Колкина, разбира се! (19.09-26.09)

След избухналата световна пандемия най-накрая се очертава експедиция в нашата любима Колкина. Всички тръпнат от очакване и нетърпение. Отначало се говореше, че ще влизат около 10-12 души, но накрая групата се свежда до 7. Аз (Дани), Стамен и Радост се заемаме с организацията. Стандартните процедури – пазар, машина, дисто, молба за Гецата до директора на училището, за да бъде освободен от занятия за експедицията.

Всичко върви по план и петък следобед (18.09) Колето стоварва мен и Митака + багажа за експедицията пред Къщичката. Митака екипира входа, докато аз щастливо събирам дървета и говоря с Радост по телефона какво още трябва да се купи. След успешната мисия на поляната ни посрещат Найден и Маджо и нещата преминават към пиене на бира край лагерния огън в очакване на останалата част от групата.

Събота сутрин (19.09) – всички сме станали и разпределяме багажа. Кафе, закуска и по една торба на човек, с изключение на Тошко, който има две за повече личен комфорт, като за носенето на втората се редуваха със Стамен. Първата група са Гецата и Митака, следваме аз и Монката, а накрая Стамен, Тошко и Радост ще ремонтират кабела. Тръгваме надолу, а аз влизам в ритъм чак на „Дендрариума“, но като цяло с Монката се движим добре. Стигаме до втори лагер за седем часа и половина; май за мен това е рекорд. Митака и Гецата вече са там и са ни направили чай, йееее. Дочакваме и останалата част, вечеряме и си лягаме. Планът за цялата експедиция е доста динамичен, имаме си задачки тип два влака тръгват от две гари в различни посоки и нататък се сещате. Вечер задачите се разпределят, екипите се уточняват, а сутрин настъпва ново преразпределение. Едно е ясно – на тази експедиция Гецата трябва да бъде наврян във всички места, които си е открил.

Неделя (20.09) – положението е лягане кой когато иска, ставане кой когато иска, тръгване кой когато иска. Разделяме се на три екипа: Аз, Радост и Гецата минаваме полусифона, за да вземем водни проби и да поставим нови капани за флуоресцина, който трябва да бъде пуснат в Каците във вторник. Мерим дебити на реките и отчитаме количеството твърди вещества, разтворени във водата [ppt***], pH* и електропроводимост [mS**] на водите от различните притоци, а аз си взимам пясък (все пак съм доктор по пясъка). Минаваме и за кратка разходка из „Кристалния тунел“, за да поизплакнем морни очи. Втората група Монката и Митака опъват телефонен кабел до полусифона. Третата група Тошко и Стамен остават Консуели в лагера.

Понеделник (21.09) – процедурата със ставането и задачите е същата като от предния ден – пълна анархия. Групите пак са три и всички се отправяме към „Велики канал“. Радост и Гецата с най-гадната задача. Гецата бива наврян в собствената си река. Двамата обличат гумените сатка с малко помощ от мен и Тошко. Гецата руши клубен инвентар – къса пояса на саткото. Измисляме му наказание и двамата поемат щастливо към „казаните пълни с рядка кал“ до където приключва картировката за момента. Стамен и Митака се връщат към започнатия вече отвес от миналата експедиция. След изкатерването му Митака разкопава тесняк с лепкава гъста кал и стига до залите с Таралежите. Цялата инсталация е наречена „Това е ужас“ (от песента „Ужас“ на група Контрол).  Който отиде, ще разбере защо. Тошко и Монката отиват да картират горно ниво на реката, а аз отивам с тях да им давам акъл. След известно време ги оставям и отивам да си събирам пясъка, минавам през катерещата група и се разбираме да им пратя картировачите да вземат машината. Връщам се с килограм пясък повече и засичам Тошко и Монката, които са приключили с картировката. Впоследствие се оказа, че галерията е вече картирана, но това е съдбата на всеки пипащ дисто за първи път. Важното е, че са се сработили добре и отиваме всички при Стамен и Митака. Тошко и Монката започват да картират отвеса, а аз и Стамен се връщаме към лагера заради връзката с повърхността. По пътя срещаме Гецата и Радост помагаме им със събличането и багажа и газ към лагера. Вечерта гледаме клипчета от деня и се забавляваме на чуждото нещастие. Вторник (22.09) – Честита Независимост!!! От връзката с Къщичката знаем, че групата за Каците е пристигнала и готова за действие. Папи, Фичо, Мимо и Мими успешно преекипират, пускат флуоресцеина и картират, Ура!!! Ние в Колкина отново сме лежерни и тръгваме да работим най-рано към 15:00. Групите отново са три: Радост и Стамен отиват към „Първака“, достигат до 20 метра комин за катерене. Монката и Тошко са към „Стоп отвеса“, за да се накове парапет към съседна галерия. След много кал и малко закрепвания стигат до 70 метров отвес за пускане, който всъщност се оказва отвес „Дървото“. Аз и Митака отиваме да картираме разклонението към „Грифона“, а Гецата ще консуелства. Виждайки тъжния и влажен поглед на Гецата, решаваме да го вземем с нас. От вълнение и бързане в лагерния дневник той не записва нито едно име правилно; трябва да наблегнем на часовете му по български, не може само философия и свят и личност. Тъй като сме близо, не си взимаме храна и вода, а само нещата за картиране. Разбира се, предварително се лакираме в розово, ей така за цвят. Няколко часа по-късно, овъргаляни в лепкава червена кал, преминали през множество арагонити и хеликтити, се сещаме, че можеше да си вземем поне едно шоколадче. Нищо, близо сме до лагера, минаваме на бързо през „Грифона“ и отиваме да перем на реката омазаните кордури. Останалата част също се завръщат покрити със значително количество кал – истинска СПА процедура по Колкински.

