Колкина, разбира се! (19.09-25.09)

15.09. Сряда

Митака:
За мен експедицията започна още на 15.09. при редовната среща на клуба край заведението „Баба Яга“ в парка между бул. „Васил Левски“ и едноименния стадион. Личеше си, че по една или друга причина много от обичайните заподозряни няма да участват, а останалите се колебаят. Самият аз вече си бях осигурил отпуската с тежки преговори и нямах намерение да изпускам възможността да вляза отново в превърналия се подземен дом на клуба.
В крайна сметка само двама души ми потвърдиха твърдо, че имат желание да влязат – Велин, член на клуб „Академик“, имащ интерес от много време да влезе в Колкина, и Ники Найденов – млад, но обещаващ пещерняк и член на „Под Ръбъ“. Все пак се събраха достатъчно хора да оформим минималния брой от трима пещерняка за осъществяване на проникване в Колкина.
Колелата се задвижиха.

16-18.09. Четвъртък до Събота

Митака:
Накратко, аз се ангажирах с цялата организация и ходейки на въже между нея и работата, със съдействието на съклубници, успях да съумя да напазарувам всичката необходима храна и да набавя необходимия инвентар за проникването.

19.09. Неделя

Митака:
Велин осигури транспорта чрез свои приятел. Взехме пътьом Николай и после Алекси, който в последния момент потвърди участието си в експедицията. По пътя Велин изглеждаше блед и уморен и с крайна неохота изяви отказа си да участва. Предвид малката ни група се очертаваше да е тежка експедиция, или поне проникване до втори лагер, затова в ретроспекция смятам, че Велин е преценил правилно. За мен, след всички вложени средства, енергия и организация, беше отчайващо да се откажа, едва ли не, пред входа на пещерата. Но понеже Алекси беше с нас, та бяхме трима, ги попитах в прав текст – Алекси и Ники – дали се чувстват готови да влязат с мен за почти седмица – от Неделя (19.09) до Събота (25.09.). И двамата дадоха утвърдително съгласие, което беше достатъчно за мен. Познавах Алекси, който макар да има склоност да драматизира, все пак е надежден. Ники не познавах толкова, но бях чувал добри отзиви за него, и имаше вид като че да устиска. Очертаваше се да е дълъг ден :).

Уредих ден и час на излизане с Папи – преди 17:00 в Събота. Очертаваше се да нямаме връзка с повърхността поради малфункции по комутаторите. С Ефи се уговорихме да се опитаме да установим връзка вторник(21.09.) вечерта между 21:00 и 00:00 или сряда(22.09.) сутринта между 09:00 и 12:00.
Алекси и Ники основно се занимаваха със стречирането на провизиите, от които отделихме една трета заради отсъствието на Велин. Аз екипирах входа и се занимавах с други организационни дейности.

От лагер „Слънце“ имаше три пълни прониквачки с инвентар да се закарат до лагер „Калоян“. Планът ми първоначално беше трима да влизат с по една прониквачка, и един (аз) с две до първи лагер, и оттам всеки с по две до лагер 2. Предвид, отказа на Велин, отпаднаха две прониквачки с провизии и дребни необходимости, а по едната, която трябваше да вземе всеки един от нас, бяха натъпкани до пръсване. Около 17:30 бяхме на входа и първият от нас се спусна по системите. Любопитна групичка от младежи, обикаляща района с два джипа, се приближи до нас и ни заразпитваха за пещерата. Питаха дали е тясно, дали има злато и как така просто си зарязваме нещата в подземен лагер, нямало ли някой да ги открадне…

Най-после в 18:00 бяхме влезли, след последна комуникация с Папи и външния свят. Вкарахме си раниците с нас до парапета на входа, понеже нямаше коли, в които да ги оставим, или хора, които да ни ги пазят. Оттам се спуснахме надолу. След големия отвес до Ново-Старо дъно минах първи. Стигнах „Халвата“ и седнах да изчакам Алекси и Ники. Но чакането се проточи. Мина почти час докато пристигнат и двамата. На този етап ми стана ясно, добавяйки и късния час на влизане, че няма да издържат до лагер „Калоян“ за един ден. Предложих им да останем да преспим в лагер „Слънце“. Тръгнах пред тях и ги чаках периодически, но около началото на дендрариума прецених, че ще е по-добре да ги изчакам и да се движим заедно, за да им давам ритъм и посока. На мен ми беше седмо влизане до втори лагер и още около десетина влизания в началните части, докато всеки един от тях, въпреки че беше посещавал началните части, влизаше за втори път до дъното, и то след повече от година.

Макар до този момент да бяха минали над 3 часа, взехме останалата част от „Дендрариум“, „Горила“ и „Месомелачката“ за по-малко от 2 часа. Все пак стигнахме чак към 23:00 в лагер „Слънце“. Навиците от прекарване в подземни лагери си дадоха своето и бързо организирах чай и храна. Капчука беше пресъхнал, така че за вечерта имахме само около 5л. питейна вода (нямаше за кога да чакаме да се утаи мътилката в основната река). Все пак стигна, кажи-речи тамън. Легнахме да спим, все още влажни и потни. Не се досетих да съберем чувалите, но това не ни се отрази кой знае колко.

Алекси:
Септември е и дойде време за експедиция. Неделя сутрин тръгнахме четирима от София като планът беше към два следобед да влезем. Не стана, естествено. Първо, Велин се отказа и останахме само трима, а сетне докато стречираме и подредим багажа, стана 6 следобед. С много тежки прониквачки стигнахме лагер „Слънце“ чак към единадесет и половина и тъй като от там трябваше да вземем още 3 прониквачки и да преекипираме 2 отвеса, умората си каза думата и решихме да преспим там.

Ники:
Около 18:00 бяхме готови и тръгнахме. На всеки от нас му се полагаше по една прониквачна торба, пълна догоре с провизии. Тръгнахме към 8:30 от София Митака, Алекси, Велин и аз. Минахме през клубното за инвентар и се отправихме към къщичката. Понеже Велин не се чувстваше добре, реши да се върне. Останахме трима. Започнахме приготвяне на багаж, като най-много време ни отне обвиването в стреч фолио. Не успяхме да съберем всичко, което бяхме решили, в три прониквачки, затова трябваше да решим какво да оставим. Проведохме кратък спор дали уискито е от задължителните неща, предвид че днес трябваше да стигнем до втори лагер, като преди това трябваше да се вземе инвентар от първи лагер, след което да преекипираме два отвеса. Още преди влизането усещах лека умора, която я дължа на малкото сън и дългите приготовления. За щастие, веднага след като започнахме спускането по познатите отвеси, умората изчезна и дойде добро настроение.
Началните отвеси минахме бързо, но меандрите Дендрариум, Горила и Месомелачката ни озориха доста. На първи лагер аз и Алекси нямахме сила да продължим. Багажът беше твърде тежек. Наложи се да преспим там.

20.09. Понеделник

Митака:
Предвид, че бяхме влажни всеки се наспа с вариращ успех. Доизядохме манджата от вечерта (кус-кус със сирене) и изсушихме чувалите. Това отне повече време и газ отколкото очаквах, та газта на първи лагер трябва да се обнови. Чак към 16:00 съумяхме да тръгнем с по две тежки прониквачки към втори лагер. Фурните минахме относително бързо и лесно, предвид разширенията по тях. Дългият меандър се оказа тежък и за двамата. Стигнахме до третия отвес и го преекипирах, като оставих парчетата използвани за първата част от подхода. Смених изцяло въжето, но предвид товара, оставих старото въже на дъното на отвеса. Алекси и Ники бяха изморени, затова почиваха, докато преекипирах. Отрязах остатъка от въжето, използвано за преекипирането и избързах напред към 5-ия отвес („Изтръпналия“). Докато дойдат другите слязох и разекипирах старото въже, за да го премеря с парчето, което отрязох по-рано. Стигаше идеално, оставих Алекси и Ники да преекипират подвеждането, докато аз екипирах надолу. Продължихме мудно навътре и към 1-2 през нощта стигнахме до лагер две уморени. Приготвихме храна и чай набързо и си легнахме да спим в три съединени чувала и един четвърти за краката.

Алекси:
На другия ден продължихме, вече с по две гюлета на човек. Придвижването беше бавно и уморително, а Дългият меандър трябва да бъде прекръстен на „Делфинариума“. След повече от десет часа и след като Митака преекипира двата отвеса се добрахме до втори лагер напълно разглобени.

Ники:
На следващият ден след дълго сушене на чували тръгнахме към 16ч. към втори лагер.

21.09. Вторник

Митака:
Времето течеше и не желаех да се поддадем на унеса и да киснем в лагер “Калоян”, докато не стане време да се излиза. Не бях ходил досега към “Северна тангента” или още познато като “А7”, “Българо-румънска дружба” и “Щастливите овце”. Организирах инвентар, заехме кордурите и тръгнахме тримата натам. Започваше с един кратък 10-на метра отвес, след това меандър с няколко кратки, но досадни тесняци. След това се разкриваше голяма галерия, издълбана от водопад, висока над 30-40м. Екипирането със сигурност иска повторно внимание. Първото въже минава през ръб и до 4-5м, щеш-не щеш, трие. После има един пандюл с голям корем, който тръгва от удобна козирка, но едно залитане би било опасно. Последното въже така е екипирано, че те хвърля директно под водопада, с къс корем и липса на стъпки/хватки. Кордурата изглеждаше грешка. А пък над този водопад има подвеждане на камина, където въжето е ниско под кръста спрямо удобните места за стъпване. Алекси нарече подвеждането “криминално” и съм склонен да се съглася, че даже и за целия отвес :/ .

Както и да е, оттам следва тесен, но относително лек меандър, от които след 5-10 минути се стига отново до голяма галерия, поне 40м висока, където започва катеренето. Оттук нататък ще използвам “наляво”, “надясно” и “напред” грубо спрямо входа на галерията, освен където не е изрично упоменато друго. !!! Отдясно скaлàта беше от мек натек, отпред валеше вода отвисоко, затова реших да се изкача стабилната скала отляво до козирка (под 10м) и оттам да преценя. Изкатерих се с пулсовете, набих два анкера под ръба, качих се на козирката и набих още два анкера за подвеждане. Алекси и Ники се качиха при мен на козирката. Скалàта от мястото надвесваше леко и изглеждаше ронлива на места. Наклонената козирка продължаваше напред към водопада, но надвесената скалà предлагаше известно прикритие, а отвъд се виждаше отвесна и масивна скалà. Ники ме осигуряваше, докато набивах пулсове и се предвижвах с неудобство под мокрещото пръскане на водата. Изкатерих около 10м от стената до една широка (2м) и висока (7-8м) цепка отдясно. Набих последните два анкера, които носех със себе си, екипирах статика и се спуснах обратно. Прибрахме се към 02:00 през нощта в лагера. Вяло се опитах да се свържа с повърхността, но без успех. Навихме аларма за 09:00 сутринта и си легнахме.

Ники:
Тримата отидохме към „Северната тангента“. Залата, която трябваше да катерим, е огромна – 50 метра по груба моя преценка. Пещерното катерене ми се стори много интересно. Митака катереше, а аз осигурявах.

22.09. Сряда

Митака:
Станах в 09:00 и се опитах да се свържа с повърхността, предполагаемо с Ефи. За съжаление нямаше никаква обратна връзка, комутатора беше гроб, дори и статично не се чуваше. Играх си около 15мин., но не съм наясно как работи комутатора и не се ангажирах да го поправям. Към 14:00 тръгнахме само аз и Ники обратно към комина, Алекси остана в лагера да консуелства. Взех повече анкери и наковах парапет по козирката, където преди бях ползвал само пулсове. Минахме през цепката и се оказахме в казана на друг по-слаб водопад. Цепката се оказа като дупка в стената на срутена сграда. Стената, която я оформяше, свърваше около 10-метра и (гледайки от входа на галерията) се свързваше отдясно с основната зала. В “казана” отляво и отпред с лек надвес се извисяваше стабилна стена, която стигаше чак до източника на пръскане нейде горе. Отляво стената беше изцяло покрита със същия мек натек, изливащ се от козирка, отново около 10м по-горе. Избрах стабилната стена до натека за следващото изкачване. Понеже беше право вертикална, стабилна и встрани от пръските на водата, позволих на Ники да изкатери няколко пулса. После поех след него до самата козирка. Отгоре не беше равно, а наклонени натеци със заоблени форми. Внимателно, пулс по пулс се придвижих надясно по натека или “назад” спрямо входа. Стигнах до стабилната скалà, която оформяше дясната страна на цепката по-долу. Набих два пулса за подвеждане и два анкера за спускане до долу при Ники. Имах притеснения, че въжето ще трие и сложих прониквачка за протектор, но слизането е толкова полегато заради натеците, че се оказа излишно. Отгоре видях, че има потенциално удобно място през една площадка и друга козирка да се спусне директно система “отляво”, в сухата част. Реших да оставя тази работа за утрешния ден, че ставаше късно.

Ники:
Отново на същото място бяхме само аз и Митака. Катерих за пръв път. Много е яко, макар че изкатерих само 4-5 метра.

23.09. Четвъртък

Митака:
Аз и Ники пак отидохме да катерим, накарах Алекси да направи поне разходка из по-леките части наоколо да не се отпуска съвсем. Тук допуснах грешка, като не взех резервна бургия. Тази, която бях използвал до момента, се беше захабила, което усетих още предишния ден, но не разпознах признаците. Остана ми обеца на ухото 🙁 . С малкото батерия и изхабена бургия успях да направя само две дупки, при това не съвсем дълбоки, за анкери. Двата анкера за деня бяха за подвеждането към новата по-кратка и суха система. Уви, и втората батерия, след мъчене докрай, се разреди. В допълнение, Ники вече беше разекипирал първата система, в готовност да екипираме втората. Преекипирах старата система. За съжаление, понеже свърши батерията на машината, а подвеждането от пулсове беше разекипирано, подвеждането след това изкачване е вързано за анкерите предвидени за „новата“ система, и въжето е разтеглено на 10м. Който ще се качва горе да внимава! Върнахме се в лагера и си сготвихме най-вкусната фрашкана с чесън леща, която съм ял в живота си!

Ники:
Направихме си много хубава леща. С много чесън, че не ни се мъкне нагоре. Днес целта беше да преекипираме системата в Северната тангента, така че да стане значително по-кратка. За целта трябваше да се изкачим там, докъдето бяхме стигнали вчера и да пуснем нова система надолу. За съжаление батериите на дрелката свършиха и се върнахме по старият път.

 

 

24.09. Петък

Митака:
Денят беше отдаден на приготовления за излизане и почивка. Лагерът беше почистен и подреден, както и използваният инвентар. И днес се случи трагедията с гречката. Описвайки текучеството, и подбирайки какво да ядем, Алекси се опитваше да разбере какво е съдържанието на един от стречованите пликове. Оказа се, че не е било добре стречовано и част от гречката се разпиля на пода. Реших, така и така сме я отворили, бухай гречка в тенджерата. Ала гречка много – стомаси малко. Ники твърдо отказа да я яде, твърдеше че му призлява от нея. Изядохме с Алекси колкото можахме. Легнахме си рано, за да може да станем в 4-4:30 на следващия ден, за да спазим уговореното време за излизане.

Алекси (от 22.09.):
Следващите три дни ги посветихме на „Северна тангента“, където Митака и Ники катериха 50-60-метров отвес, в който вода капе от поне две различни места.
Отвесът беше изкатерен до към средата и катерено беше прекратено от свършилия заряд на батериите на машината.

Ники:
Ден за приготовление за тръгване и почивка. Обсъждахме дали, ако остане време, да не се разходим някъде наблизо, но аз бях решен да почивам в лагера.

25.09. Събота

Митака:
Станахме в 4:30, изсушихме чувалите, доприготвихме каквото имаше за правене. Натъпках се с оставащата гречка, иначе трябваше или да мухлясва някъде заровена, или да се метне в реката и да предизвика биологична катастрофа. Тръгнахме малко след 08:15. Аз взех тежката торба с машината, за да съм сигурен, че другите двама ще издържат до горе. Движихме се с добро темпо и в 12:00 стигнахме първи лагер. Ники и Алекси бяха в добро настроение. Аз дотук се оригвах на гречка, но насетне започнах да пърдя на гречка. Починахме за кратко и продължихме нагоре. към 14:00 и нещо бяхме на Халвата и преди 16:00 бяхме излезнали и тримата.

Тук в рамките на минути минах от утехата и насладата, че сме излязли навреме по ясно слънце до отчаяние и после към възторг. Естествено, първата ни работа беше да се опитаме да се свържеме с кой да е, да кажем че сме излезли живи и здрави. От всички, на които звъняхме, първа ни вдигна Ефи. Ефи погрешно беше останала с впечатление, че ще излезем в петък, както беше първоначалния план. Папи беше писал в чата, но там често минават писания под радара, заради честия спам. Та, разбираме от Ефи, че хора са идвали вчера и сега няма никой на къщичката. Алекси отива към къщичката да погледне отдалече и казва, че няма коли долу. Аз вече виждам как или ще пренощуваме, докато дойде някой да ни вземе, или ще трябва пеша да слизаме до Церово. С прокоба слизам до къщичката и вече в ниското виждам две коли, четирима възрастни с четири деца. Опитвам се да направя сметката, и хем си викам, откъде пък четири деца, но пък кои идиоти ще си водят децата в някои забутан край на забутаната Зимевица !? Дори и на местни не им отива. Чак като се приближих разпознах Радост и Стамен, който търчи с бира към мен. От там нататък всичко ми просветна, организирахме се, отидохме на вилата, където като бонус мисия рязах едно дърво.

Алекси:
След като петъкът беше посветен на оправяне на лагера, в събота станахме много рано, към 8 и 20 тръгнахме от лагера и в 16 часа бяхме навън, където ни посрещна слънчево и кристално ясно време, а на къщичката ни чакаха посрещачите със студени бири. След трудното начало, трябва да призная, че завършекът беше великолепен.

Текст и снимки: Алекси, Митака и Ники