Пещера Въртешката (Номер 13)

За 07.02 даваха хубаво време и бързо се организирахме няколко човека за пещера Въртешката. Бяхме аз, Алекси, Китена и Никола.

По пътя преди и след село Челопек беше мъгливо, с видимост не повече от 20 метра, но в по-високите части на планината беше ясно и красиво. Знаех къде е пещерата и след преход от час и малко бяхме на входа и бързо направихме организиран хаос от раници, гащеризони, спитарници, въжета и тн. Към 13:00 часа започнахме да влизаме, като наковахме 2 анкера по входния отвес. Следва широко дъно и стръмен блокаж надолу, който запушва пътя към голямата зала. Огледахме малко, навряхме се в блокажа, вързахме си един прусек, прагче и вече бяхме в залата, където в средата има тополообразен сталагмит 4-5 метра висок. В другия край на залата, след минаване на 2 тесняка се влиза в по-високо разположена и пълна с красиви образувания зала. Снимахме там, разгледахме картата на пещерата и намерихме пътя за дъното. Следва лесно изкачване по натеци и сталагмити, където след къса галерия стигнахме до няколко прага надолу. Там си вързахме 2 въженца по сталагмитите и скоро бяхме на дъното на пещерата, където ни се стори, че въздухът е по-свеж. Огледахме навсякъде, хапнахме шоколад, вафли, фъстъци и кашу. Събрахме си багажа, направихме още някой опит за хубава снимка и към 17:30 бяхме навън. Час преход през калта обратно към паркинга на връх Околчица и бяхме на колата. Надолу мъглата беше същата и разни паднали клони изплуваха пред нас от нея. 2 часа по-късно си бяхме в София.