Сряда (23.09) – с Радост сме консуелки, изпираме всички кални торби, ходим по няколко пъти за вода и намираме изгубения чесън на рафта за чесън. Стамен и Тошко отиват да картират правилната галерия от понеделник. Стигат до стеснение, но има още мегдан и тази задача остава за следваща експедиция. Гецата, Монката и Митака отиват до една цепка след „Прашната река“. Монката я изкатерва, но и тя скоро задънва. След много, много, много дискусии, мястото бе наречено „Цепката на Монката“.

Четвъртък (24.09) – Гецата и Митака се навират в „Блатния меандър“. След това картират и две кратки отвесчета, изкатерени от тях предните дни. Официално Гецата вече е изкупил всичките си прегрешения. Стамен и Монката пък катерят натека между „Бялата река“ и „Колкинското конче“. Той също задънва скоро, но 12 метра са си 12 метра. Аз, Тошко и Радост отиваме да копаем при „Таралежите“ една паралелна галерия. Когато си притиснат в тясна галерия, от която изгребваш кал, чакъл и камъни по очи на земята започваш да се чудиш защо не се занимаваш с декопаж и бродерия. Хората имат и нормални хобита. Тази мисъл бързо отминава, защото след кратко обсъждане между тримата става ясно, че ние не сме нормални хора. Все пак аз споделям, че можеше и да сме на дискотека в момента. Гецата цяла седмица мрънка, че неговите връстници ходят по дискотеки, а той бил наврян под земята. Става време да си ходим, а мястото остава за следващата експедиция. Вечерта в лагера гледаме клипове от „Блатния меандър“ и пак се забавляваме на чуждото нещастие. С толкова снимачна техника, лагер Калоян е като Фейсбук, Инстаграм и Тикток в едно.

Петък (25.09) – Митака и Гецата отиват за капаните зад полусифона и опъват телефония кабел до бивак „Под балдахина“. Гецата отново намира нови части в Колкина – за негов късмет нямат общо с предишните миазми. Стамен и Монката картират отвеса от предния ден и разекипират „Шоколадова фабрика“. Аз, Радост и Тошко консуелстваме, пере се инвентар и се прави най-подробния списък в историята на втори лагер; даже мисля, че е описан и броят на камъните, съставляващи масата.

Събота (26.09) с Монката в ранни зори тръгваме нагоре, останалата част от експедицията тръгват следобед, разбира се. Излизането е, както обикновенно, споходено от множество ругатни и заклещени прониквачки, но след около седем часа сме навън. Естествено, на горната земя вали порой, но това не е проблем. Поизплакваме PVC-та и джаджи, а след дъжда се вижда красив залез и дъга. В Къщичката Найден, Цеката, Светли и Киро са подготвили истинско угощение. Найден е донесъл студена бира, изпържил е кюфтета и забъркал яйца. Светли прави салата, а Цеката виртуозно върти палачинки с шоколад и банани. Друго си е председателят на клуба да дойде да ти направи палачинки по поръчка, Церово на три ВЕЦ-а!!!!! Всички излизат, хапваме, пийваме и лягаме да съберем сили за връщане в реалността. На сутринта подреждаме багажа, изчистваме Къщичката и поемаме към Мордор/Готъм сити/София.

Колкина вече е с дължина 16 130 км, набелязани са нови цели и задачи и е въпрос на време да се върнем отново долу и да я продъним тази система.

*pH водороден показател измерител за киселиността или алкалността на даден воден разтвор.
**mS – millisiemens
***ppt (parts per trillion) – броят тегловни твърди частици на разтвореното вещество разделено на трилион тегловни части на разтвор

Текст: Йорданка Донкова
Снимки: Георги Беров

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *