Стълбофобия в Хирлацхьоле

Първата ми австрийска експедиция. Ръководителката Вети е пещерен водолаз, ветерен в проучването ѝ и част от историята на пещерата. Австрийците колкото и да са строги и подредени определно са непредвидими, защото не съвсем типично, но във външния свят Вети е учителка по математика в религиозно училище. Нейният колега водолаз Щефан е инструктор по техническо гмуркане. Очаква се сериозна и стегната група! Всички други сме шерпите на тежката водолазна екипировка нужна за проучването на най-отдалечените части на пещерата.

Хирлац е над 1500м дълбока и 113км дълга. Развива се основно на два “фронта” – източен и западен. Ние влизаме през долния вход и вървим нагоре като наша цел е западния край. Също там през 2018-та се включихме в британската експедиция по връзването на WUG когато стана 9тата по дълбочина в Света, та районът на Дахщайн не беше непознат за мен. Повече за потенциала и геологията има в статията от експедицията по свързването тук.

За 25 годишната Алиша от Ирландия това е първа експедиция в чужбина и първо бивакуване без слънчева светлина. Хвърлила се е на дълбокото, та стискаме палци да не ѝ е последната!.. Групата ни е голяма и шарена. 10 души – 4ма хървати, 3ма австрийци, 2ма българи и една ирландка ще се опознаваме за 4 дни под земята. В съседен лагер друга група – германецът Аксел, мастър на осветлението в театрите и пещерите, както и главен картировач на пещерата, заедно с океанологът и климатолог Андреас – австриец живял в Австралия, но по неизвестни тъмни причини оставил слънцето кенгурута и морето за да се вре под земята, ще проучват дори още по-отдалечени части и не очакваме да ги засечем.

Алиша с фолио-пончото в лагера и по бивачните чехли, тъй като влезе с туристически обувки и си намокри краката

Пещерата попада под защитата на австрийското законодателство за природни забележителности и значими обекти. Промяната на естествените скали, коването на опори или дори изхвърлянето на храна в “тоалетната” докарват кошмари на нашите австрийски домакини. Входът има две метални решетъчни врати с ключове една за влизане и една за излизане :D. За да не стане фал има тефтер за записвания – кой, къде, за какво и колко време ще мъчи душата си в пещерата. На излизане Вети преброи няколко пъти да не би случайно да заключи някой вътре. Много неприятно било усещането, спомена.

Металната решетка на втората врата

Проучването на пещерата е започнало отдавна, през 1920 година. Тогава хората, пещерните технологиите и Лили Иванова са били все още млади и зелени, а това причина за интересни особености по многобройните тунели на Хирлацхьоле.

Достигането и на двете места коства цял ден във влачене на багаж, а екипирането е предимно на стълби, за които Гецата възкликна “Ефи знаеш ли, че май ме е страх! Даже мисля, че имам стълбофобия…” А аз на качване като че ли не забелязах онази стълба, на която само единия ѝ крак беше стъпил върху предната, а другия висеше във въздуха отчаяно търсещ парче скала, на което да полегне. Не ми направиха чак такова впечатление и ръждясалите болтове и майони, а раницата не ме дърпаше така силно докато се опитвах да си спомня йога уроците и да наместя стъпалце в следваща стълба. Някой места силно напомня на сцена от филма “Лабиринтът” когато главната актриса се опитваше да хване малкия си брат Тоби а Дейвид Боуи ходеше надолу с главата и се качваше по стълби докато слиза по тях… Там бяхме и ние го направихме!

Черешката на тортата обаче беше траверсът-стълба “Панделиум”. Метален мост който на 2/3 от дължината преминава в сглобка от стълби под ъгъл около 130 градуса… Малко по-нагоре изоставен стърчи и част от метален стълб с помощта на който са изкачили отвеса закачайки въже и преминавайки 15м дълбок улей. Въжето приличаше на корабно и неблагоразумно попитахме Пол какво е. Той само се засмя, дигна рамене и каза, че не знае, но го ползвали да си връзват кравите… С мучене продължихме нататък, щото щом кравата я издържа и нас ще издържи!

Гецата минава по стълбоволтрон-а.

Топлото време, нетипично за Януари месец, оставило планината без много сняг и водите в Хирлац бяха по-високи от очакваното. Заради опасност от запушване групата на Аксел и Андреас се отказват от планът да проучват районът след зала Сахара, защото макар огромна тази зала се пълни с вода достатъчно, че да блокира тесният път на обратно. Изненадаха ни в лагера както и казаха, че каньон “Мегалодонтен”, който беше целта на нашата експедиция прелива и не изглеждало приветливо дори за влизане.
Вети ще се гмурка два пъти тази зима за това смени плана с мястото предвидено за Февруари където се надявахме на по-малко вода. “Kleiner Schritt” или Малката стъпка е активен меандър близо до лагера ни, който завършва с не много широк сифон. Част от групата ни отиде да помогне на Аксел да извлачи стар багаж от Сахара, а другите понесохме водолазното оборудване към сифона.

Лагерът

Докато чакахме водолазите да се облекат се чуваше странен тътен от силно течение или водопад съвсем близо до нас. Целият меандър кънтеше “вуууууууу”. След около 30тина минути шумът ненадейно, както беше почнал, спря. Оставихме Юрица, Валентина и Андреас да чакат докато аз, Гецата и Пол се разходихме до Орган халле (залата на органа). Андреас нямаше много избор по лагерните чехли, защото Вети му беше взела ботушите, защото нейните не ѝ станаха със сухия костюм.

Вети и Щефан облечени и в сифона „Малката стъпка“

След около 3 часа отидохме да сменим изчакващата група, но Вети и Щефан вече бяха излезли с добри новини. Минали 3 полусифона, но последните два били стоящи. След първия обаче се виждало как цялата река отива по галерия в дясно. Изглеждала голяма. Толкова бяха въодушевени, че според Вети Февруари пак ще се върнат и няма да ходят в каньона “Мегалодентон”.

На следващия ден Пол ни разведе до Сахара и до невероятния каньон Мегалодонтен. Сахара е зашеметяваща голяма зала, толкова голяма, че ножът ми потъна някъде между пясъците в захлас. Въпреки това нищо не може да се сравни с каньонът Мегалодонтен. Стените преливат от миди и ракообразни на милиони години сякаш опитващи се да се освободят от хватката на смъртта. Огромни са и водата, отмивайки материала около тях ги е оставила релефни като модел на някой скулптор.

Всички оцеляхме и тази вечер прекарахме в следващия лагер, по-близо до изхода за да съкратим пътят си навън.

В Австрия е задължително да имаш застраховка, така че с Гецата и Данчето сме вече членове на Грацкия клуб “Пещерните мечоци”(Höhlenbären).

Благодаря Пол за поканата и с нетърпение чакаме следващата експедиция.

Карта на дупката с Лагера, и местата за проучване
близък поглед над района за проучване
разрез на сифона „Малка стъпка“
план на сифона „Малка сръпка“

Участници:
Вети от Виена – ръководител и водолаз
Щефан – втори водолаз, Пол от Грац – наш домакин и нов съклубник.
Юрица, Валентина, Йосип и Дамир – от северна Хърватия
Ефи и Гецата – Под Ръбъ, България

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.