Недам 2021, част 2

Понеделник, 26.07

Първата група българи, която се отправи към дъното бяхме аз, Тео, Митака и Тошко. Целта за деня беше да се спуснем до лагера на -950м и да спим там. До около -200м пещерата е почти отвесна, с големи и красиви вертикали. На места има и сняг, и лед. След спускане по тясно прагче следва първият по-тесен меандър, някъде където е и старото дъно на пещерата.

Редуват се тесни отвеси и камини, след което се достига до лагера на -300м. Следва къса хоризонтала, нещо като парапет и голям отвес, където имахме за задача да преекипираме нещо. На повърхността ни бяха казали ,,преекипирайте отвеса след лагера”. Дадоха ни 55 метра въже и трябвало със сигурност да стигне. Да, но отвесът се оказа 70-80 метра чиста вертикала и въжето не стигна, та оставихме тази задача. Под отвеса започва каскаден и тесен меандър, който прераства в огромен меандър – отвес, с много пандюли и хлъзгава кал. Екипирането на цялата пещера е далече от удобно. Следват отвесни и тесни пасажи, където за късмет се засякохме с групата сифонджии, които излизаха навън. Падна голямо разминаване по тесняците там.

После се излиза над широк и дълбок отвес, под който има парапет и хоризонтален меандър, където ходиш по разни козирки по стената. Следва поредния голям отвес и стигаме до лагера на -600м. Оставяме си част от храната там, за да не я мъкнем цялата надолу и продължаваме по голяма каскада до поредния меандър. На -700 и нещо пещерата се променя и започват повече хоризонтали и множество по-къси отвеси, появява се и поток, който на места леко ни пръска. В един момент стигнахме въже, което отива нагоре и в суха част видяхме лагера. Малко е тясно, но пък е съвсем сухо и спахме добре на топло.

На следващата сутрин оставихме малкото ни багаж, който имахме и тръгнахме към дъното на пещерата. От -950 до -1200 за мен беше най-красивата част от пещерата – обемни каскадни отвеси. Имеше само едно място, където се откачихме от въжето и то за 15 метра. Целият участък представлява една 250 метрова каскада, която свършва при разклонение. Надолу водата пръдължава по цепка и след малък отвес влиза в дънната зала на -1226м. (Вече не е дънна, защото водолазите откриха отвесни части след сифона, които слизат по-дълбоко и нямат край.) Извадихме българското знаме на Тео, снимахме се и се върнахме на разклона, където имаше общо 8 торби за изнасяне. Отбихме се и към сифона, снимахме го и него и започнахме да помпаме по големите каскади нагоре. Обратно с 4 торби. На -950 трябваше да вземем и нашия багаж, който събрахме в една торба и тръгнахме към лагера на -600. Стигнахме вечерта там, вечеряхме и легнахме да спим. Там е по-широко, но май на всички ни беше по-хладно. Вечерта в сряда на 28.07 четиримата бяхме навън.

Текст и снимки: Симеон Ненков

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.