“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…
Разкажете ни нещо за себе си от гледна точка на спелеоложки опит.
Аз съм на 38 години и се присъединих към пещерен клуб през 2011 г. Родена съм в Израел, но израснах в Съединените щати и живях в Европа през последните две години. Отидох на първата си експедиция в Мексико през 2013 г. (Sistema J2) и от тогава ходя на експедиции и изследвам пещери. Също така съм пещерен водолаз и като цяло се наслаждавам на всички технически аспекти на изследването на пещери (като катерене, екипиране и т.н.). Особено ме привличат дълбоките алпийски пещери, но също така прекарах време в проучване на някои от дългите лабиринти пещери на Съединените щати (Jewel, Wind, Lechuguilla и т.н.). Участвала съм в експедиции в Мексико (район Чеве, Хуаутла, възраждане на Хуаутла и гмуркане в района на Серо Рабон). Била съм и на експедиции в Канада, Франция, Австрия, Словения и масива Арабика (Крубера).
Как започнахте да се занимавате със спелеология и защо все още се занимавате с това?
Още от дете ме привличаха пещерите и други аспекти на геологията (минерали, вулкани и т.н.). Всички в семейството ми мислеха, че ще стана геолог, но по време на колежа се отклоних и в крайна сметка започнах да изучавам физика на елементарните частици. Когато бях на 10 години отидох на „посещение на дива пещера“ в туристическа (благоусторена) пещера в Калифорния. Обиколката включваше 30 м рапел, което наистина ме впечатли. Отне ми много време да се присъединя към пещерен клуб (те са по-малко познати в САЩ), но най-накрая в университета се присъединих към един. Отначало просто правех спортни пътувания само за забавление, но след около година и половина ходене по пещери, моите приятели от клуба и аз открихме малка нова пещера в Мраморните планини в Северна Калифорния. Първоначалният вход беше много тесен и аз бях единствената достатъчно малка, за да мина. Промъкнах се преди приятелите ми да открият няколко галерии отвъд, водещи до отвес. Никога няма да забравя това усещане от първия път, когато бях в напълно неизследвана пещера. Любопитството да искам да видя какво има зад ъгъла е част от причината, поради която все още го правя. Другият компонент са хората, които срещаш по пътя – имам приятели пещерняци от най-различни среди по целия свят.
Към кой клуб/организация чувствате, че принадлежите? Разкажете ни нещо повече за тази група от хора или организация, нещо за основния мотив зад вашите дейности и проекти.
Аз съм малко по-различна в това, че се местих географски много през последното десетилетие (и обикновено не на места с много пещери!). След дипломирането си, смених няколко различни преподавателски позиции. Като такъв в крайна сметка се присъединих към много клубове по пътя и ходих на пещери по целия свят. Точно сега, разбира се, съм ангажирана най-вече с екипа на Съединените щати за дълбоки пещери (USDCT) https://www.usdct.org/sistemacheve_2022.php, с който изследваме пещерата Чеве. Участвала съм и в множество пещерно-водолазни експедиции с Beyond the Sump https://www.beyondthesump.org и съм член на Karst Underwater Research https://sites.google.com/view/karstunderwater/home.
Можете ли да ни разкажете за района на Оахака (Мексико) по отношение на изследването на пещери? Какво го прави толкова специален?
Не знам за друго място в света, където има пещери като Оахака – дълбоки, но и много дълги. Те могат да бъдат декорирани с невероятно красиви образувания, впечатляващи водопади и пасажи с потоци. Освен това, тъй като са много дълги, има голямо логистично предизвикателство при изследването им, особено с Cheve, където е нормално да има много продължителни подземни лагери (моят най-дълъг престой беше 25 последователни дни). Ще говоря повече за това по-долу.
Бихте ли споделили с нас за пещерата Cheve и защо избрахте да посветите енергията си там?
Sistema Cheve е много специална с това, че има потенциала да бъде най-дълбоката пещера в света. След като бъде намерен път между Cheve и нейната хидрологично известна (чрез следа от багрило) връзка с Cueve de la Mano, тя ще достигне дълбочина от близо 2,7 km. Cheve в момента е дълбока 1529 m и дълга 87 246 m. Разстоянието от входа до известната граница на изследване (която достигнахме през 2021 г.) е 11 774 m. Отнема от 3 до 6 дни, за да стигнете до там, в зависимост от това колко екипировка носите. През 2021 г. направихме голям пробив и проучихме 21 километра. Имаше документален филм на National Geographic за тази експедиция, наречен „Explorer: The Deepest Cave“, който може да бъде гледан в канала Nat Geo или Disney Plus https://www.natgeotv.com/asia/explorer-the-deepest-cave. В края на 2021 г. направихме 75-метрово изкачване на отвес в дъното на пещерата, което завърши в каменен блок. Така посоката за продължаване на проучването беше неизяснена.
Успоредно с това организирах разузнавателно завръщане в Cueve Charco през 2021г. Charco е 1000+ м дълбока, тясна и предизвикателна пещера, която също е хидрологично свързана с Cheve. Въпреки това, след като направихме пробив в Cheve през 2021 г., Charco изглеждаше неперспективна. Последва друг пробив, направен през 2021 г. в по-малка пещера, която има потенциал да се свърже с Cheve. В началото на 2021 г. тази пещера беше дълбока само 100 м, но след пробива достигнахме до 250 м. Допълнително се съсредоточих върху тази пещера по време на експедицията Cheve през 2022 г. Въпреки това напредъкът на проучването беше много бавен, поради тесния и кален характер на пещерата.
Бихте ли споделили повече за резултатите от експедицията в Чеве през 2023-та.
2023 г. беше изключително успешна година. Фокусът беше върху намирането на „пряк път“ към дъното на Cheve. След 2021 г. логистиката за достигане до най-отдалечения лагер (лагер 7) ставаше почти неосъществима – количеството ресурси (храна, батерии, гориво и т.н.), които трябваше да бъдат изразходвани само за достигане на точката за изследване беше повече, отколкото можеше да бъде пренесено. И така, през 2023 г. имахме множество стратегии за намиране на нов вход, който да доведе директно до дъното на Cheve, така че изследването да може да продължи. Отново се съсредоточих върху новата пещера от 2021 г. – нейната позиция е такава, че може да се окаже ключова не само за намирането на този пряк път, но и за продължението на системата. Постигнахме голям пробив през изминалата година и удвоихме дълбочината на пещерата спрямо предходната година (сега е дълбока 734 м) и създадохме трети подземен лагер (C3P). Времето ни свърши, но пещерата продължава. Това ще бъде моят основен фокус отново през 2024 г.
Какво ще кажете за други любими региони, пещери или интереси?
Твърде много са, за да мога да избера! Участвала съм в няколко експедиции в Словения през годините и имам добри приятели там. Това е високо в моя списък. Като пещерен водолаз посещавам Северна Флорида много пъти в годината (дори се преместих там по време на пандемията от Covid), така че това определено е много специално място за мен.
Какви са плановете ви за настоящи и бъдещи проекти?
Основният ми фокус през 2024 г. ще бъде двумесечно завръщане в района на Cheve и продължаване на проучването в средния карстов район – мисля, че сме напът да постигнем още един голям пробив там. Освен това имам голям проект за гмуркане в една от малкото алпийски пещери в САЩ (наречена Main Drain), ориентировъчно планиран за есента на 2024 г.
Какъв е вашият подход за привличане на нови спелеолози по отношение на подготовка и обучение?
Моят съвет към новите спелеолози, които отиват на първата си експедиция (или се присъединяват към нов проект/нов екип), е първо да говорят с организаторите на експедицията и да научат какви ще бъдат условията. Всяка пещера е различна и изисква различни умения, подготовка и екипировка. Преди да отида на първата си експедиция през 2013 г., тренирах няколко месеца, за да се уверя, че мога да се държа безопасно и ефективно, докато се движа през пещерата – която щеше да бъде първата ми пещера с дълбочина 1000+ м. Общата физическа подготовка също е много важна. Тъй като по това време живеех в Калифорния (и нямах никакви вертикални пещери наблизо), създадох статична тренировъчна система с въжета в моята всекидневна, за да симулирам катерене по въжета с тежка раница. Въпреки това е по-ценно и важно да си безопасен, полезен и отборен играч, отколкото да си най-бързият или най-силен пещерняк. Основният ми съвет за нови пещерняци, отиващи на експедиция, е да се обърнат към организаторите и да попитат какво могат да направят, за да помогнат.
Ако имате опит с инциденти в пещери, бихте ли споделили това с нас, за да могат други спелеолози да се поучат от вашия опит? Какъв би бил вашият съвет при подобни инциденти?
Най-драматичният инцидент, който ми се случи, беше да остана в капан за 69 часа по време на експедицията на Пена Колорада през 2018 г. (https://www.beyondthesump.org/return-to-the-pena-colorada-2018). Това беше пещерно-водолазна експедиция в хипотетичната връзка на Sistema Huautla. По време на разекипирането на пещерата (по това време се гмурках в сифон 3) чухме силен „бум“ и нивото на водата започна да се покачва драстично бързо – вече бяхме в пещерата от около седмица и по-късно научихме, че е валяло проливно на повърхността от дни. Бяхме петима и излизахме от сифон 3 към много голяма галерия (която правилно преценихме, че няма да се наводни до тавана). Стигнахме там точно когато по-малък тунел зад нас се напълни с вода. Нашият лагер в пещерата беше по-нагоре по течението и когато се опитахме да отидем там, за да вземем храна, спални чували и т.н., открихме, че проходът също се е наводнил. Така бяхме хванати в капан без храна, бивачна екипировка или екипировка за гмуркане. Нямахме нищо освен нашите неопренови костюми, едно фолио, нашите челници и четири мюсли блокчета. Без нашата екипировка за гмуркане нямаше какво да правим, освен да чакаме нивото на водата да спадне – и не беше ясно дали ще спадне и колко време ще отнеме. За щастие, нивото на водата спадна достатъчно, за да се върнем до сифон 3, където ни чакаше екипировката ни за гмуркане и успяхме да излезем от пещерата. Можете да прочетете малко повече за тази история тук:
Другият страшен инцидент, който ми се случи лично, беше преди няколко години в пещера в Словения, където паднах от 6 метра. Имах нужда от шевове и имах натъртени ребра. Но имах късмета да не се нуждая от спасяване. Излязох сама с помощта на пещерняците от клуб DZRJL (https://www.facebook.com/DZRJL).
Научих много и от двата инцидента, но един общ извод беше, че имах голям късмет да бъда с хората, с които бях по това време. И в двата случая хората (може би с изключение на един човек по време на наводнението) се държаха спокойно и работеха заедно, за да се справят с възникналата ситуация.
Какво научихте, занимавайки се със спелеология?
Освен всички технически умения, които придобих с времето, основното нещо, което научих, е стойността на работата в екип. Проучването на обширни пещери като Cheve, Huautla и т.н. изисква много хора и огромно количество планиране. Нищо не може да се случи без група от високоспециализирани хора да се обединят.
Бихте ли искали да споделите още нещо с нас?
Ако имате желание и интерес да помогнете, свържете се с нас!