Курсът се проведе между 17 и 22 юли в близост до Шамбери, Франция. Включваше три дни практики на скали и три дни практика в пещери, съчетани с вечерни лекции. Материалът е максимално компресиран и отбран, за да обхване, доколкото е възможно основите на спасителските практики в рамките на 6 дни. По тази причина общото впечатление беше, че курсът е доста интензивен, особено ако човек не се е сблъсквал преди с тези неща. За останалите участници по-голям интерес представляваха разликите в методологията на френското спасяване. Няколко такива примера, които направиха впечатление са:
- изкуствени опори се коват почти изцяло със спитове
- осигуровката с водещ самохват или шунт при рапел дори със симпъл е отживелица при тях
- при връзване на товароразпределителен ринг се завъртат и трите рамена в една и съща посока, което не е новост, но не прилагат другия вариант с две рамена в различни посоки.
- товарно и теглещо въже на тролей връзват само за един ринг.
Курсът се водеше на френски, като беше предвиден преводач на английски (една от инструкторките). Нивото на превода на беше особено високо, но достатъчно добро и разбираемо, за да се предаде същинската информация. Казвам това във връзка, че не беше буквален и дословен превод на всичко, което казваше Бернард. Със сигурност е имало коментари и дребни доуточнения, които са се изгубили. Това донякъде е оправдано, тъй като превод в реално време няма как да стане, така че и двамата да говорят едновременно, а се изчакваха. Френскоговорещите бяха облагодетелствани в случая.
Организационно беше добре структурирано и се държеше на спазване на график, доколкото е възможно, но с някакви толеранси все пак. Бяхме ангажирани от сутрин до късно вечер. Предвидена беше храна за закуска в хижата, обяд в торбичка и вечеря пак в щаба. Качеството не беше кой знае какво, за съжаление, особено първите няколко дни, но не беше и отчайващо.
Практиките на скали целяха да се демонстрират елементите и да се упражнят по един-два пъти. Първата практика в пещера беше свързана с изграждане на бивак за пострадал. За целта бяха донесли пет бели прониквачки, които се поддържат в готовност с всичко нужно за осигуряване на комфорта на пострадалия – храна, спален чувал, палатка, медицински материали и пр.
Другите две практики в дупка бяха тренировъчни акции с носилка, изграждане на системи, полагане на комуникация. Французите използват три комуникационни способа: кабелен интерком, безжична система Никола̀ (и по-усъвършенствания цифров вариант Пампонел), както и надземни радиостанции. Трите се допълват взаимно като функционалности и се ползват съвместно, а не една за сметка на другите.
Организацията разполага с огромен човешки ресурс (няколко хиляди спасителя) с разнообразни квалификации. Управляват се с помощта на подробна база данни. Във всеки един момент техническият съветник има възможност да провери кои са наличните хора по регион и според техните умения (водолази, доктори, комуникационни специалисти, специалисти по отводняване, разширяване, и др). Всеки район си има управител на спасяването, както има и ръководители за цялата страна.
Във всяка операция участниците имат определени отговорности, има технически ръководител който отговаря за цялостната операция и с който се съгласува всяко едно решение, ръководители на отделните екипи, експерти и се работи съвместно с френската гражданска защита.
Всички практики и методи са описани много добре в ръководството им по пещерно спасяване – https://shop.speleoprojects.com/cave-books/manuals/cave-rescuers-manual.php
Снимки и видеа от курса:
Ефи – https://photos.app.goo.gl/ihKgeEcs27JkjaiS8
Jindra Dvoracek – https://photos.app.goo.gl/mjcGZ5Qc94A2gf2H7
Текст: Тодор Ирманов, Ефи
Снимки: Ефи