“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…
Разкажете ни повече за себе си от гледна точка на вашите пещерни интереси. Как започна всичко? Какво работите и как се отразява това на спелеоложките Ви изследвания?
Когато бях на 14 години, родителите ми и аз бяхме на поход в Крим, там току-що бяха отворили за посещение туристическата пещера Мраморная, бях много изумена, че е възможно да се изследват такива необичайни места. През есента се записах в детски пещерен кръжок в Двореца на пионерите, където по това време преподаваше легендарната съветска спелеоложка Тамара Ивановна Крапивникова. Харесах кръжока, там основно изследвахме хоризонталните лабиринти на пещерите на Западна Украйна и след като завърших училище попаднах на семинар на Украинската спелео асоциация на Караби-Яйла и така започна моята вертикална спелеология.
Що се отнася до работата, работила съм най-различни неща. Имам икономическо образование, но основното правило е работата да не пречи на спелеологията. До ден днешен съм живяла в четири държави, работила съм като фотограф, журналист, водач, мениджър, имах собствена фирма, произвеждаща дрехи и оборудване за пещерняци …
От 2015 г. организирам активно пътешествия по света, из планините и не само.
Защо започнахте да изследвате пещерите и защо продължавате да го правите?
Като дете мечтаех да бъда разузнавач, но се притеснявах само, че ще ме измъчват и няма да мога да пазя тайни. И така израснах и изпълних мечтата си – станах разузнавач, но без опасност да издам някоя тайна :)) Въпреки, че понякога е болезнено.
Харесвам спелеологията, защото тя е многостранна, всеки може сам да избере това, което му харесва – технически аспекти на екипирането, топографията, изучаването на прилепи, фотографирането или обучението на начинаещи, изследване на дълбоки пропасти или хоризонтални лабиринти. Можете също така да промените дейностите си в рамките на спелеологията във връзка с промяна в интересите или физическите възможности.
От кой клуб / организация смятате, че сте част?
Считам се за част от Украинската спелеологическа асоциация.
Коя е любимата ви пещера или район за изследване? Кратка история на това кога и как сте открили тази пещера, район и др. Най-вълнуващият период по време на изследването на Крубер-Вороня – нали вие сте първата жена в света, която се е спуснала по-дълбоко от 2000 м в пещера?, Дължина, потенциал и др. Характеристики на пещерите – тесни или специфични места, температура, реки, водопади, блокажи и др.
Като цяло най-любимото ми нещо е да изследвам дълбоки вертикални пещери от т. нар. „алпийски“ тип. Такива са пещерите, които се развиват предимно надолу, както например в Кавказ или на Пикос де Европа. А има и пещери с лабиринтен характер, когато галериите са във всички посоки, но с разлика от повече от километър между долната и горните точки, както в Пиренеите.
Да, аз съм първата жена в света, която се е спуснала под 2000 метра в пещерата Крубер-Вороня, но за мен това няма голямо значение, важното е, че бях част от триото, което изследва долната част на пещерата до тази точка, и на онази експедиция, която премина тази линия за първи път на планетата. Въпреки, че това също е по-скоро въпрос на късмет.
И само слизайки до 2000 метра, особено във Вороня, не е кой знае какво, нито за мъже, нито за жени, това е доста проста пещера. Разбира се, за тези, които са свикнали да изследват студените вертикални пещери от алпийски тип.
Знаем, че сте участвали във френската експедиция до Патагония, можете ли да ни кажете малко за това?
Експедиции до Патагония (Чили) французите от асоциацията на спелеолозите «Centre Terre» провеждат повече от 20 години. Отдавна искам да стигна до там и благодарение на многобройното ми участие във френски курсове по пещерно спасяване и приятелството ми с френски спелеолози успях през 2019г.
От гледна точка на спелеологията това не е особено интересно – невъзможно е да се намери пещера с дълбочина над километър в архипелага Мадре де Диос, където работим. Но това е много отдалечена точка на планетата (около 24 часа океанска навигация до най-близкото населено място), наистина там не е стъпвал човешки крак – истинска експедиция, както в книгите на Жул Верн. Природата и пейзажите са невероятни и не приличат на нищо друго. Мисля, че тази романтика на далечно и невероятно трудно логистично пътуване привлича мнозина. Плюс това, всички в отбора работят много качественно в екип – един или трима от нас не могат да направят такова събитие по никакъв начин, даже ако сте супер як пич като Бернард Турт например. Бях много впечатлена от тази страна на процеса и беше много приятно да бъда част от него.
Учени от различни направления работят съвместно със спелеолози – микробиолози, глациолози, метеоролози – много е интересно да се общува в такъв екип. Но трябва да знаете френски или поне испански (момчета от Чили също са в състава, някои французи говорят малко испански), знам испански, уча френски. Експедицията продължава малко повече от два месеца (за по-кратък период няма смисъл да се организира всичко това толкова трудно), но в средата има ротация – някои хора отиват за първия месец, някои за втория, а друга част и за двата. Следващата експедиция трябваше да се състои миналата зима, но по очевидни причини тя беше отложена за януари-февруари 2023 г. Наистина се надявам плановете ни да се сбъднат. Можете да проследите подготовката и след това самата експедиция на уебсайта https://www.centre-terre.fr/
А можете да участвате и финансово (там има бутон) – в края на краищата цялата експедиция се финансира от самите участници, спонсори и просто хора, които ни подкрепят.
Бъдещи планове и идеи?
На Арабика (бел. на прев. Абхазия в съседната долина на Крубер-Вороня) има една пещера – Vakhushti Bagrationi (-360м), в която проведох 4 експедиции, така че бих искала да се върна в нея и да продължа изследванията си. Сигурна съм, че тя ще бъде нова километрова пещера. Но засега за съжаление е невъзможно да се работи там.
Какво научихте като цяло за себе си, за приятелите си, за живота благодарение на спелеологията?
Трудно ми е да кажа, защото спелеологията е това, което формира личността ми, нейният център. По-скоро съм спелеолог отколкото украинка и по-скоро спелеолог отколкото жена. Искам да кажа, че имам много повече общи неща с всеки спелеолог в света, отколкото с който и да е украинец, например.
Когато работите с човек под земята в продължение на две седмици, след това понякога той ви познава по-добре от съпруга или близките ви и даже и да не говорите един и същи език. Просто в пещера винаги можете да видите най-важното за човека – какъв е той всъщност.
И това ми харесва – всички хора са истински, няма зад какво да се скриеш – само мозъкът, тялото, силата на духа и чувството ти за хумор.
Ако имате опит с пещерни инциденти, бихте ли искали да ги споделите с други пещерняци, за да можем да се поучим от този опит? Какъв съвет бихте дали в случай на злополука? Разкажете ни за вашето участие в курсовете на френското пещерно спасяване?
Да, имам опит в реални спасителни операции. Но за щастие тя не е толкова многобройна, колкото би могла да бъде след 25 години спелеология.
Бих посъветвал да не се стига до инциденти. Много по-лесна е превантивната работа чрез обучения и семинари и обучения на инструктори. Вярвам, че благодарение на добрата техническа база, която украинските пещерняци получиха на спелео-семинарите в Крим под ръководството на Юрий Касян, ние практически не са имали тежки инциденти в пещерите.
Какво да правим в случай на инцидент зависи от инцидента, но е по-добре да изберете пещера според вашите знания и опит, да използвате висококачествено оборудване, което напълно знаете как да използвате и т.н.
А французите са отделна тема – те имат много пещери, в тях се разхождат много хора, не само пещерняци. Според статистиката всеки трети френски гражданин е бил поне веднъж в необорудвана пещера, можете ли да си представите? Следователно има много инциденти. И за да не се опита правителството да ограничи спелеоложоката дейност (за да няма излишни проблеми), френските пещерняци решиха да се справят сами с тези въпроси и постигнаха големи върхове в това.
Това, което ми харесва във френското училище за спасителни дейности, е съгласуваната логическа система. Всяка използвана техника или единица или оборудване има ясни познания защо е така, а не по друг начин. Всички „по някаква причина“ и „за нещо“, без измислици. Освен това, поради постоянната практика, тази система непрекъснато се развива и тъй като се интересувам много от техническите аспекти на екипирането, ми е интересно да се развивам в тази система.
Какъв е вашият подход към пещерните курсове за начинаещи пещерняци? Как привличате нови хора, колко време отнема курса, върху какво се фокусирате в обучението и намирането на нови хора?
Това е труден въпрос за мен – знам много начини как да привличам хората, как да ги науча и в каква последователност, така че да им е интересно и безопасно, но не знам как да правя пещерняци от тях. По-скоро знам, че няма начин, може би, просто има хора-пещерняци и един ден те се включват в такъв курс и научават за себе си.
Проведох много курсове, класове, семинари и дори по някакъв начин „отгледах“ екип от пещерняци – в резултат на това те отидоха в дълбоки пещери, но изследователската спелеология, от тези, при които отнема седмица, за да разчистите блокаж и да лежите в локва с перфоратор, изобщо не ги привлече.
Ако има нещо друго, което бихте искали да споделите? Ще ни е интересно да научим повече.
Светът е голям и разнообразен и възможността да го изследвате във всичките му проявления е може би едно от най-интересните неща за правене.
Снимки: Бернар Турт