Колкина дупка стана най-дългата пещера в България

С последното изследване в Колкина дупка, пещерата стана най-дългата в България с 19 164м подземни галерии. До момента най-дългата пещера беше Духлата, до с. Боснек, с 18 200м

В периода 19-24 Септември 2022 беше последното изследователско проникване в Колкина дупка със следните участници: Йорданка Донкова, Алекси Минев, Антон Танковски, Георги Беров, Димитър Генов, Кирил Цанев и Тина Алексова.

Йорданка Донкова, водачът на тази проява споделя: 
“След пробива на предходната експедиция (виж тук) очакванията ни, че Колкина дупка има потенциал да стане най-дългата пещера в България се потвърдиха. Събраният екип от седем души беше с ясно поставена цел. Приоритизираха се местата с най-голям потенциал и благодарение на неуморния труд на групата бяха проучени над 1000 метра нови галерии.“

През 2017-та Колкина дупка стана най-дълбоката пещера с дълбочина от -543м. Пещерата се намира до с. Зимеивца, община Своге. Обобщение от изследването на Колкина дупка и по-важни периоди тук

За момента можем да обобщим, че освен най-дълбоката и най-дългата в България, Колкина дупка е определено и най-трудната за проникване и изследване пещера. За такъв тип изследване се изискват много и много добре подготвени изследователи, които освен техническа подготовка (боравенето със спелео – алпийски инвентар и техника, разбирайте въжета и тяхното правилно използване) трябва да бъдат и много добре подготвени физически (като пример, проникването до Лагер II или Лагер Калоян, може да отнеме между 8 и 12ч). Като следствие от нужната техническа и физическа подготовка, става ясно, че здрава психика също помага.

“Работата е трудна, на труднодостъпни места, отнемаща много лично време и ресурс на изследователите. Като спелеолог и хидрогеолог съм сигурен, че там има още много галерии, пещерни образувания, реки и други красоти, които могат да бъдат видяни в една пещера. Колкина дупка ще продължи да расте и да старее, защото природата е така устроена.“ – споделя  Светослав Маринов, един от членовете на Пещерен клуб Под Ръбъ. 

Според една от изследователките на пещерата, Ефросина Христова, която е участвала в повече от 30 изследователски прояви:
“Има различни трудности в пещерите. Колкина дупка е комплексна пещера защото събира много фактори в себе си. Достигането до най-отдалечените места за проучване изисква добра подготовка, увереност и време.  Спецификата на пещерата е такава, че ако нещо се обърка възможностите за реагиране са минимални, което също създава допълнителна трудност при организирането и провеждането на експедициите. Релефът и характерът на пещерата те държат в постоянно натоварване.“

В Колкина дупка има 3 подземни лагера. Те са организирани и изградени с цел изследователите да могат да ги използват като база при техните проучвания. По време на експедициите в лагерите има спални чували, газови котлони, храна и друг инвентар. В такива неприветливи условия е изключително важно пещерняците да имат място, предлагащо комфорт и възможност за почивка.

Според Павлин Димитров (Папи), един от двигателите на клуба, все още сме далеч от края: 
“Уникалното в Колкина дупка е, че това е една от големите хидрогеоложки системи в България, която се състои от над 30 отделни подземни реки,които до момента отводняват територия от 4км² площ. За в бъдеще очакваме проучванията да надминат 30 км и има потенциал от -700м дълбочина, въпрос на време е тези груби числа да станат реалност.“

Въпреки внушителните до момента резултати и обещаващите прогнози, спелеологията и изследването на пещери не се характеризира с поставянето на рекорди. По-скоро с вяра и начин на живот, които се крепят на постоянно изследване, на континуирано излизане извън границите на познатото и комфорта. За наше щастие, в клуба продължават да идват такъв тип хора – авантюристи и изследователи, които са достатъчно мотивирани да изследват, да учат и да се подготвят с цел да търсят и проучват… а и в крайна сметка да променят това което знаем за света под повърхността. 

Благодарим на всеки един, който е помогнал и е подкрепял изследванията в Колкина дупка! 

Повече за дейността и изследванията на Пещерен клуб Под Ръбъ можете да видите на www.pod-rb.eu 

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.