Експедиционната група в пещерата Муда се състои от петима хървати Ловел, Дино, Мишур, Лука, Тин и петима българи Ани, Ники, Папи, Монката и аз (Данчето). Разделени сме в четири групи съответно: Папи и Ники заедно с Дино и Лука влизат събота по обяд, останалата част оставаме да помогнем с пренасянето на експедиционния багаж до лагера при яма Виетрова.
След като всичко е пренесено останалите участници се отправяме към входа на Муда. Малко преди да се стъмни Ловел и Тин влизат първи в пещерата като те продължават към лагер „Дръж гаче“ около -500m, аз и Монката сме предвидени да нощуваме на лагер -300m, а Ани и Мишур продължават към лагера на -600m „Бела спужба“.
За следващия ден плановете се променят и се оказва, че аз и Монката трябва да се групираме с Ловел и да работим в доста кално, мокро и студено място на -700m. Ставаме спускаме се при него и отваме в „Ливурня“. Естествено се оказа, че сме забравили Дистото след като всеки си е мислил, че другият го е взел. След малко сквернословия, Ловел се захваща с траверс на около 30 метра от дъното на въпросния меандър, за да провери галерия, виждаща се във височина. Малко след старта Монката се качва да събира инвентара след него, докато аз ги следя зорко от една ниша, която е сравнитено добре изолирана от водата и вятъра. След като стигат входа на галерията и пускат въже, ми дават сигнал да се качвам. За съжаление, пет минути по-късно казаха да изчакам, защото галерията свършвала със сифон, кръщаваме го „Шкембе чорба“ и се прибираме в лагера на -500m. Първоначалната идея на Папи и Ники е да траверсират „Пъкала” (150 метров отвес, с диаметър около 20-30 метра и две вертикални разклонения), за да стигнат до отсрещната му страна, където се вижда огромен възходящ тунел. За съжаление скалата се оказва лоша и идеята пропада. Следващата им цел е едно разклонение на -400m “Девойки у летним халинами”. Изкатерват 10-метров комин, но галерията задънва с калцирал тесен блокаж. Ани и Мишур също се забавляват с разни катерения, като намират гробище на прилепи. За съжаление се налага едно от въжетата да остане завинаги долу, защото залепва в калта при разекипирането.
На следващият ден Лука и Тин си тръгват, защото пещарата ги е поизморила, а ние променяме екипите. Аз съм с Дино, като задачата ни е да опънем телефонния кабел до новия лагер в Авангарда на около -560m. Ловел и Монката отиват да помогнат с багажа на Ани и Мишур, които пък трябва да съберат лагера на -600m и да дойдат при нас. Малко преди да тръгнем по задачите чуваме гръмогласния Папи над главите ни. С Ники и днес работят в меандъра от вчерашния ден и вече има резултат. Свързали са “Девойки у летним халинами” с лагера „Дръж гаче“. Двамата изчерпват батерията на перфоратора и се връщат на лагер -300m, за да изчакат група хървати, които ни доставят храна и заредени батерии. Аз и Дино бързо пускаме кабела, тестваме го, че работи и отиваме също да помагаме с багажа. Пресрещаме останалите, които са във възторг, че торбите им ще са само по две, а не по три. Събираме се всички на мястото за новия лагер и се пръсваме в огромните тунели на Авангарда. С Дино отиваме да довършим едно катерене, което е започнал предният път, Ани и Мишур също катерят на около пет минути от нашето място, а Ловел и Монката остават малко по-назад, за да изкатерят друго потенциално място. След като тока в машините и инвентара свършват се събираме да строим новия лагер. С Дино изваждаме късмет, защото другите са свършили преди нас и са опънали Щайнберга. В новия лагер оставаме четирима души (Ани, Монката, Дино и аз), а в този на -500m са се събрали вече Ловел, Мишур, Папи и Ники.
Последен работен ден аз, Монката и Ники се връщаме на -700m, за да картираме „Шкембе чорба“ и да разекипираме, след което трябва да се направи малък траверс в участък „Тракия“. Стигаме, картираме, но Монката не разекипира, защото му се сторило, че сифона може би изсъхва и има продължение. Траверсът в „Тракия“ се оказва не много дълъг тесен меандър кръстен „Колкина у Муда“. След като Монката и Ники го картират и събират инвентара, аз им взимам батерията на машината и отивам при Ани и Дино на катеренето от предния ден. Пристигам в точния момент, защото при Ани и Дино батерията и въжето са свършили. Дино е като дете на Коледа с новата пълна батерия и още едно въже довършва катеренето и влизаме в меандър, който продължава на няколко места. С Ани картираме, а Дино започва да катери един от комините. След малко се появяват Ники и Монката и като типични българи вдигат врява. Биват скастрени и изпратени по лагерите, за да не пречат. С Ани си намираме не много голям, красив сифон, а в другата посока меандър с вече изсъхнала видимо дълбока кал. След го като картираме продължаваме след Дино в комина, който стига до преминаване над дълбок отвес, където спираме, защото въжето свършва и е опасно да се траверсира без осигуровка. Ловел и Папи пък продължават катеренето захванато предния ден. След осем метра праг се натъкват на разклон с нови два. Десният е с височина пет метра, последван от широк канал дълъг двайсетина. След десен завой се стига до десетметров отвес завършващ със стеснение. Продължават от завоя надясно и след около десет метра виждат комин, от който духа. Напред каналът прави завой наляво, след около десет метра стигат до ръба на пропаст, в която се изсипва вода от високо. Поради липса на инвентар се връщат на разклона при върха на първия праг. След изкатерване от пет метра и слизане два отново следва разклонение. Вляво има нов праг от десет метра, който след солово преминаване се стига на кратък меандър и нов комин от двадесет метра, който духа много силно. Връщат се на разклона и продължават надясно. Преминават през широк канал и стигат до ръба на голяма зала. Траверсират го и вече са в залата, която е дълга 50м. и широка/висока 20×20метра. Краят задънва с огромен и плътен блокаж. В средата на залата има комин от 10 метра и духа много силно, уви инвентар вече нямаме. Започват да картират и след около десет отсечки китайското Дисто изпушва и така завършва проучването за тази експедиция.
Следващият ден сме го оставили за излизане. Ставаме, събираме багажа и поемаме към изхода. За по-малко от пет часа всички сме навън и се отправяме към лагерния огън на яма Виетрова.
Като цяло експедицията е истинска класика, затворихме доста въпросителни, но открихме нови, имаме си работа и за догодина, картирахме 490 метра нови части. Построихме нов лагер, счупихме техниката, абе личи си българският елемент. За наш късмет приятелите ни от Хърватия пак ни поканиха, за което много им благодарим.
Текст: Йорданка Донкова, Николай Найденов и Павлин Димитров – Папи