Дарение за клуба

Библиотеката на пещерен клуб „Под Ръбъ“ се сдоби с интересни книги и списания, част от библиотеката на Александър Филипов, дарени от дъщеря му Бистра Филипова.

Александър Филипов (1944–2015 г.) по образование и професия е геолог. Завършва СУ “Климент Охирдски” със специалност геохимия (1972 г.). Професионалните му и любителски интереси са свързани със спелеологията още от студентските му години. Голяма част от научната му дейност има отношение към минералообразуването в пещерни условия. Още по време на следването си става член на Студентския пещерен клуб “Академик” – София (1965 г.). През тези години той е и един от първите, които се занимават с проучване и картиране на пещерата “Духлата” (заедно с Александър Стрезов, Михаил Кварткирников, Данаил Константинов (Дано) и Симеон Пенчев (Графа). Разработената от него дипломна работа изследва пещерното мляко в пещерата “Водопада”, с. Крушуна. Вече като преподавател в СУ, той продължава системно да се занимава със спелеоминералогия. Ал. Филипов за пръв път описва и регистрира за науката нови пещерни минерали (за първи път открити в пещери) – брусит, сапонит, тодорокит; нови минерали, срещащи се в българските пещери – таранакит, брушит, ардеалит; ново образувание за пещерите – брушитови сталактити, а за пещерите в България – спатити (цевични арагонитови сталактити). В същото време, като пещерняк, участва в картирането и проучването на смятаната тогава за най-дълбока пропастна пещера в Пирин – Бъндерица. През 1981 г. основава и ръководи кръжок по пещерна минералогия към катедрата по минералогия и кристалография в СУ. През годините е участвал в множество конференции по спелеология и има редица публикации в научни списания. Част е и от десетки пещерни експедиции в страната и чужбина, организирани от СПА “Академик” (Куба, 1981 г. и 1988 г., Виетнам, 1989 г. и др.).

Тук прилагаме списък на някои от публикациите на Александър Филипов, свързани с изследванията му в пещери:

1. Малеев М., А. Филипов. 1974. Нитевидные кристаллы кальцита из пещеры „Водопада“, округ Ловеча. – Год. СУ, ГГФ, кн. 1 Геология, 66: 151–161.
2. Малеев М., А. Филипов. 1975. Дислокационны механизм роста нитевидных кристаллов кальцита, слагающего „Горное молоко“ из пещеры „Водопада“,Болгария. – В: Докл. VI Междунар. конг. Спелеология, Оломоуц, Чехослсвакия: 499–508.
3. Филипов А. 1982. Хидромагнезит от пещерата „Духлата“, с. Боснек, Пернишки окръг. – Год. СУ, ГГФ, кн.1 Геология, 72: 203–218.
4. Филипов А. 1980. Брушитовые сталактиты из пещеры „Магура“, Болгария: первая находка. – В: Докл. Европ. регион. конфер. спелеол., София, 1980, т. 2: 82–85.
5. Филипов А. 1980. Гидромагнезит, арагонит, нитевидны кальцит, сапонит и брусит, слагающие „Горное молоко“ из пещеры „Духлата“, Болгария. – В: Докл. Европ. регион. конфер. спелеол., София, 1980, т. 2: 86–106.
6. Филипов А. 1983. Съвременни проблеми и задачи на спелеоминералогията в България. – Доклади на IV-та Нац. конф. спелеол., Варна: 28–31.
7. Филипов А. 1988. Минералогия на пещерите „Фуентес“ и „Лечуса“, провинция Пинар дел Рио, Куба. – Год. СУ, ГГФ, кн.1 Геология, 77: 87–97.
8. Filipov A. 1987. Aragonite – calcite relations from caves in West Rhodopien. – C.R.Acad. bulgar. Sci., 40, (4): 74–76.
9. Филипов А. 1990. Условия на образуване на арагонита в някои пещери от Пещерския карстов район, Западни Родопи. – Год. СУ, ГГФ, кн.1 Геология, 79: 162–173.
10. Филипов А. 1998. Фосфатни минерални парагенези в пещерни обстановки. Термодинамичен анализ. – 110 години Софийски Университет. Постерна сесия на спец. Геология.
11. Филипов А. 1999. Фосфатни минерални парагенези от пещерата „Магурата“, с. Рабиша, Видинско. – В: Проблеми на минерогенезиса. Сб. резюмета. С., с. 32.
12. Filipov A. 2002. Calcite – Aragonite Relations in Caves: Temperature Dependence of the Critical Mg++/Ca++ Ratio in Parent Solutions Promoting Aragonite Crystallization. – In: Abstracts of the International Workshop on: „Cave Climate and Paleoclimate- Best Record of the Global Change“, Stara Zagora/Bulgaria, Sept 2002: 13.
13. Filipov A. 2004. Calcite – Aragonite Relations in Caves: Temperature Control on the Critical Mg++/Ca++ Ratio in Solutions Favored Aragonite Precipitation. – В: Минерогенезис – 2004. Резюмета: 66

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *