Пещерен курс 2021 – Церово, 27.02.

Първа практика с курса – мястото повече от познато, Подмола, а всеки път толкова различно. Тази, конкретно, събота се бяхме номинирали трима доброволци да отидем по-рано от курса, за да екипираме няколко системи, за да може като дойдат веднага да ги закачим по въжетата. Очакваше се денят да е слънчев с преобладаващо присъствие на n-на брой клубни статисти.

Към 10 и нещо, спокойният Подмол, започна да се пълни с приходящи елементи, носещи прониквачки, раници, торби, деца, кучета и последният да затвори вратата. Тамън привършвахме с Тошко и Данчето, когато инструктор Коле вече беше подхванал зелените курсисти да им показва как да си сложат сбруите. Този момент с обуването на седалките ми е любим – физиономии на неудобство и объркване 🙂 Дългия, късия, ръчния, предния самохват ли беше, ремък ли беше, все щеше да се научи по някое време на курса…

“Това много хубаво златно изглежда, ама какво да го правя??”

“Ко каза, ко??”

Всички екипирани, вперили поглед в Колето, който показваше първият елемент за деня – качване и слизане на самохвати. И оттам се почна едно пъшкане, едно охкане (поне за някои), установяване коя част от тялото как работи и качване и слизане доста пъти. Наоколо пък жужеше от нещоправещи хора – някой мине даде акъл, друг гледа и се подсмихва, защото не му се пече на него яйце на г*за, трети си пие бирата, защото кое време е станало. Абе, с две думи, подреден хаос.

“Хайде след мен всички ще прегръщате въжето”

“Нияяя, къде си се качила толкова високо?? Слизай бързо, че ако майка ти разбере, ще стане лошо!”

Като цяло нещата си вървяха добре – всички успяха да се качат до горе, което за първа практика си беше направо супер. Някои го направиха по няколко пъти, а даже и пуснаха рапели до долу. Не назоваваме курсистите с имена, все още, защото не сме сигурни кой как точно се казваше, а използването на “този” и “онзи” не е много мило 😀

Времето си вървеше, умората настъпваше бавно, но сигурно. Ориентирахме се към приключване, защото имаше опасност, освен да им вземем акъла на курсистите с толкова много нови неща, да им вземем и здравето… А все пак курсът тамън започна, не искаме да има отказали се толкоз рано. Разекипирахме, слезнахме долу, подредихме инвентара, старшите си казахме наздраве с по една-две-пет бири и кой от къде е. Мордор ни чакаше, а пък ние очакваме следващия уикенд за новата практика 🙂

“Ще се качваш ли, ще слизаш ли?”

Статисти в действие

Текст и снимки: Милена Ненова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *