Пещерен курс ‘2024 – Карлуково, 16.03

Всеки път еднакво и всеки път толкова различно – това е то, Карлуковото с курса. Програмата беше подготвена, така че да няма празно – 3 пещери в събота, а в неделя… за неделя по-късно ще стане въпрос. 

Разбира се, пристигаме на поляната в Бермудския триъгълник – между пещерите Дълбоката, Черни връх и Хубавицата. Това са и целите за събота. Пещерите екипирахме петък през нощта, за да може удоволствието да започне моментално след пристигането на курсистите в събота сутрин. Цял клас се изсипва на поляната и започваме с деленето по групи – 6 групи, по 2 в пещера. Всяка група като излезне от пещера, се отбелязва къде е била и къде отива, за да няма струпване на едно място. Макар и да имаше изчакване на места, всичко вървеше “по мед и масло” или “по кал и влажно”.

Санди, Богдан и Ангел вдясно и Мария горе вляво в Дълбоката при разминаване на 2 групи
Санди, Богдан и Ангел на дъното в Дълбоката. Доволни са от калта

По стар ритуал, всяка група при преминаването си през Дълбоката трябваше да се събере на дъното й в калната локва и да наджапа за здраве, благоденствие и световен мир. След което да разнесе хубаво калта по въжето на изкачване, за да може прането на реката след това да изглежда така:

Призът за най-красив вход на пещера единодушно беше връчен на Хубавицата, макар че част от групите успяха да го видят само по тъмно. Но пък на тях им харесаха образуванията в пещерата и останаха доволни от фотокабинката там.

По късна доба всички бяха навън, направихме си огън и беше време Веско да демонстрира кулинарните си умения, да нахрани прегладнелите души и да се порадва на народната любов. Всичко хубаво, само че олио нямаше… Но Пещерно спасяване ни спасиха! от гладна смърт, за което сме безкрайно благодарни. За следващия път пуснете по един смс #DMSолио за нас.

Неделята беше предопределена за ставане в 7:30, оправяне на лагера и стягане на багаж, но всичко се случи около 9:30. Керванът потегли посока Карлуково като малко преди селото отбихме в треволяците. Пещерата за днес беше изненада за всички, защото само Колето беше ходил в нея. Обещанието беше за хоризонтална пещера, без джаджи. Спокойствие и блаженство беше обзело курсистите, докато не навлязохме в Задъненка… В общи линии се получи прекрасна тренировка за военноморски тюлени, само че на сухо. Лазене, лазене и лазене в прахоляк, кал и вода. Резултатът може да се види на снимката 😀

Всички тези 25 човека + 1 зад кадър се оваляха като пилешки хапки в корнфлейкс в пещера Задъненка. Хайде сега, отиваме да перем на реката…

Тъй като тази година са се събрали все креативни курсисти, им поръчахме да си измислят химн на курса. Споделяме с широката публика, творчеството, което до момента е постъпило при нас:

Ивайло:

Тъмна, тясна, кална дупка,
с две скали отпред.
Тука крясъка на Папи
сетих най-напред.

Тука в дълбините влажни 
не веднъж се смях.
Тука с весели другари
драпах по въжетата нагоре и ревях.

Борислава:

Заставам над нея, надолу поглеждам.
И с ентусиазъм се зареждам.
Усещам колко е тясно и мокро.
Ах, как искам да проникна надълбоко!
Не съм ѝ пръв, не ще съм и последен, 
ала дано достигна някой кът ненамерен!
Дали ще стигнат моите умения,
за да сбъдна своите намерения?
Започвам да се разколебавам,
не искам тук да се излагам.
Да си тръгна се замислям, 
живота си премислям.
Но ето дава ми се знак
и ентусиазъм ме залива пак.

-Свободно!
-Разбрано!

Започвам да влизам бавно и нежно.
Тъмнината ме поглъща някак небрежно.
Колкина, мила моя
прости ми, ще ти наруша покоя.

Дария

Гордо лазим към дъна
и разцепваме калта.
Правим си купони
с дрескод – пещерни гащеризони.

Каската се срастна с моята глава
и почна за пещери да мисли тя.
Мокро, кално, тясно…
дай да видим колко е опасно.

Блясъкът в очите ни
челниците заслепи.
В тъмнината има светлина,
но само смелите сърца откриват я.

Минала е ерата на пещери,
А ние обратно в тях заклещени.
Мазохизъм или страст?
От живота ни е вече част.

Някой изкъпал се във водопад,
друг заклещил се в тесняк.
Трябва ти мерак,
иначе си хващай влак и идвай догодина пак!

С този поетичен завършек слагаме край и на този уикенд. Очаквайте ни и в следващия 🙂

Текст и снимки: Милена Ненова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *