Кита, Есен, 2022

Тя е жива бе! Казвам ви аз, вие не вярвате!” с цигарата в уста Игор констатира на 3тия ден от експедицията. Това му беше първо влизане в Кита, но вече добре усещаше особения дух на пещерата.

По традиция, всяка есен е запазена за изследване на най-отдалечените и най-дълбоки части на пещерната система Църнопац с вход Кита Гачешина. По традиция всяка година ходим по два пъти с цел изследване на масива на Южната част на Южен Велебит. 

Тази година обаче нямаше лятна експедиция от страна на нашите чести домакини и вместо това направихме лятно ходене на Кита, повече за това можете да прочетете тук. Предвид потенциалът, който тогава отварят, тази есен амбициите са големи, апетитът идвал с яденето.

Правим лека промяна в тактиката ни и влизаме за един ден по-дълго, а групата е голяма (13 вътре, 1 навън). Влизаме в неделя и излизаме в петък. 

Преди влизане

Пътят до там е ясен, много от нас вече познават пещерата, а това е ключово предвид огромните обеми и фактът, че тази система брои почти 60 км галерии, няколко етажа и прекалено много места, на които да се изгубиш. Правим три групи, което улеснява напредването и намалява чакането. Имахме планове да преместим лагера с цел да сме по-близо до новия район, но все пак комфортът и социалният характер на познатия ни лагер надделява и оставаме там. 

В следващите дни приоритизираме два района: Ужаса на Марин и True North. Основният ресурс отива в Ужаса, а малък партизански отряд работи по Северната част.

Камен слап, един от праговете в Тrue north

Ужаса на Марин е меката за пещерния изследовател, чак е малко предобрен вариант. Има адски много за проучване – отвеси, реки, галерии, лабиринти и траверси. Има огромен потенциал, в който вярваме, че може да бъде следващото голямо откритие на Църнопац. 

True north-a е за ентусиасти. Активен меандър, който уверително държи Север и с упорит наклон набира височина. На тази кота, в тази част на пещерата, а и на масива, още е загадка до къде може да ни доведе. 

3 машини, 7 батерии, 70 опори, 30 пулса, 300м въже – инвентара тук върви

Подземният ни престой минава доста активно, имаме храна и инвентар, но няма подмотване. Някак си естествено сменяме режима под земята, работим 12ч, в лагера губим 6 до 8 часа подготовка и спим 12ч. В резултат губим един ден. 

Тенджера дебърцини – едно добро начало на деня

Картираме 1406м и получаваме добра представа как се развиват тези райони и все пак продължаваме да теоретизираме и мечтаем по темата двигател за всеки изследовател, а именно ‘Какво има отвъд?’.

Наздраве за добре свършената работа

Участници:

Под Ръбъ: Папи, Фичето, Данчето, Митака, Ани, Ефи, Киро, Найден, Цеката
ПК София: Китен, Яна, Игор
Пк Искър: Док
Васил Марков – Макето

Фотоалбум от Ефи: https://photos.app.goo.gl/ZfSYky1mhcFCzn4z9

Текст: Цеката

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.