Пещерен курс 2021 – Карлуково, 27.03.

Първото Карлуково на курса… ехх, каква тръпка е, като всеки първи път 😀 а даже е уикенд практика с преспиване! Групата беше разделена на 2 части – повечето пътуваха в събота – първо, през Церово за инвентар и после, към Карлуково, а в неделя допълнителни две заблудени курсистки души щяха да бъдат доставени на готовото, за да изпитат блаженството на калните бани.

И тъй като разказвачът присъстваше само в неделя, за събота може да се направи обощение по приказките на присъствалите – пристигнали на обяд; оправили лагера; подредили багажа и екипирали Хубавицата и Черни връх. Най-забележителната част от цялото прекарване било откритието на останки от някакво животно в Хубавицата, като предположенията били, че това било вълк?! 😀 На следващия ден всеки, който беше влязъл там, бе щателно разпитан дали е видял находката 😀 Денят приключил с пазар в Луковит, стъкмяване на вечеря, аху иху и после половината умрели от студ през нощта… Сутринта ги съживявахме с топло кафе.

Марто на входа на Хубавицата – каза, че с тази зеленина изглежда като някоя пещера в Индонезия

Щрак Мария на портрет в някакво дупче из Хубавицата

Втората неделна групичка се състоеше от обичайните заподозрени (аз, Тошко, Деси и Катя) + Марто и Мария (курсистите). Тръгнахме към 8 от София, за да успеем навреме, тъй като на тез двамата убавци им предстояха да направят 3 пещери в един ден. Като пристигнахме на място, заварихме бойно поле на поляната, а оцелелите закусваха с траурни физиономии и прически на току-що бръкнали в контакта. Набързо скочихме в гащеризони и сбруи и се отправихме към Хубавицата, където 6 човечета слезнахме да видим умрелия “вълк” и пещерата покрай това. След това се разделихме и Тошко и Катя отидоха в Дълбоката, която Колето в момента екипираше, а аз с Марто, Мария и Деси се запътихме към Черни връх.

Чакаме на входа – едни си говорят с шефа по мобифона, други си говорят за детски филмчета

Приятна или неприятна изненада на входа?

Мария се пуска по втория отвес в Черни връх

На входа изчакахме излизането на Рая, Ния и Димана, раздухме си на две, на три и се пуснахме надолу. Има-няма и толкова и вече бяхме отметнали 2 пещери! Минахме набързо да мушнем по филия хляб с лютеница (да вкараме малко гориво) и Мария взе, че се отказа от влизането в Дълбоката…

В Черни връх Тошко щеше да разекипира, някой друг беше разекипирал Хубавицата и на нас оставаше Дълбоката. С Марто набързо се разбрахме, че влизаме и я правим, няма отказване. Надолу беше лесно и бързо – даже Колето им беше спестил теснотията на първото закрепване на втория отвес (който е бил там, ще знае много добре за какво говоря :D). Стигнахме до последния отвес – пуснах Марто да слезне до долу и да нагази в калната гняс на дъното – като цяло от топенето на снеговете, във всичките пещери беше доста мокро и кално, а това в Дълбоката си беше кална баня, която после се разнася по всички въжета нагоре – от любимото ни… Върна се той и тръгна нагоре, аз останах да разекипирам. Цак-цак, тук-там, леко-полеко и хоп горе. Насъбрахме калните въжета, опаковахме си багажите, направихме разбор и по колите към София. Добре, че бяхме сменили времето и беше още светло навън 😀

Текст и снимки: Милена Ненова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *