Интервю #11 – Жана Мариянович, Босна и Херцеговина

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.

Казвам се Жана Мариянович. Родена съм 1985 г. в Мостар, град разположен на бреговете на река Неретва и един от най-красивите градове в Босна и Херцеговина. Член съм на пещерен клуб ”Херцег”, Мостар от самото му основаване, като съм един от учредителите му. Към момента съм председател на клуба.

Какво ви накара да започнете да изследвате пещери и защо още го правите? 

Всичко започна с приемането ми в Херцеговинската спасителна служба в Мостар, която беше организирала пещерен курс, на който се записах. Тогава изобщо не подозирах, че ще посветя цялото си свободно време на спелеологията. Честно казано, тогава не знаех какво точно е спелеология, освен че ще вися на въже и ще ми трябва специална екипировка. Покрай активностите в спасителната служба, вече бях осъзнала че най-много ми харесва работата с въжета и алпийска екипировка. От една страна спелеологията е страхотна активност, чрез която най-добре опознавам себе си и подсилвам както физическото си, така и психическото си състояние. От друга страна ми дава възможност да се наслаждавам на участие в нещо необичайно и интересно като изследването на подземните лабиринти. 

Брачина яма

Към кой клуб или организация принадлежите? 

Пещерен клуб ‘’Херцег”, Мостар e основан през 2012 г. като неправителствена и нестопанска организация с цел изследване и защита на пещери. Ние сме малък клуб, с малък брой  активни членове. Курсовете по пещерно дело в Босна и Херцеговина не са добре развити и голяма част от пещерняците завършват курсове в съседната ни Хърватска. Посещаваме многобройни спелео събития в чужбина – сборове, експедиции, семинари и т.н., където трупаме опит, който предаваме на новите поколения. 

Това което наистина желаем е да създадем спелеоложка култура в Мостар и да засилим интереса към спелеологията като научна дисциплина, да мотивираме младите да се ангажират с различните аспекти, които спелеологията предлага. 

Логото на клуба

Екипът на пещерен клуб “Херцег”

Може ли да ни кажете повече за любимата си пещера или район и как решихте да вложите енергията си там? 

Вече няколко години изследваме платото над Мостар и по-точно – района на Рашке Горе (Raške Gore), Горанаца (Goranaca), Върда (Vrda) и планината Чабуля (Čabulje). Систематично изследваме терена и търсим нови пещери. Голям брой пещери сме намерили с помощта на местните, като досега сме изследвали повече от 60 пещери. За съжаление, голяма част от обектите са замърсени с всякакви боклуци. Чрез нашите активности опитваме да образоваме местните за ефектите от замърсяването на пещерите и как това вреди на пещерните организми и питейната вода. 

Това, което характеризира пещерите тук е, че са лесни за проникване и не достигат до значителни дълбочини. Така беше до юни, тази година, когато започнахме с проучването на пропастта Мала Джелалия (Mala Dželalija) в Рашка Гора. Първия ден се спуснахме до 230 м, където ни свърши въжето и за наша изненада останахме да висим в отвес, като нямаше и помен от дъно. Цареше еуфория и ни завладяха странни чувства, като още не знаехме какво ни очаква. На следващия ден се върнахме и продължихме към дъното. Входният отвес на Мала Джелалия е 400м. Следва голяма зала, на чието дъно намерихме продължение, което ни отведе до -520м. 

Има още много неща за проучване – да се изкатерят комините, както и два нови отвеса, които видяхме на долния етаж. За съжаление, както вече споменах, ние сме доста млад клуб, който няма достатъчно екипировка за такова проучване и се надяваме, че местните институции ще ни помогнат да набавим нужното. 

Планът ни е през пролетта или лятото, следващата година, да продължим с изследването там. Най-важното е да я картираме.

Мала Джелалия – входен отвес

Преди влизане в Мала Джелалия

Какво научихте чрез спелеологията? 

Търпение. Научила съм, че нищо не може да се реализира веднага, но с упоритост, труд и добър екип, нещата се случват. 

Учене. В спелеологията, освен с различните активности, с които се запознаваме при изследването на пещери и пропасти, се докосваме и до различни научни дисциплини. От проучването на живи организми, които се намират в земните кухини, до различните процеси, които формират пещерите, също така и археология… Изобщо няма край в ученето на нови неща. 

Брачина яма

След изследване в Брачина яма

Ако имате опит с инциденти в пещери какво бихте споделили с другите спелеолози, така че и те да почерпят от вашия опит? Какъв е вашият съвет към изследователите в случай на инцидент? 

Освен морфоложките предизвикателсвта в пещерите, често ни дебнат и човешки отпадъци, заклещени на площадките или самите дъна на пещерите. Освен боклуци, често се срещат минно-експлозивни средства. Трябва много да се внимава като се изследват такива обекти, особено в нашия край. Не стъпвайте по боклуците и ако имате и най-малко съмнение за такъв тип опасност, обърнете се към отговорните институции. 

Мунижаба

Мунижаба

Как подхождате към привличането на бъдещи пещерняци по отношение на подготовка и курсове? 

Пещерен курс организираме веднъж годишно, най-често ранна пролет и с дължина от общо 4 съботи и недели. Целта на курсовете е да обучим курсистите безопасно да проникват в пещери и пропасти, с помощта на спелео-алпийска екипировка. Курсът се състои от теоретични лекции (петък вечер) и практики (събота и неделя). Лекциите са в областта на геологията, биологията, хидрогеологията, палеонтологията, археологията и изобщо всичко, което е свързано със спелеологията. Практиките наблягат на движение по въже (ТЕВ), движение и преминаване на вертикални пасажи, картиране, а също и ориентация и движение на повърхността. Голяма част от курсистите се записват заради предизвикателството и от любопитство към непознатото. Онези, които наистина ги интересува спелеологията, които обичат природата и добрата компания, остават в клуба и продължават да се занимават тази дейност.  

Изследване в каверната на тунела под Биоково

Ако има още нещо, което бихте споделили с нас, бихме се радвали да чуем още.

Бъдете наши гости в бъдещите ни експедиции и заедно да видим какво ще предложи херцеговинското подземие : ) 

Повече информация можете да видите тук: https://www.facebook.com/SpeleoloskoDrustvoHercegMostar

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *