Колкина мина 20те километра! (27.12.2023 – 02.01.2024)

Йоан:
На 26ти декември дойде време за новогодишната експедиция в Колкина дупка. Мила, Найден и аз (Йоан) се натоварихме в колата на Найден и потеглихме, като Папи, Митака и Анна-Мария щяха да ни чакат на къщичката. Това щеше да ми бъде първа експедиция в тази пещера, но не бях единственият, тъй като Анна-Мария и Мила също за първи път участваха в пещерна експедиция.
Към 18 часа достигнахме желаната ни дестинация и започнахме да оправяме багажа, който трябваше да занесем до лагер „Калоян“ и който трябваше да ни стигне за цяла седмица под земята. Оправихме гореспоменатия багаж и си легнахме, тъй като следващия ден щеше да бъде доста тежък.
Имахме уговорка с Монката и Ники, които като видяха какво е положението, се съгласиха да ни помогнат с пренасянето на багажа до втори лагер. Много мило от тяхна страна! Двамата се появиха някъде към 9 сутринта на следващия ден. Облякохме гащеризоните, обухме сбруите, нарамихме полагащите ни се торби и се запътихме към входа.

27.12

Мила:
Рано-рано дойдоха Монката и Ники. Суматохата стана пълна и към 12ч потеглихме на приключението. Само на няколко метра под земята се сблъскахме с проблем. На Йоан челника отказа да работи. Оказа се проблем с негов самоделен ъпгрейд, премахна го, сложи оригинална батерия и нещата се случиха. Още няколко метра навътре попаднахме на буден, паднал и ядосан прилеп. Докато с Мони се опитвахме да го вдигнем, за да го закачим, животинката успя да отлети с писъци (мисля че ни псуваше злокобно). Бавно и мъчително прониквахме все по-дълбоко. Прониквачката се оказа моят най-голям враг и в един момент спечели битката. Кой ли не ми я носи, много благодаря, момчета! Без вас нямаше да оцелея! Към 19ч и нещо пристигнахме с Папи в лагер Калоян. УАУ! Бях слушала описания на залата и лагера, но беше адски впечатляващо. Всички кацнаха успешно, хапхахме, чухме се с къщичката и по чувалите.


Ани:
За пътя до втори лагер аз, Мила и Йоан бяхме слушали много. Минахме през меандри и отвеси и стигнахме в зала „Калоян“, където беше и лагер 2. Това беше най-голямата зала, която съм виждала.


Йоан:
Достигайки „Рошавото“ вече знаех че влизането няма да е хич лесно. Големи отвеси, малки отвеси, парапети, меандри, тесняци… тази пещера си има всичко! За щастие водата беше намаляла от последното ни ходене, което беше 2-3 седмици преди експедицията, но все пак не беше малко. На първи лагер спряхме да починем и да хапнем нещо преди фурните, тъй като дори ако си успял да се опазиш сух през „Месомелачката“, на Фурните със сигурност
ще се намокриш. Е, това беше „най-забавната“ част от пещерата. Преса дълга 10тина метра пълна с вода, висока около 40-50 сантиметра, през която трябва да се премине, за да се достигне лагер „Калоян“. По едно време засякохме Митака нарамил 2 торби. Явно Мила се бе предала и с Папи се бяха изстреляли напред да приготвят лагера. Пристигайки в лагер „Калоян“ всички бяха капнали. Все пак ни отне 7 часа да стигнем до там, а пътят никак не е лесен. Пихме чай, хапнахме и си легнахме умрели от умора.

28.12

Мила:
На 28ми декември до последно се чудех дали да не изляза с Мони и Ники, но в крайна сметка ме убедиха да остана. За моя изненада обличането на сатката и минаването на Полусифона се оказаха забавни, вместо страшни. Докато се обличахме, Папи и Митака прецакаха Мони да се завре в някакво много кално и тясно място с обещанието за красива галерия.
Пристигнахме на лагер Балдахина и не след дълго осъзнахме, че сме забравили олио. По станцията Митака и Мони си чукнаха среща на Полусифона да ни прати едно. Този лагер не е толкова впечатляващ на пръв поглед, но на мен лично ми беше по-уютно в него.


Йоан:
След свежа закуска се отправихме към лагер „Под Балдахина“, който се намира зад полусифон на -500м и въпреки че двата лагера въобще не са далеч един от друг пристигнахме там след около 5 часа, тъй като имахме само 3 хидрокостюма, а бяхме 5 човека. Монката и Ники ни изпратиха до Полусифона и се върнаха на втори лагер, защото
трябваше да излязат на следващия ден, а ние отидохме да подготвим лагера и да си сготвим, защото на следващия ден имахме работа за вършене. Хапнахме и легнахме.


Ани:
След като преспахме на така удобния лагер 2, тръгнахме към Балдахина. Пътят до него беше разнообразен. Минахме през „Прашни зали“, Полусифона и Западната река. На Балдахина най-голямо впечатление ми направи кристалният таван и стените от бели образувания.


29.12

Йоан:
Дойде и третия ден и ние се запътихме към мястото за работа, което се намира на около 3-4 часа (в посока) от лагера. Наложи се да сложим няколко въжета за придържане на места, тъй като бяха доста рискови, което ни забави известно време. Достигайки разклонението вече се бяхме поуморили, така че хапнахме набърже и се разделихме. Аз отидох с Митака, а Папи взе Мила и Анна-Мария. След около 15 минути стигнахме до последния отбелязан репер, който се намираше на един камък в тавана на доста тесен тунел, през който тече река. Поглеждайки го вече знаех, че това картиране ще е доста мокро. Преминахме, някакси, тунела полу-сухи и пред нас се отвори малко разширение последвано от тесен меандър. След него последва по-голяма галерия и пак меандър. Това се оказа повтарящ се пример, тъй като няколко часа по-късно и доста малко, но много неудобни за картиране метри, времето ни свърши поради лошия релеф и многото завои и тесни меандри. Запътихме се обратно към разклона на който се бяхме разделили като този път не успях да се опазя сух в реката, а Митака беше още по-мокър, тъй като нямаше ПВЦ гащеризон и през цялото време беше с някакъв стар от кордура, който бе толкова накъсан, че едва можеше да се нарече гащеризон.
Пристигайки на разклона другата група още не бяха дошли и Митака отиде да ги потърси. След около 20тина минути всички се появиха и тогава разбрахме, че не само нашето разклонение няма край. Нашата група картира малко под 100 метра, а другата около 320 метра, което си е доста добре.
Запътихме се обратно към лагера и след 3 часа бяхме там. Мокри и уморени си направихме чай, а Папи ни сготви уникално вкусни макарони с риба тон и доматен сос. Навечеряхме се и легнахме, защото на следващия ден ни очакваше още картиране.


Мила:
Газ към мястото за работа. Митака и Йоан ще проверяват и картират едното разклонение, където Митака вече е бил миналия път. Аз, Ани и Папи поемаме през тесняка към другото. Още на влизане Папи ме прати да проверя по течението на реката какво има, защото е малко по-нисък тавана и да не се врем всички. След 20-30м попаднах от горната страна на красива зала с езеро и два водопада в двата и края. Кръстих я зала Оазис. Чувството да си намериш място, на което никога не е стъпвал човешки крак… незабравимо! Папи ни предупреди да сме много внимателни, защото сме „на мечката в козината“, което доведе до името на този меандър. Ани сметна, че всичко е много бяло, та името стана „Бялата мечка“. Дълъг, бял, с много и красиви образувания, приятен, без много тесни провирания или изтръпнали минавания, с поне едно горно ниво. Стигнахме до голяма зала с висок и широк водопад като че от тавана – зала „Дъждовна“. Малко след нея има малка зала с малко водопадче. Има продължение, но решихме да не се мокрим и да спрем до тук. Картирахме, колкото имахме време и поехме обратно към уюта на лагера.


Ани:
На 29ти и 30ти плана беше да отидем до новите части и да ги картираме. Минахме през зала „Радост“ и не след дълго влезнахме в разклонение за новите части. То беше дълго около 450м с възможност за продължение, горни нива и комин в така наречената от нас зала „Дъждовна“. Кръстихме новото разклонение „Бялата мечка“, защото беше пълно с бели образувания и си като в на мечката козината, заради многото дендрити.


30.12

Йоан:
Станахме на следващия ден и отново се запътихме към заветното място. С Митака бяхме стигнали до още един воден тунел на предишния ден, но решихме да си го оставим за днес. Преодолявайки тунела излязохме в малко по-голяма зала и тръгнахме по реката, на която край не се виждаше. Последваха още меандри водещи до водопад висок 2-3 метра, който изкачихме с лекота и през една дупка в стената изпълзяхме в по-голяма галерия. Продължихме още нагоре по реката и стигнахме един кален меандър, който Митака изкачи и на около 10 метра от земята в дупка в тавана излязохме в зала пълна с арагонити между 2 и 10-15 сантиметра диаметър, които излизаха като кални цветя от стените. Малко след това достигнахме нашата точка, от която започна картировката ни за деня, тъй като видяхме че пещерата продължава и продължава. Залата, в която излязохме, имаше огромни чисто бели калцитни образувания излизащи от калния таван, текстурата на които много наподобява тази на пръстов отпечатък. Кръстихме тази зала „Белите езици“ и започнахме да картираме колкото се може по-бързо, защото времето ни изтичаше. Не успяхме да свържем картировката с тази от предишния ден, тъй като трябваше да се върнем на разклонението, където се бяхме разбрали да се чакаме в полунощ. Когато пристигнахме, другите споделиха, че на тяхното разклонение все още не се вижда край. Събрахме си нещата и се върнахме в лагера, където ядохме и легнахме, защото всички бяхме скапани.


Мила:
Върнахме се по работните места. Папи на горното ниво си намери изтръпнало изкачване с още един етаж и отиде да провери и картира сам. Нас прати да намерим скрита бяла зала със страхотни образувания. Довършихме картировката и се прибрахме. ЮХУУУ Колкина официално над 20км!


31.12

Йоан:
На следващия ден си събрахме нещата, подредихме лагера и се запътихме към полусифона, защото се връщахме в лагер „Калоян“, за да се подготвим за излизане след 2 дни. На връщане минахме през „Кристален тунел 1“ и „Иглената река“. Две страхотни места с невероятно красиви гипсови образувания навсякъде.


Мила:
Наспахме се и помързелувахме. Събрахме лагера и се сбогувахме с него. Попътно ни разходиха в Кристалния тунел 1 и Иглената река. Обратно в зала Калоян. Коледна украса и празничен уют с две карбидки…. Честита Нова Година!


01.01

Йоан:
На следващия ден отидохме до дъното на пещерата. Блокажа на -541 метра е с наистина внушителни размери. Папи с Митака и Анна-Мария отидоха да проучват навътре, а аз останах с Мила понеже на нея не й се ходеше. 2 часа по-късно тримата излязоха с новините, че може да има продължение, на които ние много се зарадвахме. Запътихме се обратно към втори лагер, като на връщане минахме през „Бялата река“. Това определено е едно от най-красивите места в пещерата, до които отидохме (поне според мен). Прибрахме се, пихме чай, а Папи ни направи страхотен боб с месо, който се услади на всички. Легнахме за да може да се подготвим за ранно ставане и излизане на следващия ден.


Ани:
На 1ви се разходихме до блокажа и „Бялата река“. В блокажа се навряхме и успяхме да си проправим малко път в горната част, където за напред ще е по-лесно за работа.


Мила:
Лежерна програма с разходка до блокажа. Там Ани, Папи и Митака слязоха до дъното. На прибиране ни показаха Бялата река… стахотна красота. Почивка, лепене на ПВЦ-та, шиене на кордура и малко подготовка за тръгване.


02.01

Йоан:
Е станахме към 06:00 и си направихме поредния чай и скромна закуска. Подредихме торбите, почистихме лагера, облякохме мокрите гащеризони и се запътихме към изхода. Аз се движех с Мила почти през цялото време, като след „Реката на сърцето“ двамата отпрашихме напред, тъй като Папи каза да не спираме да почиваме, за да не замръзнем.
Някъде около зала „2ри януари“ Папи, Митака и Анна-Мария ни настигнаха, но ние тъкмо си тръгвахме оттам към последните отвеси. Никога преди не съм бил толкова развълнуван да изляза от пещера колкото сега. За последните 115 метра не съм се спирал и за секунда и след по-малко от час бяхме вън, където Найден, Цеката и Алекси ни посрещнаха със студена бира и топла супа. Облякохме сухи дрехи за пръв път от седмица и хапнахме, след което тръгнахме обратно към София за да може да се изкъпем и наспим като хората.


Ани:
Беше денят, в който излезнахме от Колкина. Станахме рано, оправихме си багажа и тръгнахме. До първи лагер всички бяхме наред, но след него успях да разтегна връзки на едното си коляно, което леко ни забави. Навън ни чакаха Найден, Цеката и Алекси.


Мила:
В 6:00ч. алармата на Папи звъни и всички я игнорираме. Алкеси настоява за връзка по радиото и успява да ни изкара от топлите чували. Към 9:20 потеглихме. Преди фурните спряхме за обяд и малко почивка. С Йоан ни пратиха напред защото, съм по-бавна и да не се чакаме много. Той беше така добър като стигнахме отвесите да ми вземе торбата, което доведе до бързо и поносимо излизане. Слънце, студена бира, Надьо, Цеката и Алекси ни посрещнаха. Прекрасно е навън…

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *