Интервю #9 – Тео Баришич, Хърватска

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.

Със спелеология се занимавам от далечната 1983 г. До започването на войната ходех по пещери с един от най-успешните хърватски пещерени клубове – Пещерната секция към Студентското планинско дружество Велебит. Тук се запознах и със съпругата си и дълго изследвахме пещери заедно, пътувайки с влакове и колела. Ние бяхме от хората, които се посвещаваха на един спелео обект и всяка събота и неделя изследвахме нови галерии в него, за разлика от болшинството тогава, които искаха да обиколят колкото се може повече пещери и пропасти. На този принцип в пещерата Тон (която се намира в кариера) имаме повече от 30 прониквания и сме изследвали и картирали повече от 8 км пещера. 

Една година преди да станем семейни, успяхме да стигнем до Китай, където за 7 дни картирахме десетина пещери с обща картировка над 8 км. След раждането на първите ни две деца, съпругата ми Аида напълно спря да ходи по пещери. Аз имах 6-7 съботи и недели годишно, посветени на пещери и ги използвах главно за пещерно гмуркане. После започна войната и се преместихме в Шибеник.

По време на войната, често бях разположен по карстови райони и използвах всяка свободна минута за изследване на някоя пещера или пропаст на територията на Велебит или Адриатическото крайбрежие. Въпреки че по това време в Хърватска имаше война, по време на примирия, хърватските пещерняци бяха доста активни и в този период е изследвана най-дълбоката хърватска пещера – Лукина Яма. Аз имах късмета да вляза във финалната селекция кандидати за гмуркане на дънния сифон. През 1994 г. Зоран Стипетич и аз гмурнахме 57 м дълъг, кален сифон, който тогава беше на 1256 м дълбочина – това е премерено от сегашния долен вход. Тогава не знаехме, че сме направили световен рекорд за гмуркане на такава дълбочина в пещера. Същият не беше подобрен 7 години и половина до преминаването на сифона във Вороня, който пещерняците днес продоляват със сатка. 

След като четирите ни деца поотраснаха и намерих по-спокойна работа, началото на 2002 г., можех отново да се включвам в няколкодневни спелео изследвания. През 2003 г. се преместихме в Шибеник, където спелеологията не беше много развита. Тогава се състоя и първият пещерен курс, който се провежда веднъж годишно, вече 17 години. През същата година официално се присъединих към местната секция по спелеология към Хърватския планинарски клуб Свети Миховил, където 2 години бях председател, а след това официално управлявах архива. Набързо основахме отряд за планинско спасяване, а същата година намерихме и входа, на това, което по-късно щеше да стане най-дългата пещерна система в Хърватска – Кита Гачешина – Драженова Пухалка. 

И преди ми харесваше да се занимавам с карти и спелео документация, а след като напуснах клуб, в който архивът беше пълен хаос, бях много щастлив, че в Шибеник мога да започна от нулата. Към днешна дата, в клубния архив имаме систематизирана информация за 554 природни пещерни обекта и 50 изкуствено създадени подземни обекта на територията на Шибенско-Книнска община. Също така има повече от 800 обекта, в чието проучване е участвал клубен член през последните 17 години. След проверка в базата с данни, заключих че до Януари тази година*, имам 460 пещерни изследвания, с повече от 48 км картировка на нови галерии. 

Освен изследвания на пещери, голямо удоволствие за мен са пещерните курсове, като съм бил на почти всички практики. През тези курсове са минали около 200 планинари, от които днес много са планински спасители, някои живеят по Европа, а за наше щастие, някои са все още наоколо и се занимават със спелеология.

Като говоря за своята роля, трябва да спомена и моята съпруга Аида, защото във всичко сме заедно – както в пещерите, така и по много семинари, курсове, изпити и срещи. В момента тя е председател на Комисията за спелеология към Хърватския планинарски съюз. Той се състои от 22 пещерни секции към планинарски клубове. Аз съм координатор на комисията за документация и кадастър. Миналата година Аида стана заместник на Хърватския делегат за Международния Съюз по Спелеология, а пък аз съм заместник делегат за Европейска Федерация по Спелеология . Често пътуваме по международни семинари и най-вероятно скоро ще се видим в София. Ние двамата сме между най-старите и много активни спелеолози в Хърватска, а и добър пример за това, че спелеологията може да бъде хубаво семейно занимание на стари години. 

Какво ви накара да започнете да изследват пещери и защо още го правите? 

През пролетта на 1983 г., по време на планинарски излет на Медведница, отидох до входа на облагородената пещера Ветерница. Имаше водач, който ме разходи вътре. Покани ме да се върна и на следващия ден, за да отидем още по-навътре, където не е за туристи. 

На следващия ден се върнахме въоръжени – той с челна лампа, а аз с фенерче на батерии. Отидохме на повече от километър от входа, където той се съблече гол и се гмурна в малък сифон да хвърли едно око на галерията отвъд сифона. Приятното чувство, което ме следваше докато се провирах и въргалях в калта, не се е променило и след 35 години. 

Когато някой ме пита защо се занимавам със спелеология, често отговарям, че спелеологията е като видео игра, в която участва цялото тяло. Имаме вода, храна, въжета, батерии за перфоратори, инвентар за закрепвания, костюми за гмуркане, уреди за картиране, фотоапарати, както и личната и груповата кондиция. И с всичко това, мислим тактики за това как да намерим нови галерии и да направим ефектни снимки, борещи се с времето, умората, екипировката. Милиарди хора играят видео игри, а никой не ги пита защо. 

Към кой клуб или организация принадлежите? 

Спелео секцията към ХПК Свети Миховил е пещерен клуб с малък брой активни членове. Освен нас двамата, с нас е и Горан Ърняк – Вйетар, който присъства на почти всяко сериозно пещерно изследване в Хърватска. Той е и редактор на Хърватската спелео библия, книгата Спелеология. Другите ни членове са по-млади, от различни курсове. От друга страна, в планинарския ни клуб, където е заведена и нашата секция, имаме много членове, които са доста активни в планинското и пещерно спасяване и не е проблем да съберем по-голям екип за комплексни изследвания. Основната сила на клуба е топлата атмосфера и приятелските отношения между членовете. 

Спелеоложка секция към ХПК Свети Миховил следва традицията на пещерна активност в планинарски клуб. Опитваме се да се съпротивляваме, доколкото можем, на модерните течения и да не бъдем позьори, които само планират проекти и се ослушват за дотации, и просто обичаме да импровизираме. Нашите апетити и желания мерим според средствата, с които разполагаме, а ако успеем да получим някакво финансиране за това, още по-добре. 

Може ли да ни кажете повече за любимата си пещера и как решихте да вложите енергията си там? 

Числата показват, че най-често посещаваме най-дългата пещерната система Кита Гачешина – Драженова Пухалка, която на кратко наричаме Кита. Намерих я случайно. Това се случи през Юни 2004 г., след втория шибенски курс за пещерняк. Минавахме по Северните падини на Църнопац в посока Мунижаба, където трябваше да се присъединим към загребските пещерняци на подземен лагер. По пътя кривнахме от пътеката, следвайки ярки, лесничейски маркировки по дърветата. В търсенето на по-кратък път през гората, усетих студено течение по краката си. Следвайки това течение, през три въртопа намерих портал – началото на пропаст. Листата на папратта наоколо се люлееха от силното течение. На базата на хвърлен камък, заключих, че това е около 100 м отвес. Останалото е история. Скоро ще станат 15 години изследвания там. Днес системата е дълга повече от 37 км, дълбока е 737 м и на 108-мо място по дължина в света. Има голяма вероятност да се свърже с други големи обекти в близост. От Кита до пещерата Муда Лабудова, дълга над 6 км, има около 40 м.

В Кита съм бил над 145 пъти, от които 89 са били посветени на изследване. Съпругата ми Аида е била 75 пъти, което говори, че сме често заедно. Обикновено прекарваме по 3 дни вътре, с две нощувки на подземен лагер, което прави стотици дни прекарани в една пещера. Само миналата година сме били 13 пъти, от които 11 за изследвания. Миналата година са картирани над 3 км и са отбелязани 16 изследвания, което е рекорд за сега и е показател, че страст не липсва.

Най-често тръгваме в петък вечер, около 18 ч., от Шибеник. По пътя пием по кафе, влизаме към 19 ч. и около 23 ч. сме в подземния лагер. В събота следва дълго изследване, а в неделя само излизаме. За проучване на най-далечните части  трябват 5-6 дни.

Кита има всичко. Подходът е лесен и веднага започва чиста спелео наслада. Нови части могат да се намерят навсякъде. Вътре още не сме се къпали, всъщност миналата година това направиха за първи път българските пещерняци. В пещерата се катери много, понякога се разширява или копае, но винаги могат да се намерят по-лесни варианти. В системата са били и двете най-тежки спасителни акции в Хърватска. При нас има необичайно висок брой активни спасители и двете акции са направени бързо. Първата за около 10 часа. Втората за 25 часа, като в носилката е пещерняк с контузия на гръбначен прешлен. Инцидентът се случва на дълбочина от 400 м и на повече от километър в пещерата. 

Целият Църнопац е същински пещерен Елдорадо, така че години напред ни чакат много усилия и много вълнуващи новини. 

Какво научихте чрез спелеологията? 

Като се занимавате със спелеология толкова дълго, няма сегмент от спелеологията, за който да не знаете поне малко – история, геология, археология, метеорология. Също така приложни умения като движение по въже, всички възможни детайли около екипировката, гмуркане, фотография, пещерно спасяване, та даже и използване на различни компютърни програми и приложения, свързани с картиране, информационни бази, чертане… С времето пещерняците свикват да бъдат необичайно трудолюбиви, упорити и да работят в екип. С времето се свиква и с някои добри традиции от спелеоложкия фолклор или с хубавите преживявания в добра компания. Така все повече се наслаждавате във всяко отношение на пещерния живот.

Ако имате опит с инциденти в пещери какво бихте споделили с другите спелеолози, така че и те да почерпят от вашия опит? Какъв е вашият съвет към изследователите в случай на инцидент? 

Всеки пещерен инцидент е индивидуален и изисква специален подход за неговото решаване. Най-важното е да се посвети повече време за превенция  и за това как да не се случват инциденти. Това, най-просто казано е, да се пазим едни други. Не си позволявайте лош ден при вас да попречи да познаете лош ден за друг участник в проявата. Добре е в пещерите да не се докарваме до ръба на силите си, тогава няма да имаме достатъчно енергия да помогнем на някой друг, затова активностите в пещерите трябва да бъдат добре планирани с тенденция да бъдат по-кратки.  

Как подхождате към привличането на бъдещи пещерняци по отношение на подготовка и курсове? 

При нас голяма част от участниците в пещерните курсове идват от планинарските среди – някой, който е завършил курса им го е препоръчал. Понякога се появява и някой случаен кандидат, който е видял обявата в интернет и го интересува спелеологията. Курсът е добре дефиниран, с атрактивни места за бивакуване сред природата, добре известни и изчистени полигони, които не се променят, защото така цялото си време можем да посветим на курсистите. Имаме членове, които идват да ни помагат по време на курса, а през останалата част от годината не се занимават със спелеология. Това ни дава голям брой асистенти. Често на курсовете идват и стари курсисти, които вече имат деца и се присъединяват само около лагерния огън. Онези курсисти, които след курса имат интерес към пещери, се присъединяват към активните пещерняци и редовните проучвателни експедиции. Няма специфични правила – на някои им харесва, чувстват се добре и остават. 

Ако има още нещо, което бихте споделили с нас бихме се радвали да чуем още.

Мисля, че скоро на Църнопац ще се организира международна експедиция като част от проекта SPARC. За мен ще бъде огромно удоволствие, ако там видя българските пещерняци, с които година след година, все по-добре работим. 

*Интервюто е направено 18.04.2019