Пещерен курс ‘2024 – Яворец и Панчови грамади, 30.03

И тази събота станахме рано, за да не изпуснем нито минута от приключението “пещерен курс”… Срещата на Стадиона също беше рано, а освен нас, беше пълно с хора и автобуси, готови и те да приключенстват. Докато се събираме, установяваме, че имаме супер много багаж, а положението с наличните коли не e розово (да си напомним за следващия курс да си купим клубен автобус). Успяваме да се натъпчем и потегляме посока Враца, по-скоро вр. Околчица или една поляна няколко завоя преди него.

Целите за тази практика са пещерите Яворец и Панчови грамади – вход, отвеси, отвеси, отвеси и дъно. Повече от 100м спускане и много помпане нагоре – ами нашто е. Пристигаме и започва подреждане на инвентар и опъване на бежански, упс, палатков лагер. От предната вечер една групичка курсистки бяха дошли в района да пренощуват и трябваше да са навреме за срещата, но равносметката беше от 5 човека само 1. Останалите четирима не ги дочакахме и за тях остана задачата, като някога успеят да стигнат, да пазят лагера и да събират дърва. Е, и едно наказание имаше, ама за него по-късно.

Групата за Панчови грамади потегли по-рано от тази за Яворец, но това нямаше особено значение, защото и до двете пещери имаше ходене и баир за катерене. Пътеката до Яворец минава през прекрасна гора, която уви с всяка година намалява повече заради сечите в района. Другата ни констатация – заради необичайно топлото време беше тръгнала и левурдата, тъй че навръщане щяхме да си наберем.

Почти стигнахме до пещерата по спомени, но намирането на точното място беше обект на известно лутане. Намерихме дупката, подготвихме се и чакахме с нетърпение реда си за влизане, защото жегата навън ни размекваше тотално.

Като се закачиш на въжето на входния отвес, спираш за едно слизане в малка зала и после пак газ надолу до прекрасна 40-метрова камбана, която те сваля в още една зала преди последния къс отвес. Голямо слизане се получи, голяма красота, но и голямо катерене нагоре ни чакаше.

Лъчо в началото на изкачването в голямата камбана

В шеги и закачки, в позиране и мащабиране, цялата група стигна дъното. Имаше време за снимки, за подмотване и хайде обратно. По пътя нагоре се разминахме с част от групата от Панчови грамади – решили да правят Голям шлем за един ден. Пожелахме им весело изкарване и продължихме. Към 20 – 20 и нещо вечерта бяхме навън. Тъмно, но все още топло. Събрахме си нещата набързо и тръгнахме през горичка по пътечка към лагера. И левурда имаше, разбира се. 

Мария и Гатиен имат потециал за позиращи пещерни мащаби

Като пристигнахме, заварихме фантастичната (укъсняла сутринта) четворка да поддържат огъня и останалата част от групата от Панчови грамади. Чакаха ни всички за провеждането на специалното наказание за провинените – влачене на пълни торби с инвентар в пълно пещерно снаражение “през преса” 200 метра по поляната при лагера. Разбира се, и да се върнат по същия път по същия начин. Ето го документирано:

“Големият шлем” се завърнаха към 1:30ч. след полунощ и до към 4ч. всички бяха успели да си легнат. А утрото беше така близо…

Текст и снимки: Милена Ненова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *