И така, отново на Недам. Или поне за по-голямата част от екипажа. Аз отидох за първи път на пещера в Хърватска. Просто една прекрасна сряда вечер на Баба Яга Папи каза „Мимо, айде с нас на хилядарка в Хърватска за 5 дена“ и аз като човек, който винага планира внимателно в детайли и то за месеци, години напред, казах „Добре, идвам“. В този момент се сформира и окончателния списък с участници – Папи, Ефи, Данчето и аз.
Упражнения за кръста преди тръгване
Българската част от експедицията започна в 20:30ч на 14 Юни, пред Билата в Люлин. Събрахме се, Данчето напазарува гайба пиво от магазина, натъпкахме насипния си багаж в колата и тръгнахме. И като на истинска експедиция, малко след началото на пътуването и вече стъпихме на черен път, та така до Калотина. От там на запад започва Европа.
Пътуването през нощта мина много добре, някои шофирахме, други забиваха кехлибарени пирони, объркахме пътя един-два пъти, но се получи много добре. Минахме през красиви планински селца и стигнахме до морето. Един бърз плаж с къпане в хладните води около Велебитските извори и газ към лагера. Настанихме се удобно, след което се включихме в подготовката на инвентара. Кислородни бутилки, регулатори, сензори, въжета, железа…… та така до 11кг на торба.
Щастливо изгубени в Хърватска
Вечерта около огъня беше представен и плана за влизане. Папи заедно с Гинтас (Литва) и Юре (Хърватия) трябваше да влязат първи, да преекипират част от отвесите по пътя до първи бивак, с достигане до -1200 и разполагане на нов бивак, в който щяха да преспиват водолазите и подкреплението. Ние с Данчето и Ефи бяхме втората група, чиято цел беше да свали две прониквачки с водолазно оборудване до дъното. Всички останали участници също бяха разпределени по групи, като през цялото време на експедицията щеше да има влизащи и излизащи.
Мая разказва за плана преди влизане
Първата група се запъти към пещерата на сутринта в Четвъртък, а час по-късно тръгнахме и ние. Качихме се до входа заедно със следващата група, чиято цел беше да достигнат до лагера на -300 и да го преоборудват. Подхотвихме се и в 13:16 (звучи доста прецизно, но такава си е Данчето) пътешествието към дъното започна. Сблъскахме се с най-типичното нещо в екипирането на пещерата още в началото – огромни пандюли, пандюли, пандюли….. На някои от тях дори ти се налага да включиш водещ самохват. Няма да описвам в подробности пътя до долу, тъй като в предната статия Монката го беше направил. Но със сигурност искам да спомена, че пещерата си има от всичко – и тясно и широко, и вертикално и хоризонтално, и сухо и мокро, и кално и студено. А по отношение на екипирането, определено има предизвикателства. В началото се впечатляваш и се чудиш защо под-ягодите автора се е вихрил така, но след известно време свикваш.
Късен следобед акустирахме за първа почивка на бивак -300. Доста хладно място, трудно може да се развали панцетата. Наложи се да изчакаме преди да продължим, тъй като безкарабинерното преекипиране, което направи Папи и групата му беше отнело време. Без него обаче нямаше да бъде възможно безопасно проникване на останалите участниците в експедицията.
Хапнахме по една гореща разтворима супа, пихме чай, счупих палатката (така със сигурност следващата група нямаше да се колебае дали да я сменява или не) и не след дълго поехме отново на път. За разлика от първия сравнително широк и сух участък, този между -300 и -600м е може би най-трудния. Тесни меандри с остри завои, спиращи дъха (в буквалния смисъл) вертикални участъци с първенец в този стил отвеса ASL. Хлъзгава кал по козирките и места на които не искаш да си изпускаш торбата. Та така слязохме и до -600. По мое мнение най-луксозния бивак – равно място за палатката, езеро с чиста хладна вода в горния край на залата, тоалетна с гледка (демек всички те гледат, докато тропаш), направо 5 звезди. Там не се бавихме много, а продължихме надолу. Следваха най-мокрите 350м от пещерата. Каскадата започва с отвес, чиято височина варира в зависимост от мерната единица – около 80-100 хърватски метра, или 120-150 български. Следват множество кратки хоризонтални и вертикални участъци, все във вода – или те пръска, или лазиш в нея. Вече умората беше започнала да си казва думата и темпото ни със сигурност беше позабавено. Но, всичко е добре, когато свърши добре. Пристигнахме малко след полунощ и заварихме спяща групата на Папи. Бяха се поуморили от тежките торби и бяха спрели за почивка. Оставихме ги още час и малко докато хапнахме и след това се наложи да ги сменим в палатката. Те поеха към дъното, а ние се мушнахме във вече затоплените чували. В този бивах прекарахме първата нощ, така както беше по план.
