Средата на февруари = нов курс. Почти като закон за нашия клуб. Чакаме с нетърпение да видим колко са новите надъханяци, къде ще ги водим, колко ще останат 😀 И този път изборът за първо ходене е Темна дупка до Калотина. Както се казва „да им върви по вода“ на новаците или каквото е отредила Съдбата и метеорологията за нивото на реката в пещерата в сантиметри. Или иначе казано – положението е „сон шо жмон“…
Пристигаме на терен, оборудваме се – каски, челници и не най-новите дрехи. Има интерес, групата е голяма – делим се на няколко по-малки и атакуваме входа. Впускаме се в дебрите на пещерата и на първо четене установяваме, че водата нито е малко, нито е много, но има потенциал за окъпване. А за мокри крака – гарантирано. Групичките вървят стегнато и бързо, почти неусетно. Ако някой се запъне, получава подкрепа, подпиране, акъл или от каквото има нужда. За справка, вече има няколко окъпани люде, но това не ги спира да продължат напред.
Въврвим си уверено на камини, над синтрови езерца и през прагове и след последното слизане малко преди сифона и един от краищата на пещерата, се събира стълпотворение от хора. Бърза организация за снимка за спомен и постепенно групата почва да се оттича наобратно към изхода. Новобранците са загрели, искат още адреналин, с две думи – кефят се 🙂
Навръщане се получава малка тапа на езерото с въжето, където се разминават групи на влизащи и излизащи, но всичко минава по вода. Тя водата в езерата вече е толкова размътена, че все едно стадо биволи са минали през пещерата 😀
По път даже има време и за „нагласени“ снимки и позиране – отрано ги използваме за пещерни мащаби, да свикват. Още малко остава, усеща се свежият въздух от входа и почти краят на това приключение. Навън пече слънце, спокойно можеш да се отпуснеш по гащи, докато се преобличаш без да ти се накокошинят краката 😉 Правим разбор и се разделяме с желанието да се видим всички и на официалната първа практика…
Текст и снимки: Милена Ненова