Среща на стадиона в 8:00 часа в събота. Групата ни е Монката, Косьо, Юна, Ники и Алекси. Колата ни е огромна – Nissan Micra и багажът е навсякъде около нас, а трябва да съберем и към 300 метра въжета и прилежащия към тях инвентар.
От Церово нататък кара Косьо и щеше да завие, първо, към Колкина, после подмина паркинга на Лакатник. Към 11ч. се срещаме с втората група в състав Радост, Данчето и Митака, разпределяме багаж и хора по колите и тръгваме към село Паволче. Товарим инвентара на гръб и тръгваме по сипея нагоре, където на всеки 2-3 крачки нагоре се връщаме с една надолу.
Стигаме до успоредна на сипея пътека и тръгваме по нея около 100 метра, където видях голямо дърво над основата на скалата – оказа се входът. Обличаме се и влизаме към 15:30ч. Митака тръгва напред да екипира. Пещерата започва с хоризонтална галерия и няколко пролазвания, след което има късо отвесче и тесняк към първия по-голям отвес. Той е широк, има пандюл и камбана около 15-20 метра. Почти веднага след това започва следващият наклонен отвес, около 30 метра. Митака прави 2 прехвърляния и скоро сме на дъното му и пред последния отвес на пещерата. Сменяме се и аз започвам да екипирам надолу. Представлява голяма наклонена цепка, която на места е широка към 20 метра, на други места има малки площадки с образувания. Правя 8-9 прехвърляния и стигам до дъното-сифон.
Единственото място за стъпване е на един камък на 6-7 метра над сифона, където се откачих от въжето, за да може Ники да слезе до дъното. Тръгваме веднага нагоре, за да може да се разминем с останалите от групата, които чакат нагоре. На площадката с образуванията правим осигурителен пункт с няколко ленти, тъй като е единственото място, където могат да се съберат 2-3 човека. Разминаваме се с Косьо, Юна и Алекси, качваме се на върха на отвеса, където тръгват да слизат Данчето и Радост. Там пада голямо чакане. Пристигат Косьо и Юна от отвеса, след това Алекси. Всички тръгват към изхода, за да събират колкото се може повече чист багаж от входа и да слизат към колите. Аз изчаквам Данчето и Радост да разекипират и тръгвам след тях нагоре. Към 1:30ч. сме навън и слизаме по сипея и към вилата на Лакатник.
Текст: Симеон Ненков
Снимки: Радостина Цонева, Симеон Ненков, Николай Найденов