“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…
Разкажи ни за опита си като пещерняк.
На 52 години съм, започнах да ходя по пещери към края на 2008г. Дотогава имах вече 30 години водолазен опит, целта ми беше да напредна в пещерното гмуркане. Но щом се заех със задачата, се оказах в позиция да работя и да водя много проекти/експедиции в родината си и чужбина, особено във вертикални и археологически пещери.
Как започна да се занимаваш със спелеология и защо все още го правиш?
Всъщност, когато изучавах археология в университета през 1992 година, имаше избор от клубове по гмуркане и спелеология. Въпреки, че много исках да се занимавам със спелеология, не можах да си намеря подходящ инвентар, а и тогава беше още много опасно да се ходи по пещери, затова се записах във водолазния клуб. При все, че дълго време имах желание да се занимавам със спелеология, не можех да намеря подходящ пещерен клуб. Това продължи, докато не се срещнах със екип от Аспег*, който изследва подземната галерия под Света София в Топкапи*. По този проект се гмуркахме се във съществуващи водни цистерни. Пещерняците работеха по сухите части.
Защо го правя? Много ми е приятно преплитането на застиналото време в 3-измерното пространство. Когато изляза от пещера, имам чувството, че съм се преродил. Това чувсто е много мотивиращо. Струва си всичката умора и усилия.
Към кой клуб/организация чувстваш, че принадлежиш? Кажи ни нещо повече за тази група от хора или организация, нещо относно движещата сила зад дейностите и проектите.
Аз съм официално един от основателите на Аспег* и сърцето ми е там. Все пак, мисля, че клубовете и организациите са инструменти в пещерното дело. Знам, че структурите са важни, но не им предавам много смисъл. В крайна сметка просто действаме по пещери. Динамичната природа на такива институции е обвързана с техните членове. За мен, общите усилия придават смисъл на групите. Има прекалено много пещери по света за изследване. Но броят пещерняци е малък. Не се сърдя особено, че не мога изследвам пещерите, които искам. Затова, има повече смисъл да се правят съвместни дейности със всички нашенски или чужди екипи за каквито опции/експедиции могат да се осъществят.
Можеш ли да ни кажеш повече за твоята любима пещера и как избра да отдадеш енергията си там? Сподели с нас повече детайли като дълбочина, дължина, ниво на сложност, кратка история на изследването, особености при него, съществени пробиви и потенциал.
- Мога да назова няколко:
Първата е пещерата Алтинбешик и работихме със чешки геоспелеоложки екип и турски отбори за четири години. В тази пещера, където координацията и планирането са много важни, трябва да се преминат три дълги сифона, десет пещерни езера с лодка и да се лагерува след сифоните. Пещерата продължава със сифони с активни системи 4560 метра дълги и има два дълги сифона/езера, които трябва да се преминат с гмуркане. - Пещера Пинаргьозю*, най-дългата пещера в Турция, е над 12 км и продължава. Работих с различни отбори за 6 години. Координацията и планирането са най-трудната част. Пещерата е много опасна и трудна, със класики, и трябва да се внимава във водните части.
- Пещера Кузгун* има дълбочина -1400м, входът е на 2900м, и е трудна пещера, която може да продължи. В тази пещера работих с украинците Юри Касиян и Генадий Самохин. Това е тясна вертикална пещера и е много изморителна. Нужно е да се правят дълги влизания (10 дена и повече).
- Морджа стигна дълбочина от 1290м. Там се гмурнах в сифон на -1240м. Идентифицирахме нов вид ракообразно животно. Пещерата продължава с вертикални части.
- Направих кратко гмуркане в сифон на 1310м в пещера Зойар в Иран. Но понеже продължението беше проблематично, иранските ми приятели приключиха работата в пещерата.
- Разбира се, Крубер/Вороня е друга история – прекарах 10 дена на -1710м. Беше много различно и трудно изживяване.
- Извърших най-вълнуващата част от изследването на подземните тунели под Света София. Докато правех 3-измерното сканиране, изследвахме 900м дълги галерии. Там открихме много цистерни и тунели под стария Истанбул и се гмурнахме в някои цистерни и кладенци. Най-интересни ми бяха гмурканията на кладенците в Света София.
Любими или интересни райони, пещери и области?
Районът с най-много на брой пещери в Турция е централен и източен Тавър*. Мога да кажа, че платото Ташели* и Антитавър* са най-любимите ми места.
Какви се настоящите ти планове и бъдещи проекти?
Съсредоточавам се в известна степен върху пещерното гмуркане. Изследваме дълбоки и дълги пещерни системи със ребрийдър. После имаме планове да изследваме морски пещери. През август продължавам да работя върху вертикални пещери и да използвам времето колкото се може по-ефективно.
Какъв е подходът ти към привличане на нови спелеолози в смисъл на подготовка и тренировки (примери, времетраене и акценти на тренировката, др.)?
Първият етап е физическа подготовка. Аз тичам 50км на седмица. Като аматьор се интересувам от триатлон.
Вторият етап е коректна информация и планиране; поддържам дневник със всичката работа в пещерата.
Третият етап; да се разчитане на материал и дейност, стиковка и познания в областта.
И нещата да се правят правилно. Каквото и да изискват настоящата информация и условия по време на операцияте и планирането, е необходимо да се направят правилните ревизии и да се създадат правилните условия. Нужно е да се елиминират егото и личните цели и да се разчита 100% на отборна игра.
Ако имаш опит със инциденти в пещери, би ли го споделил със нас, така че други спелеолози могат да се учат от опита ти? Какъв би бил съвета ти в случай на такива инциденти?
Да, имал съм опит в това отношение. Един случай е в пещерата Алтинбешик по време на гмуркане, споделих въздуха си с партньора си и го изкарах от сифона.
Не говоря за малки натъртвания/драскотини и др., които съм получавал. Тези неща стават естествено. Вярвам, че винаги е необходимо да се извършват дейностите по предотвратяване на акциденти и да се изслушва мнението на всеки с уважение към здравия разум. Дори и ако има аргументи, които не искаме да чуваме от време на време 🙂
Какво научи при работата ти със спелеологията?
Гледам на нея като пространство, където опознаваш себе си или усъвършенстваш опита си. Философски, да кажа следното – когато ме попитат какво получавам от пещерата, казвам „светлина“ в отговор.
Би ли искал да споделиш нещо повече с нас?
Пещерите са среда където няма място за страх и неловкост. Повечето хора ги намират за страшни. Всъщност, тя ни приветства със своите крайно естествени и прости форми. Тя не ни съди. Пещерата ни казва кои сме наистина.
Мога да кажа, че това е уникално изживяване.
*
Аспег, турска спелеоложка организация, aspeg.org.tr
Топкапи, Topkapı’Ayasofya, имперски двор в Истанбул, превърнат в музей.
Пинаргьозю, Pınargözü, „Окото на водата“
Кузгун, Kuzgun, „Гарван“
Тавър или Торос, Toroslar, „Бик“, планинска верига в южна Турция
Ташели, Taşeli, „Каменна Земя“, карстово плато в южна Турция
Антитавър или Антиторос, Aladağlar, крайната североизточна на Тавър