Не е Великден, ако не сме на Карлуково! И понеже всеки път като сме там е велико, а сега и празник имаше, та стана двойно по-велико.
Традиционно организацията е епична – курсистите много, багажът още повече, а колите малко 😀 приготовленията този път включваха освен несметните количества въжета и карабинери, да носим и неопрени, които щях да послужат за гвоздея на великденската програма – траверсът на пещерите Банковица – Голямата вода.
На разпети петък се събираме пред Стадиона – кой с коя по-голяма раница, шалтета, палатки, каски и канчета висят като коледни играчки, но всички са щастливи и нетърпеливи да потеглим. Планът за деня до последно беше тайна и за самите инструктори и на място се реши, че големият кораб ще отплава към Карлуково и поляната при пещера Дълбоката. Като стигнем там ще му мислим. Без много време акостираме в Бермудския триъгълник на пещерите Дълбоката, Хубавицата и Черни връх и почваме с разпъването на катуна. Като приключим с това, част от групата отиват на пазар до Луковит, другата част се разделят на групи и почват да екипират въпросните 3 пещери. Настъпва оживление, делим се кой с когото желае, тъпчат се прониквачки, обличат се гащеризони и всички се пръсват като пилци по поляните да се занимават със свойто си. Само Найден и Макето ще стоят като фарове в морето или разпределителна гара и ще посрещат/изпращат групите, докато се завърят из пещерите. Към 3те пещери добавихме и номер 9, която чисто и просто си е един отвес или обикновен карлуковски ке**ф.
Нашата спретната група състояща се от мен, асистентките Деси и Данче, заедно с курсистите Калин и Мишо, пое из дълбините на Дълбоката :D. Входът беше повече от магичен – зеленина и мъхове от всичките страни, сякаш се спускаш в някой от световете на Алиса. Но иначе пещерата е повече от ясна – три отвеса за пускане, с много кал накрая. Лека полека стигнахме до долу, нагнетохме се хубаво в калната локва на дъното и айде нагоре. По пътя засякохме Монката с Боромир, който нямаше търпение да стигне до дъното, да излезе и да обиколи и останалите пещери, планувани за деня. Привечер, прекрасният залез привества всички пещерняци излезли вече от дупките и докато разхвърляха кален инвентар навсякъде, започнаха да прииждат още курсисти и антураж и всичко приключи край огъня с добро хапване, добро пийване и добро настроение. А планът за утре ще го мислим утре 😀
Утрото на следващия ден донесе блаженно бавно ставане и неяснотата какво ще се прави през деня. Постепенно нещата изкристализираха до разделяне на 3 групи – 2 отиват в Банковица и Голямата вода, а третата, състояща се от новодошли, обикаля екипираните пещери в района и разекипира на излизане. Докато първите две групи се моткаха и пробваха неопрените, докато всеки стигне до точния размер за него (а сега кажете, че размерът нямал значение 😀 ), последната се приготви и бързо реши да се спаси от настъпващата жега на поляната, като пробва първо отвеса на пещера номер 9. И тук красота на влизане – Карлуковските дупки са особено красиви пролетта с всичката избуяла свежа зеленина. Някои от курсистите дори я сравняваха с екзотични дестинации и джунгли, но веднага бяха връщани в реалността, когато слизаха на дъното на въртопите. Групата ни се състоеше от мен, Борко, Ива и Никола. Обиколихме трите пещери за деня, напълнихме торбата с впечатления и накрая с почти изтощени батерии се озовахме на слънчевата поляна за сортиране на инвентара. Залезът отново ни очакваше и постепенно групите се връщаха край лагерния огън. А какво са правили другите, прочете тук от Ефи:
Откакто се свързаха двете почти водни дупки Банковица и Голямата вода, малко хора бяха минавали траверса, но все чувах колко е красив и приятен. Местността е Карлуково – красив карстов район, но като повечето по-големи български села и малки градове, силно замърсен от човешка дейност. Колко може да е красива дупка намираща се под селски стопанства с животни и безбройни канавки пълни с векове от човешка дейност? Тези мисли определнео ме възмущаваха да прекарам няколко часа във водата.
Курсът тази година е голям с много свежи и надъхани хора. Удоволствие е да бъдеш в пещера с такава компания. Никой от тях явно не се притесняваше от водата, но май и не бяха чували историята на Гецата за една от реките, която няма да споделям, защото не съм сигурна как да цензурирам 😀 . С помощта на пушека от лагерния огън и разцъфтелите билки и дървета около лагера ни на Дълбоката всякакви зловонни мисли бяха отпъдени. Сигурна бях, че предстои страхотен ден. С любезното съдействие на няколко хора дърпащи крачоли и ръкави, както и на един добър гьол до палатките, бях в неопренно снаражение за норматив. Слъцето пече, а тялото тече. Така до входа на Банковица от където влиза нашата група няколко курсисти начело с Папи, Мимон и Гецата. Монката, Колето и Данчето с останалите курсисти ще пробият през Голямата вода и тръгнаха преди нас. Като мехлем се усеща да се спуснеш в хладната дупка и да вдъхнеш свежестта на зеления мъх след неприятното трамбоване с неопрен под слънцето. Банковица няма нищо интересно откъм образувания – красив отвес, вътре кал и залички. Спокойна и неангажираща дупка. Папи, Боромир и Борко бяха напред екипиращи П*тката – вертикален тесняк с няколко въжета, разширяван дълго преди да се слезе на водата. Има не една пикантни истории за това място и проучването му. Не беше предизвикателство за курсистите и аз се радвах на гладкото ни влизане. Мимон се спусна последен и тръгнахме по реката.
В пещерите не е естествено да седиш във водата. Често тя е студена и инстинктът те кара да се пазиш сух, защото опасността от хипотермия рязко се увеличава. Всички бяхме с неопрени, а аз свикнала все на студени високопланински води – Каците, Колкина, Хърватска, Пирин направо ми се видя като чай с тези поне 4 градуса отгоре. Красиви са водните галерии. Плуваш през разнообразни тунели с гладък или изваян таван, водопади, синтрови прагчета. Няма едно място еднакво с другото. Имаше и образувания на места, въпреки че през по-голямата си част това са водни все още активни галерии. Стените са тъмни, а водата отразява светлината и рисува нашите движения по тях. Лекичко се плува и всички бяхме като хипнотизирани. Много красиво отразяват и звука галериите, насред бълбучкането някой приклекне и извика, а водата и тунелите поемат ехото и го отнасят. Беше като танц в който цялата ни група участваше заедно. Гецата разказваше и показваше интересни места от проучването. Има някои места на които може да минеш и от ляво и от дясно, няколко качвания, едно избягване на вода. В някои от езерата които са стоящи, водата беше почнала да калцира леко отгоре и беше магично. Неголям участък в близост до Голямата вода е с наистина неприятно нечиста вода. Големи балони по половин метър и съмнителна пяна. Направо извънземно. Добре, че Гецата и Боромир бяха първи.
Срещнахме другата група много късно на около 20тина минути от отвесите на Голямата вода. Бяха се позабавили но изглеждаха надъхани. Точно при тях има една серия от места с малко въздух и едното момче се беше отказало, та се върнали част от хората. Нищо по-натам ще го направи пак 🙂 Ние нямахме избор, защото това означавше предълго връщане, та всички преджапаха. Малкият Боромир е машинка нито на едно място не се уплаши и нито едно прагче не го спря. Останалите курсисти също изглеждаха щастливи. Много е неприятно водопадчето преди въжето на Голямата вода. Там би била удобна стълба за по-ниски хора или дълго въженце с достатъчно близки стъпки и хватки. На Боби му се скъса педала на излизане та малко се позабавихме но Надьо и Колето се появиха, точно като излизах с бира и топло слънце. Прекрасно преживяване е траверсът!
Текст и снимки: Милена Ненова, Ефросина Христова