В лагера на -950 в Недам с Данчето и Папи
Йори, Ефри, Миро пух ядат желибони на -950 в лагер Инокс
Миро и Данчето на тръгване към дъното с гмуркаческия инвентар
На сутринта към 8 станахме, закусихме и двамата с Данчето тръгнахме към дъното, да свалим двете торби с водолазно оборудване. Ефи трябваше да остане в лагера, да пусне прахосмукачка и да измие прозорците, но плана беше рязко променен от База, База, на повърхността. Наложи се нашата група да провери телефонния кабел в участъка -950 – -1200м, тъй като нямаха никаква следа от групата на Папи. Задачата я пое Ефи, която тръгна малко след нас по отвесите. А тази част от пещерата е най-приятната – отвес след отвеса, а след него още няколко. През цялото време се движиш около потока, но без да те мокри. Широко и просторно, спускането беше невероятно. Е, малко шокиращо ти действа тенката шпага (въже ф8) с която е екипирана пещерата в последните 200м, но и с това се свиква. Слязохме до долу и първо отидохме до сифона – доста респектиращо действа тая привидно бездънна черна дупка пълна с вода! След това слязохме до ново-построения лагер, където отново събудихме групата на Папи. Излезе след малко Гинтас от палатката и каза – „В тая експедиция, където и да легна да спя, ме будят българи и ми казват, че трябва да си ходя. Трябва ли да си ходя сега?“ 😊 Разбира се, Данчето го успокои, че не е необходимо и този път ние си тръгваме.
отвес в Недам
Пет минути по-късно бяхме обратно на въжето. Друго си е без 11 килограмовата торба, някак си по-лесно се движиш. По път нагоре срещнахме и Ефи, която смени посоката и се запътихме обратно към лагера на -950. Оказа се, че нямало проблем с кабела, просто никой не се беше обадил 😊. Пристигнахме, събрахме си багажа и не след дълго тръгнахме нагоре. Тъкмо в този момент ни застигна и Папи. Беше изтичал за час и малко и планът му беше директно да излиза от пещерата. Пуснахме го напред и не след дълго вече не виждахме светлината му. Той изпълни амбициозния си план и малко след полунощ беше излязъл от пещерата, с една по-дълга почивка и хапване на -300. Нашата група закрета леко леко към бивака на -600 за втора нощувка – такъв ни беше предплатения пакет и нямаше как да не се възползваме. Стигнахме след около 4 часа в петзвездния хотел, а там ни чакаше Барбара (Хърватия). Беше влязла с четвъртата група до този бивак, с останалите от нейната група се разминахме в мокрите меандри, а тя беше останала и трябваше да излезе с нас на следващия ден. Данчето на момента й даде името Консуела.
Барбара зарежда с гориво на излизане
Среща с гмуркаческият екип в Недам
Пренощувахме в лагера, беше по-хладната нощ. Ефи не беше спала от притеснение, че двамата с Данчето треперим цяла нощ 😊. Е, сутринта вече бяхме изсъхнали. А какво всъщност се случи в 8:00 – The phantom of the opera на Nightwish, и така няколко пъти. Докато се събудим хубаво. Благодаря ти, Ефи, беше якооо. Това беше и последната сутрин в пещерата, част от предплатения пакет който споменах по-рано. Следва продължително излизане през всички тесни и кални места, по които вече бяхме минали. През цялото време се разминавахме с групи, които черпехме с ракия. На лагера на -300 също имаше група, при която спряхме за много кратко. Барбара остана при тях и щяха да излизат по-късно, а ние с Данчето и Ефи потеглихме към изхода. Излизането се оказа по-лесно от колкото слизането до дъното. Разминахме се с още една група на старо дъно, където разбрахме и част от историята на пещерата и отвес 30%. А още час след това – колко е хубаво да видиш синьото небе и да усетиш аромата на външния свят….
Излязохме, слънцето все още не беше залязло, а навън ни чакаха хладни бирички. Ауууууу. Голям кеф. Вечерта се понапихме около огъня, а на сутринта когато станах, заварих Папи и Феро още да пият около огъня. Машини!
Папи и Феро на огъня след излизане
Взехме решение, че ще пътуваме на следващия ден. Организирахме си една страхотна разходка с Eфри и Йори в планината, а вечерта за пореден път се раздадохме около огъня. Пътувахме към България в понеделник през деня. Освен изгорелия автобус преди Ниш и спуканата задна гума, други драми нямаше. Пътувахме много добре, до момента в който стигнахме Калотина. Там отново се сблъхкахме с ориента и черните пътища, липсата на пътни знаци и маркировки. Welcome to Bulgaria😊.
Резултати от експедицията:
- Дълбочина преди: -1250м (Четвърта по дълбочина в Хърватия);
- Дълбочина след: -1335м (Втора по дълбочина в Хърватия); (официалната фб публикацията на SO Velebit)
- Открити два нови сифона след вече известния на -1200м;
- Надморска височина на най-ниската точка: 95м
Какво научих за себе си:
- Трябва да си взема по-дебели чорапи;
- Мога да правя шпагат на челна стойка.
Автор: Мирослав Петров
Снимки: Ефросина Христова