Интервю #8 – Шпела Борко, Словения

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията. 

Започнах да се занимавам със спелеология през 2013-та. От тогава прекарвам почти цялото си свободно време под земята. От първото ми пътуване започнах да водя свой ‘пещерен журнал’ и до днес имам повече от 500 пещерни прониквания. 

Алпийските пещери ме очароваха още от самото начало. Там извършвам по-голямата част от изследванията си с по няколко едноседмични експедиции в годината и много еднодневни прониквания (Словения е малка държава, което ни прави късметлии, защото можем да отидем където пожелаем в рамките на само един ден). Организирала съм няколко експедиции в Канин. Винаги сме се опитвали да намалим теглото на багажа си и така създадох сухи пакети храна за дълбоки пещери. Също така съм маниак на тема таблици и затова събирам информацията за няколко пещерни проекта. Участвам в организацията на информация в нашето дружество – правя карти, пиша доклади и т.н. Пещерите са важна част и от моята професия – биоспелеолог съм. Дипломната работа за магистратурата ми беше свързана с изследване на фауната в дълбоки пещери, а за докторантурата си изследвам биогеографията и еволюцията на подземния амфипод от рода Niphargus. 

Какво ви накара да започнете да изследват пещери и защо още го правите? 

Завърших пещерен курс през 2013-та и скоро след това разбрах, че пещернячеството е перфектна комбинация между физическо и ментално предизвикателство. Обожавам вълнението от откриването на непознатото и да тласкам себе си отвъд границите на възможностите си. Чувствам се истински жива, когато съм извън зоната си на комфорт. 

Чрез пещернячеството създадох много приятелства, включително намерих моя партньор Матиц Ди Батиста. И не на последно място, само под земята мога да се наспя както трябва и да не мисля за глупостите свързани с живота на повърхността.  

Към кой клуб или организация принадлежите? 

Дружество на изследователите на пещери в Любляна (Društvo za raziskovanje jam Ljubljana, DZRJL) е моето семейство. DZRJL е най-старата организация за изследване на пещери в Словения, тази година празнуваме 110-тата си годишнина. Членовете ни са били активни през целия период, с изключение на Втората Световна война. Както подсказва и името ни, главната ни цел е изследването на пещери. Важна част от изследването на пещери е документирането и никой не може да избяга от картирането и писането на доклади. Доста активни сме по отношение на защита и консервация на карста: участваме в създаването на правила и политики, информационни кампании и почистване на замърсените пещери. В организацията ни има повече от 100 членове. Най-младият активен пещерняк е на 14 години, а най-старият на 86. Клубните ни сбирки са всеки четвъртък. 

Разработихме онлайн база данни за пещерите в Словения – www.katasterjam.si.

Ние работим стриктно на доброволни начала и популярният израз, който описва нашето дружество е ‘организирана анархия’. 

Може да се свържете с нас през
Facebook: https://www.facebook.com/DZRJL/
Email: info@dzrjl.si
Интернет страница: https://www.dzrjl.si/

Можете ли да ни кажете защо Канин е толкова специален?

Канин е разположен на границата между Словения и Италия, в западната част на Юлианските Алпи. Вариковият масив на Канин, с 2587 м високия връх Високи Канин и изворите в долината Соча на 454м, предлага възможността за пещери, дълбоки повече от 2 км, така че потенциалът тук е огромен. Осем от деветте словенски хилядарки се намират тук. Районът е известен като Меката на словенската спелеология. Първото словенско пещерно изследване тук е било през 1963 г., предвождано от нашия член Юри Кунавер. От тогава до днес има повече от 700 пещери, регистрирани в Канин и още няколко дузини, които се добавят всяка година.  Нашата цел е да свържем пещерни входове на високо разположени пещери с такива в подножието и по този начин да направим най-дълбокия пещерен траверс в света. Тази идея звучи доста предизвикателно, но сега знаем достатъчно, за да смятаме, че е възможно. 

Може ли да ни кажете повече за любимата си пещера и как решихте да вложите енергията си там? 

Ще разкажа повече за системата Ренйеово брезно – П4 (Канин). И двете пещери са открити през 1998 г, като Ренйеово бързо достига до -1250м в дълбочина, където сифон спира изследователите и техния път напред, а в П4 прекратяват изследванията заради тесни пасажи в първите 100 м на пещерата. Към края на 2014-та Ренйеово брезно беше моята първа хилядарка, където осъзнах, че другите райони са само тренировъчна площадка за същинската спелеология. Намерихме нови части – сухи галерии над сифона. Въпреки стесненията в П4, стигнахме до -450м, където пак се стесни. Планът беше да разекипираме. По време на разекипирането намерихме нов, паралелен отвес, който също свършваше в доста тесен меандър. Течението ни подсказа, че там има още нещо. Копахме в продължение на две години. Накрая, пещерата се отвори, а картировката показваше, че П4 отива към Ренйеово брезно. Към края на 2016-та организирахме експедиция, с цел свързване на двете пещери. Но вместо да ги свържем, намерихме “Ехото на мрака“ – 200 метров кладенец, който ни отведе до най-голямата зала на Канин ‘’Infinitium’’ и до дълбочина от 1002 м. Мисля, че това е един от любимите ми пещерени моменти. Много катерене, копане и неуспешни експедиции доведоха до свръзката на двете пещери на повече от един километър под земята (лятото на 2019-та). 

Също така, трябва да спомена експедицията от миналата зима, от която съм особено горда. Имахме само една седмица прозорец от хубаво време, а и двата входа на пещерите бяха дълбоко под снега. Успяхме да организираме пет екипа, които бяха в системата по едно и също време, като два от тях направиха траверса. В един момент имаше 17 пещерняци, които изследваха или фотографираха под 1000м дълбочина. Трябваше да намерим начин да пренесем спални чували между биваците и да координираме екипите, така че да не се засичат по големите отвеси, опасността от падащи камъни там е сериозна. Да не споменавам, че свръзката дори не беше екипирана, което означаваше, че екипът, който влиза през Ренйеово брезно, трябваше да разчита на екипа от П4…

Към днешна дата системата е 1322 м дълбока и 12 км дълга. Повече от 100 човека и 180 ходения са допринесли за тези резултати. Продължава да има доста отворени места за работа, които водят към долината. Също така проведох много биоложки изследвания, събрах непознати преди видове, които са в процес на научно разглеждане и участваме в експеримента “Teatime for Science“, в който анализираме биоложките подразделения в недрата на Канин. 

Пещерите тук са студени, големите отвеси са често свързани с ужасно тесни меандри, а ронливи пасажи са типични в по-дълбоките части. Потенциалът за всякакъв вид изследване е безкраен. 

Снимков материал можете да видите тук: http://www.uroskunaver.si/sistem-renejevo-brezno-p4/. 

Имате ли други любими райони и пещери? 

Участвала съм в пещерни и спелео-биоложки изследвания на Балканите, а миналата година бях част от експедиция в Чеве, Мексико, водена от Бил Стоун. Предпочитам да изследвам в “нашия си двор”, където имам активна роля в организирането на проявите. 

Платото Поклюка (Pokljuka), под планината Вишевник, Юлианските Алпи, беше първото предизвикателство за нашето поколение. През 2013-та открихме първите входове на системата ‘Pokljuškega grebena’ и към днешна дата сме изследвали 10 км. За словенския карст, с неговата геоложка история и тектонски процеси , това е много! Трябва да се има предвид, че най-дългата словенска пещера е “само“ 43 км. и е изследвана 50 години. Все още имаме незавършена работа на Поклюка, но миналата година набелязахме неизследвана територия в района над Бохинското езеро (платото под планината Rodica, още позната като планината Poljana). Районът е изцяло покрит от малки борове, но там намерихме 30 нови входа и картирахме повече от 5 км за една година! Лабиринтът от стари, фреатични галерии, някои от които 400м. в дълбочина, е невероятен, истинско удоволствие за картиране. Имаме повече ‘отворени’ пещери, отколкото можем да изследваме:)

Имате ли бъдещи планове или проекти?

#kanexit е популярна идея напоследък. Искаме да излезем от Канин, през самата планината разбира се. По-малко от 2 км по въздушна линия разделят системата на Ренйеово брезно – П4 от системата, която преминава през масива на Канин и излиза в долината (Мала Бока – БЦ4). Това лято имахме план да екипираме системата Brezno pod Velbom-Češka jama, но и двата входа бяха покрити със сняг. Там намерихме нова, обещаваща пещера, която се намира между “входа“ и “изхода“ на системата. В същата пещера стигнахме до -400м., за само няколко прониквания. Ако времето позволи, тази година ще организираме зимна експедиция в П4, с цел да проучим всички известни пътища, почти всички от които са катерене. 

Планината Поляна, над Бохинското езеро, е дългосрочен проект, където учим как да изследваме лабиринтни части, нетипични за Словенските пещери. Матиц разработва, вече споменатата интернет база данни, а пък аз се опитвам да помагам там (не достатъчно обаче). Става все по-полезна за изследователски цели (могат да се добавят места от интерес, GPS маршрут, снимка на входа и т.н.), също се разработва мобилна апликация. 

Аз се опитвам да популяризирам прекрасните ни пещери чрез лекции, събития и писане. Трябва да завърша докторантурата си и все няма време за всичко. Когато усетя, че се “задушавам” с прекалено амбициозни проекти и задачи, бягам под земята, където (въпреки че може да звучи патетично) нищо друго няма значение.  

Как подхождате към привличането на бъдещи пещерняци по отношение на подготовка и курсове? 

Организираме един пещерен курс на година, за максимум 15 човека. Програмата се състои от едно опознавателно ходене на пещера, 6 лекции и 6 практики (2 пъти ТЕВ на скали и 4 отвесни пещери). Имаме йерархия в клуба (младши пещерняк, автономен пещерняк и инструктор), но насърчаваме всички активни членове да се включват в курсовете, инструкторът е по-скоро организатор. Все пак, често казваме, че най-добрият начин да станеш добър пещерняк е да ходиш редовно по пещери. Също насърчаваме по-новите ни членове да ходят по тежки пещери, да екипират и да картират колкото се може по-скоро. Ако някой не харесва дълбоки пещери, няма проблем! Имаме секции за хоризонтални и водни пещери, биология, фотография, дори туристически излети се организират от време на време. Един, двама или трима остават след всеки курс и стават активни изследователи. 

Ако имате опит с инциденти в пещери какво бихте споделили с другите спелеолози, така че и те да почерпят от вашия опит? Какъв е вашият съвет към изследователите в случай на инцидент? 

За щастие, не съм била в експедиция, в която е било нужно спасяване. Може би, най-лошото което ми се е случвало под земята е пневмония, комбинирана с херния, под границата от 1000м, в П4, Канин. Бяхме на 6 дневно проникване, като на втория ден вдигнах температура. По време на излизането кашлях постоянно и не можех да се наведа, за да вдигна прониквачката си, за преминаването през тесните меандри да не говорим. Силни обезболяващи, упоритост и вяра в екипа ме измъкнаха след 10 часово помпане по въжетата. Навън беше -15 ℃ и повикахме хеликоптер, за да ни помогне с измъкването от планината. В продължение на една година имах неприятности и рехабилитация заради два разместени диска. 

Присъствала съм или съм участвала в някои дребни инциденти – сълзи, счупени кости на ходилото, леки сътресения и всичко поради падащи камъни). Спокойствие и трезва преценка, заедно с пакет за първа помощ и знание как да се използва са изключително важни. Научих, че сме способни на много повече отколкото си мислим и че необоснованият страх е нашият най-голям враг. Все пак, страхът от обективни опасности е добро нещо. Най-много се страхувам от вода и лабилни блокажи. В нашия случай първото може да се избегне (поради зимните ни прониквания), второто – не и продължавам да не харесвам такива части. Фен съм на бивакуването по време на дълги прониквания, никой не е с ясна преценка след 20-часово проникване и работа. 

Какво научихте чрез спелеологията? 

Нашите ограничения са само в главите ни. И че пещерите (почти) никога не свършват, само пещерняците омекват. Наистина, научихме, че почти винаги има знаци за това къде да се търси продължение, само трябва да ги забележиш. Например, на Канин, където някои пещери привидно задънват и свършват, течение и бели пуканки (образувания) по стените, са ни отвеждали до скрити прозорци и нови части. На второ място, в пещерите няма място за соло изпълнения. Екипът е по-важен от индивида, въпреки че е трудно да се пригодиш понякога. 

Има ли нещо друго, което бихте искали да споделите с нас. 

Искам да кажа на всички пещернячки, че само небето е граница. Миналата есен организирах изцяло женска експедиция в П4. Бяхме пет и изследвахме под 1000 м. В продължение на пет дни проучвахме нови части, катерехме, копахме и провеждахме наука. Беше невероятно. 

Спомням си скептицизма и съмнителните погледи, когато исках да правя дипломната си работа за магистратурата ми свързана с пещерна фауна или да отида в Ренйеово Брезно. Сега съм много горда, че нашият клуб има такива успехи в този район.