Изворът на Янтра – Падалото, преекипиране

На 2-4 Декември 2022 се проведе акция за преекипиране и екипиране на част от пътя навътре е пещера Янтра. Това е пещерата в България с най-голяма положителна денивелация (нагоре от входа) – 93м. Пещерата е дълга малко над 3км, през по-голямата част се ходи по реката, няма притоци. Има старо сухо ниво където е и изграден подземният лагер.

Роко от местният Дряновски клуб заедно с пловдивски пещерняци мислят да проведат водолазна експедиция следващата година и организират пренаковаване и екипиране на парапети към двата грифона и един сифон което да подсигури по-безопасно стигане на водолазните и помощни групи. Към тяхната мини инициатива се присъединихме аз(Ефи), Гецата и Митака от Под Ръбъ.

всички пред входа на Янтра – Гецата, Чефо, Ефи, Роко, Гуньо, Митака

В петък сутринта натоварени с багажа в 9 без нещо акустирахме на шела на изхода на Ботевградско. Колонките бяха заети и реших първо да спра да зареда ад-блуто което светеше вече повече от седмица. Отваряйки резервоара излязох и на въпроса на Гецата „колко“ отговарям „до горе“. Поглеждам и той пълни в резервоара за гориво преди да успея да кажа не. След няколко неуспешни консултации с бензинджията, пътна помощ и познати, Дъсти беше репатрирана в сервиза да чака нелека присъда според приемчика. Митака взе неговата кола и с около 4 часа закъснение пристигнахме в къщата на Роко в Здравковец.

Пещерата се нуждае от преекипиране

Там утикясали от чакане, но все пак доволни, че жизненоважните анкери ще пристигнат ни посрещнаха Жоро и Калинка от Ъндърграунд, Чефо от ПК Варна, Гуньо и Роко от Стринава-Дряново. На следващия ден очаквахме Сашо от Приста-Русе с двама курсисти. Хапнахме, поразгледахме картата, облякохме се и след два часа и нещо бяхме на входа на пещерата.

Пътя до лагера е лесен, забавен и дори с повечко багаж няколкото преминавания по реката и ниски пролазвания в сухите части не бяха затруднили никой и имаше разходка. Гуньо ни показа едно странично разклонение където трябвало да има много прилепи. Прилепи нямаше но Гецата си хареса едно малко коминче за катерене, което още същата вечер беше проверено заедно с мен, Калинка и Митака – за съжаление задънващо.

Гецата и Митака на комина до логара

На следващия ден се разделихме на две групи – аз, Роко и Гуньо отидохме да проверим последния, според Роко, комин точно до единия сифон. Надеждата му беше да има сухо ниво което да минава над сифона. Чефо, Митака и Гецата се насочиха да екипират пътя към най-далечния грифон. Подготвяйки багажа се оказа, че злополучните анкери не били неръждавейка. Планки неръждавейки също не ни стигнаха.

Гуньо катери комина до сифона

Комина който катерихме с Роко завърши със затапване, и заедно с екипиращата група от сифона се прибрахме. На тях не им беше стигнал инвентара за да сменят всички опори, както и въжето с което екипираха не е подходящо. Прибрахме се в лагера където, за съжаление, не намерихме Сашо. Явно не бяха влезли.

новата палатка за бъдещата водолазна експедиция

Пещерата е много влажна.

Благодарим на Роко за хубавото прекарване и пожелаваме успех с гмурканто на сифоните. За сега изглежда само през тях да има продължение.

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.