Вместо увод
Канин е високо плато в Словенските Алпи. Изходна точка е долината на река Соча и по-конкретно градчето Бовец. Границата с Италия преминава по основното било. На площта на малката Словенска част на платото Канин и масива Ромбон има 11 хилядарки! Опитайте да си го представите…трудно е.
Повече за изследванията на Канин и хората, които го правят можете да видите в интервюто с Шпела Борко тук.
Бленуване по Канин
Има няма 10 години вече имам желанието да посетя Канин. Някоя от хилядарките там и някоя от новите пропасти, а и от старите, абе нещо ама да е на Канин. Много пъти съм бил близо до това… Една ‘аха да стане’ Мала Бока през 2012-та, една тренировъчна акция през 2018-та, една пропаднала Нова година с лошо време през 2019-та. Като цяло не ми се получава. И този път така започна, един вид може и да стане ама не се надявай. Причините подобни – време, хора, организация. И все пак, отидох!
Brezno Speceg Dinozavra
Това е новата хилядарка на Канин. Стар вход, известна пещера, изследвана от старото поколение до -300м. Отиват да прекартират, разхождат се малко на старото дъно заглеждат и разглеждат и след кратко катерене пещерата продължава.
Обстойно изследват единия ‘крак’, който свършва с блокаж малко под 1000м. В другия ‘крак’ стигат до -960м в отвес, свършва им въжето. Именно в тази част отиваме и ние да видим какво има отвъд ‘черното петно’, до което стигат.
До пещерата имахме помощници, голям клуб са помагат си и са организирани. Имат опит разбират, че такъв тип спелеология има нужда от подкрепа и помощ, който колкото и с каквото може помага.
Нашия екип е Перо, Шпела, Йети и аз. Йети е на 70-тина години, остава в лагера на -300м.
Ходенето в дни
Ден 1
04:00 Загреб, тръгване
06:00 Любляна, взимам Перо, минаваме през Италия за по-пряко, пътя бил хубав там
08:00 Бовец, долна станция на кабинката за Канин, събираме се и тъпчем раниците
09:30 Канин, горна станция, слагаме котки, вадим пикели
12:30 Входа, снежно поле, ‘тука някъде е пещерата викат’, копаме
14:30 Влизаме, Перо и аз отиваме до -500м, разекипираме до -400м
Около 21ч – връщаме се да спим на -300м
Ден 2
От -300м отиваме до -400м, събираме 150м въже и железа и се спускаме до -960м. Шпела и Перо картират, аз екипирам. След няколко големи пандюла, използваме всичкото въже и стигаме дъното. Тук се отваря галерия, в която бързо се натъкваме на отвесче, около 20м. Събираме се и се връщаме на лагера на -300м.
Ден 3
Наспиваме се и излизаме. Йети, Перо и аз се отправяме към лифта, Шпела остава да чака другата група, с която пак ще влезе след 2 дена, за да продължат с проучването. Ние се спускаме до Бовец и после пътя наобратно: Бовец – села през Италия – Любляна – Загреб.
В заключение
Невероятно яко изживяване, брутален карст, красива планина и готини хора. Добре организирани и амбициозни, в това безкрайно море от карст има още много за изследване!
Втората група стига до сифон, дълбочината тук е 1083м. Няма отказване, имат идеи за траверс на най-големия отвес в пещерата на около -800м. Успех!
Текст: Цветан Костурков
Снимки: Цветан Костурков, Шпела Борко