Вихренската – трети дубъл

Месец по-късно отново бяхме на път за Вихренската. Тръгнахме четирима петък вечер – Ефи, Митака, Папи и Алекси (аз).

Планът беше да спим на х. Вихрен и с минимален багаж да направим еднодневно влизане като се разделим на два екипа – двама към дъното и двама към “Глухия” отвес. Преценихме, че ще е по-добре да концентрираме усилията си на сигурното и решихме всички да идем към новите части. Събота сутрин зарязахме всичко излишно и тръгнахме с максимално олекотени раници нагоре. За 2 часа бяхме на входа на пещерата и след кратко приготовление влезнахме. След като стигнахме новите части, Папи и Ефи отидоха да проучват и не им отне много време да намерят продължение надолу. Аз и Ефи се заехме с картирането, а Митака и Папи отидоха напред да проучват и разчистват пътя. След преодоляването на две малки залички стигнахме до десет метров отвес на дъното, на който имаше няколко продължения. Почти всичко надолу задънва безнадеждно, но на едно място се вижда през една тръба малка заличка отдолу. Тъй като времето беше напреднало вече се ориентирахме към излизане. Към 21.30 бяхме навън, оправихме си багажите и слезнахме обратно до х. Вихрен. На следващия ден не бързахме за никъде и се отдадохме на излежаване и минерален басейн.

 

 

Вихренската е идеална пещера за спортни прониквания. Намира се на прекрасно място с невероятна гледка, до която макар и да се стига трудно, мисля, че си заслужава. Горещо препоръчвам! Освен това има потенциал за развитие, тъй че не се колебайте, пещерата е супер.

Текст: Алекси Минев
Снимки: Ефросина Христова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *