Дойде ли средата на февруари, ясно е – нов курс! Из клубния чат се появяват въпроси колко желаещи има, къде ще ги водим, как ще станат нещата… с две думи – усеща се вълнението. И ето, неделя на 20ти се събираме в 8.00 пред Двореца на жълтите павета да видим колко са желаещите. Групата е голяма, помощници също не липсват. Разпределяме се по колите и давай към Калотинска темна дупка.
Сериозността на ситуацията може да се среже с нож
Пристигаме на място и започва първи инструктаж – обличане при колите и оборудване с каски и челници. На второ четене, групата с желаещи е доста голяма, плюс че имаме и 3 хлапета на 12 години. Звучи обещаващо 
Разпределяме се на няколко групи, като за начало аз се пускам напред да се подготвя за снимки по-навътре в пещерата. Към мен е начислен Калин, който по неведоми пътища, е бил доста пъти в тази пещера и е подготвен за ситуацията – той също ще асистира и с осветлението, освен да е курсист. При влизането навътре и на двамата ни прави впечатление, че водата в реката е доста малко, което е необичайно за това време от годината. Стигаме първия праг и минаваме по натека, после над реката и заставаме на първото място за фотоулов. Не след дълго се появява групата на Колето с 3-4 броя надъхани люде. Щрак, щрак, всички минаха без един, който кръгом към изхода.
Първо по-интересно преминаване в пещерата
С Калин сме беж напред към следващото място за фотозасада. Така разходката ни продължи до последното слизане преди езерото почти в края на пещерата. Още малко снимки и Колето събра „пиленцата“ и ги поведе към изхода. Аз останах да чакам на един камък следващите, за да щракна на портрет и тях. Мина се не мина време и почна да ми става хладно, а още никой друг не е дошъл. Реших да се връщам наобратно и който сваря пътьом да го снимам. Първа спирка – парапета с въжето над езерото. Владо тамън беше слезнал и показваше на тия хора как се прави. Почнаха един по един да идват и хоп, след малко и Фичо се изсипа. Валят снимки, валят курсисти. Малчуганите и те се появиха – като малки паячета минаха по въжето и кацнаха от другата страна.
Позьори всякакви
Младите надежди на курса
Всички много внимаваха да не цопнат в езерото
Изнизаха се всички и аз продължих. Направих си малко снимки при натека на първия праг и хайде навън. Първите излезли вече похапваха доволно – гледай само адреналинът какво прави с хората и зачакахме останалите. От цялата работа, децата бяха най-забавната и удовлетворяваща гледка – Ния, завършила курса миналата година, води по едно момче от всяка страна и тримата въодушевено си говорят.
Завършихме практиката с разбор и пожелание да се видим и следващата седмица на първата официална практика.
Каубои-пещерняци
Текст и снимки: Милена Ненова