Колкина, разбира се! (05.07-08.07)

Ето, че дойде юли, а с него и лятото и ние решихме да направим експедиция в Колкина. В началото искаха да дойдат доста хора, но с наближаването на датите на експедицията един по един отпадаха и накрая останахме 6 човека – Данчето (организатор), Тошето, Мартичка, Ники, Благо и Алекси(аз).

Основната цел на експедицията беше да екипираме лагер „Под балдахина“, така че при бъдещи проучвания отвъд полусифона да се носи по-малко багаж. Друга задача беше да проучим и картираме нови галерии.

И така вторник след работа се качихме на Къщичката. Данчето беше стречирала предварително храната, което ни улесни, и на следващата сутрин бързо стегнахме прониквачките, разделихме се на два екипа по трима души и поехме надолу. Пръвият екип, в който бях и аз, поехме надолу час и половина преди втория екип, в който беше Мартичка, която се опасяваше, че ще е много бавна и няма да може да стигне до долу, а ни настигнаха точно преди втори лагер. На следващия  ден след като се наспахме и закусихме, стегнахме багажа и поехме към полусифона. Данчето, Мартичка и Тошето отидоха да екипират лагера, а останалите отидохме да се опитаме да картираме нещо, като по пътя имахме задача да пуснем едно въже за придържане при заобикалянето на първия голям водопад и да опънем някакъв парапет веднага след него. Вързахме въже за придържане, но парапет нямаше за какво да вържем, ще трябва да наковем опори.

Продължихме натам и когато стигнахме поредния водопад, който се заобикаля чрез изкатерване на пет метров бял изсъхнал отвесен натек. Умората ни беше налегнала, вече бяхме ходили седем часа от тръгването от втори лагер, а не се бяхме мотали никъде. Аз се притеснявах, ако го качим това и продължим с ходене и картиране още няколко часа как ще го слезем после, а другите двама се притесняваха, че имаме още толкова да се връщаме и ще просрочим контролата, затова бихме отбой. Изненадващо, обаче това разстояние, което бяхме взели за седем часа в едната посока, в обратната го взехме за три часа и четиресет минути, заедно с прането на сатката. Още не мога да си обясня как се случи така.

Другият екип беше екипирал лагера, тъй че основната задача на експедицията беше свършена и на следващия ден се отдадохме на туризъм. Неусетно стана време да си ходим. Излизането беше лежерно. И така свърши и тази експедиция.

Равносметката е, че вече имаме оборудван лагер отвъд полусифона и изследването на онези части от пещерата ще става доста по-лесно, а другата равносметка е, че в „Безнадежден случай“ има няколко места, които е добре да се екипират с въжета за придържане и парапети, за да става по-спокойно минаването през тях, още повече пък когато вече е натежала умората. Вече нямаме търпение да дойде следващата експедиция.

Текст: Алекси

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *