Ден 1
Леле.. сутринта направо не си чух алармата. Не знам как се събудих. Голяма раница пълна с багаж до горе – 70 литра плюс една малка 40 литра и тя до горе с някакъв инвентар, манджа и още разни неща. Взеха ме в 6 сутринта от пазара в Люлин. Взехме Данчето и с Ефи и Гецата към 06:30 вече натоварили колата потеглихме. Адски странно се чувствах като влязохме в Сърбия. Не бях излизал от България от много време и бях забравил как е. На първата бензиностанция ги попитах – „Ние сигурно сме на около една трета?“ и те отвърнаха – „Оо, не има още много!“
Все се опитвах да заспя в колата ама останалите си говореха разни неща, в които се заслушвах и от време на време се включвах в разговора. След около четири часа път най-после успях да заспя. Баш бяхме минали границата между Сърбия и Хърватия и Ефи ме събуди и каза – „Калинеее, нали ти се караше, хаайде идвай“. Предупредиха ме, че в Хърватия е супер скучно за каране, защото е много равно. Е.. така и беше. Много досадно. Ама все тая. Минахме през някакъв тунел в Загреб, който беше дълъг 10 километра и супер много се изкефих. Започнахме да навлизаме вече в Алпите и като видях какви яки върхове се виждат ми стана готино да карам. Объркахме пътя за момент, но за сметка на това минахме през някакво село, което беше много красиво. Бяхме изминали вече 1300 километра и оставаха още 40, обаче започнах да заспивам и помолих Ефи да ме смени. Стигнахме. На място се срещнахме с Пол, който чакаше Вети да отвори къщата, в която щяхме всички да се съберем. От нямане на какво да правим решихме да направим кратка разходка около езерото в Халщат. Завъртяхме едно кръгче в градчето и се върнахме. Вече имаше няколко човека в къщичката където хапнахме пица и започнахме да стягаме багажа за утре. На мен се падна да нося водолазната бутилка, но още с тръгването бях с нагласата, че отиваме на тежък преход, така че не ми направи кой знае какво впечатление. Стана време за спане. Ефи, Гецата и Данчето се разбираха с ръководителя ни Аксел, какво ще правим утре. Вариантите бяха да катерим два комина. Единият в лагер „Сахара“, където щяхме да спим, а другият на много кално място на около 3 часа от лагера. Поне така беше по думите на Аксел. Утрешният ден се очертава да е 1 час ходене до входа на пещерата плюс 8..9 часа път до лагер „Сахара“. Ще видим как ще дойде. Айде лека.
Ден 2
Днес беше много дълго ходене. Очаквах, че пещерата ще бъде сложна и технична и най-вече студена, но не беше нито едно от тези неща. Сутринта станахме в 7. Знаех или по-скоро не знаех какво ни чака и не ми се мислеше. Както и да е. Стегнахме багажа, качихме се по колите и след 10 минути возене започнахме да ходим нагоре към входа на пещерата. На минус 9 градуса с багажа и стръмният наклон някои се съблякоха по тениски. Имаше надвиснали висулки над самият вход, където по заснежен стръмен склон минавахме един по един за по-безопасно. Пещерата започна със заледена река и постепенно стана по-топло навътре и леда изчезна. И както всички знаехме се започна със стълбите. Стълба след стълба. Видя ми се много удобно в сравнение с екипирането с въже. Доста по-бързо ставаха нещата. Не можах да повярвам колко много стълби бяха вкарали тези хора за да екипират пещерата. Разделихме се на две групи. Ние, българите плюс Аксел и останалите, които бяха водени от Вети, която имаше нужда от нас, за да пренесем водолазната ѝ екипировка, за да гмурне някакъв сифон. Като си мислех, че сме горе-долу на половината попитах до къде сме. Като разбрах, че сме може би на една пета ми стана лошо. Носех най-тежката прониквачка, защото в мен беше водолазната бутилка. Не беше чак толкова зле първите 4..5 часа. Но след това кожата на раменете ми се протри от тежестта и започна да става некомфортно. На по път минахме през отвес, който беше 40 метра само от стълби закрепени към стената. След което стигнахме до мястото, на което казваха „пендулум“, а ние му викахме „стълботрон“ . Беше хоризонтална стълба над огромна пропаст. Разказаха как на времето когато са слагали стълбите просто са я пуснали като мост от едната страна на пропастта и така са успели да преминат от другата. Стълбите приключиха и излязохме на 1-ви лагер, от където последва само ходене почти без катерене и провиране. Минахме през много огромни зали и нещото, което много ме впечатли бяха вкаменените миди и ракообразни, които стърчаха от стените на галериите. Малко преди пристигане в лагера ни дойдоха силите понеже знаехме, че сме близо. Последната крачка беше тясна галерия, която най-сетне след 9..10 часа ходене ни изведе на лагер „Сахара“. Огромна зала. Ама наистина огромна и в нея огромен хълм от пясък, на върха на който спахме. Аксел ни разказа, а и си личеше, че над половината зала през лятото се пълни с вода. Аз, Аксел и Гецата отидохме да напълним водя от някакъв сифон на близо, докато Ефи и Данчето изравняваха място за спане. Оказа се, че Ефи си беше забравила спалният чувал. Добре, че лагера беше екипиран с няколко чувала и оправихме положението. Събрахме се всички и сготвихме яйцата, които бяхме предвидили. Лелее колко беше вкусно. Ама след това ходене как няма да е вкусно. Глътнахме по една глътка ракия и заспахме.
Ден 3
Не знам дали имам сила да пиша или просто да си легна. Днес беше денят за проучването, в който щяхме да ходим на калното място за което Аксел спомена, че е на 3 часа път от лагера. Е, да ама не беше точно така. На отиване вървяхме по тесен тунел, който започваше да става все по кален и мокър. Имаше отвеси само за нагоре. Беше добре в началото. В един момент вече леко изморени стигнахме до отвес надолу, който беше 40 метра. Закрепванията бяха малко лошо направени и беше трудно да се придвижваме лесно по въжетата. Всички слязохме и се озовахме в огромна зала подобна на тази, в която спим. Да, обаче следваше катерене. Ето там започна най-голямата кал. Беше наистина много кално. Някаква глина, която се лепеше навсякъде. Мъка ..мъка стигнахме за 4 часа и малко. Аксел беше ентусиазиран и може би леко притеснен, че сме се изморили и трудно ще се върнем. Гецата подхвана да катери въпросният комин като първо трябваше да траверсира доста за да стигне до него. Ефи и Данчето прекартираха галерията, а Аксел спусна въже в един отвес, където после заедно тримата отидоха да картират там, а аз останах да помагам на Гецата. Беше стигнал вече почти до началото на отвеса, на който първата му част беше около 5..6 метра. И бам, на третата дупка му спря батерията. А бормашината вече почти приличаше на топка кал. Джапахме до над глезените в глина, която не искаше да връща обратно ботушите. Аз от време на време слизах до долу, за да му нося разни неща, а и за да не стоя на едно място и да измръзвам. Като му спря батерията обаче слязох да взема друга и започнах да усещам как се изморявам. Занесох му втората бормашина, която носехме защото не открих батерия за нашата ама се оказа, че на нея не можем да сложим бургията с която до сега пробивахме. Айде пак слязохме този път двамата и намерихме другата батерия. Пак се качихме до под отвеса. Само качването отнемаше около 10..13 минути. След около час той го изкатери до горе. Ефи и Данчето вече си бяха хванали пътя на обратно, а ние трябваше да екипираме и да съберем багажа. След още час събрахме всичко, напълнихме вода и тръгнахме да се връщаме. Беше лесно в началото, защото само слизахме надолу. Стигнахме до големият отвес където видяхме как Данчето и Ефи все още го катерят и си казах – „Оо, не тук ще се бедства“. Така и беше. С не знам колко кила кал по мен и кална прониквачка тръгнах да се катеря. Едва стигнах първото закрепване, а оставаха още две. Не знам с каква магия успях да стигна до горе, но лека полека нещата станаха. На първото закрепване от долу нагоре беше голям зор. Нямаше оставено достатъчно въже да издърпаш и да можеш да си включиш джаджите. Не знам как се набрах и от третият път успях да се включа. Стана още по-зле, защото нагоре самохватите започнаха да не захапват заради калта. Добре, че Гецата горе ме изчака и пое прониквачката на върха. Успях да си отдъхна като продължихме да ходим по галерията. Настигнахме Данчето и Ефи и продължихме всички заедно с Аксел. Последваха още няколко отвеса, които спуснах само на десандьор, защото просто водещият ми самохват беше безполезен заради калта, а нямаше вода, в която да мога да го изчистя. Но въжето не беше хлъзгаво и слизането беше лесно. Усетихме облекчението когато пристигнахме в лагера. Съблякохме всичко кално и сложихме сухи дрехи. Сготвихме манджа със зеленчуци и ориз. Джаджите ни бяха почти безполезни. От калта на самохватите и карабинерите не им работеха пружините. Да.. беше изморително. Направихме общо 14 часа и половина от тръгването до връщането в лагера.
Ден 4
Беше лежерният ден, в който нямаше да проучваме ами да релаксираме след вчера и да стигнем възможно най-близо до изхода. Плана беше да стигнем до 2ри лагер, където да срещнем другата група и всички заедно да пренощуваме. Още със ставането се захванахме да чистим калта от инвентара. Прониквачките празни тежаха поне с едно, две кила отгоре заради полепналата кал. Събудихме се в 11. В около 12 и 30 другата група от експедицията дойдоха до нашият лагер, за да си направят разходка. Завариха ни да чегъртаме калта от прониквачките и джаджите с лъжици и вилици. Към 16:00 часа събрахме лагера и поехме към 2-ри лагер. Стигнахме лагер 3 от където трябваше да вземем някои от нещата на водолазите. И то пак бяха оставили бутилката, този път обаче с изпразнен въздух. Благодаря на Гецата, защото той я взе. Бяха оставили бележка, на която пишеше, че са тръгнали в 17:00 а ние бяхме там в 17:20. След 2 часа стигнахме лагер 2, където трябваше да видим останалите, обаче там нямаше никого и веднага заключихме, че са се отправили към лагер 1, за да стигнат по-близо до изхода. Така направихме и ние. След час и половин лежерно ходене и смях по пътя пристигнахме при останалите. Почти всички си бяха в чувалите и вечеряха. Извадихме катуна и се пльоснахме по средата на лагера. Отидох да се преобличам до простора, защото беше най-лесно и никой не ходеше там. Бях си събул полара и бях по ботуши за да го сменя със сух. И от какъв зор не знам дойде една рускиня и започна да ме разпитва за това как сме били толкова бързи след тях. Разказах ѝ на две на три и ѝ казах, че ще се преобличам и тя си тръгна. Върнах се при останалите и Данчето ухилена до уши ме попита – „Калине, ти днес къде ще спиш?“. Вечерта беше супер яка. Сготвихме много вкусни спагети. Всичките свършиха до капка. Голям смях падаше, докато всички заспаха и ние единствено останахме да вдигаме шум и да се кикотим. Гецата почти беше приключил с приготвянето на ориза, който сложи да се готви точно след спагетите. Ефи му беше казала да не слага два бульона, защото ще стане много солено и докато тя не гледаше той сложи четири. Тя изглеждаше все едно ще го повърне, когато го опита ама ние с него и Данчето си го хапвахме и ни беше много вкусно. Стана 12:00 и вече всички спяха освен мен, защото исках да напиша нещо и за днешният ден. Утре планът е да станем преди всички, за да не ги чакаме по стълбите и да излезнем първи.
Ден 5
Беше лежерен ден. Станахме преди всички, ядохме и хванахме пътя. Бяхме близо до изхода. Оставаше само да преминем по „стълботрон“ и още доста стълби и за около 2 часа трябваше да сме навън. С лежерно ходене, почти излязли, останахме за малко снимки с ледените висулки. В 10:00 часа бяхме навън. Беше паднал лек сняг пред входа и направихме пъртина за останалите. Прибрахме се до къщата, в която спяхме. Метнахме багажа вътре и отидохме да ядем лазаня и да изпием по бира. Леле как ни текоха лигите на всички. Беше много вкусно също като снощните спагети. Върнахме се обрано и оправихме багажа. Казахме чао на всички и останахме само с Пол, който беше в отпуска от работата и не му се прибираше. Имахме идея да идем да се разходим из градчето, но мързела ни хвана и цял ден стояхме вътре.
Ден 6
Още със събуждането Ефи и Пол отидоха до близката пекарна да вземат нещо за закуска. Идеята днес беше да се разходим до някаква близка хижа. Хванахме колите и се закарахме до началото на пътеката. Беше баш пролетно време. Много горещо и всичкият сняг се топеше и падаше от дърветата. Когато се качихме по-нагоре снега започна да става дълбок и трябваше да се бие пъртина, което нямаше да е проблем, ако не беше толкова мокър. Стигнахме до гледка с беседка. След кратка почивка продължихме нагоре и снега започна да става все по-дълбок. След известно време се отказахме, защото видяхме, че няма смисъл и решихме да се върнем. А и след цялото това време в пещерата силите ни бяха изпити. Все пак слънцето вече беше започнало да залязва, а трябваше да стигнем до град Грац, който беше на 3 часа път. Там Пол щеше да ни подслони за тази нощ. Минахме през супермаркет да напазаруваме за вечерта. Пол каза, че днес ще сготвим макарони със зеле. Странна комбинация, но накрая всички си облизахме пръстите. На следващият ден оставаше да минем да разгледаме Будапеща и да се приберем в България.
Резултати: картирахме общо 137м нови части. Унтертиш катедрале е интересно място за проучване, защото има силно течение и е единственото място в района с въпросителни. Нагоре има две направления – комина, който започнаха Гецата и Калин и едно тясно преминаване, което Аксел можа да мине, но не остана време да проверим. Водолазната група няма много късмет. Поради ниската вода се е наложило да носят тежката екипировка доста след първия сифон и са преминали само 37м по-навътре.
Участници: Ефи, Данчето, Гецата, Калин