Пещерен курс ‘2024 – Колкина дупка, 10.03

За да не решите, че хвърляме курсистите на дълбоко за първа пропастна пещера, ще кажа, че това е точно така 😀 за непосветените, тези, които не ни следят много-много или случайно са попаднали тук, говорим си за пещерен курс и хора, на които сме им приготвили голяма изненада.

След два поредни уикенда практика на скали на Подмола в Церово, нямаше какво да го бавим неизбежното – първа пропастна пещера. Изненадата беше, че не им казахме къде точно, а им дадохме само обща представа около Церово. В деня на срещата вече се шушукаше из редиците “Колкина, Колкина”, но ние тактично успокоихме нещата, като казахме, че отиваме на Елата (която също е в района). Почти до последно имаше хора, които вярваха, че отиваме точно там 😀

И понеже имаше 25 човека жадни и гладни (както по-късно ще стане ясно) за пещера, направихме стройна организация от 8 групи с 8 водачи. Част от групите щяха да стигнат едни локации, другите – други, но всички щяха да направят своебразен личен рекорд за дълбочина за първо вертикално проникване. Групите от 1 до 5 се закичиха със стигане до Рошавото, а групите от 6 до 8 до Старо дъно. Разбира се, документирахме тези постижения за идните поколения и за гордост на майките и бабите.

Група 4 удря първо дъно на -67м
Групи 1, 2, 3 и 4 на Халвата
Групи 6 и 7 на Старо дъно на -67м
И група 5 влиза в картинката с групи 1, 3 и 4 на Халвата

Курсистите се справяха повече от добре с движението по въжетата и с преминаването на елементите от системите, пещерата, пък, също се представи порядъчно като предложи няколко освежаващи студени душа по отвесите. Кал също не липсваше. Имаше и изчакване, леко мръзнене и, отново, огладняване. Времето летеше, но няма как да е иначе, като си в приятна компания. Последната група излезна към 21:00ч. Събрахме си калните одежди и джаджи, облякохме сухи дрехи, един разбор по-късно и към 22:00ч. си тръгнахме от къщичката.

А сега и любопитната част! Попитахме 100 човека (25 по-точно) “Ако Колкина беше човек и ти беше гадже, как щеше да се обръщаш към него/нея?” и ето какво ни отговориха 13:

Тези същите 25 ги попитахме и “Беше ли гладен по време на престоя си в Колкина?” и за всеобща изненада и притеснение от 13 отговора, 2 са “да”… Посипваме си главите с пепел и за следващия път тръгваме с добре зареден мини бар. Не искаме да си навлечем гнева на бабите 😀

Посяхме колкинското семе и в този курс, оставяме го да покълва и обещаваме следващо включване от Колкина от по-дълбоко…

Текст и снимки: Милена Ненова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *