„Под Ръбъ“ на Ръбъ. Пещера „Вихренска“

Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.

И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.

Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.

Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.

(за техническо на пещерата виж тук)

Петък – 04.09.20

Станахме в 7:00, закусихме с пържени филийки и чай и започнахме да подреждаме багажа. След като напълнихме раниците с около средно 25 кг. багаж се отправихме към целта ни, а именно пещера „Вихренска“, Джимджиев Ръб. Предния ден Цеката беше качил 12 л. вода и 70 м. въже, беше проверил и проучил най-удобния за качване път. За нас беше останало да качим само още толкова вода, 150 м. въже, яко железа и планки, машина, храна и личен инвентар за проникване и спане.

Тръгнахме от хижата в 9:00, леко, бавно и славно катерихме. След около два часа бяхме Под Ръбъ. Там оставихме половината от багажа си, за да не сме много натоварени, докато го минаваме. Цеката пусна и едно въже за придържане на първата част от трасето – все пак safety first. Направихме два курса, за да преведем багажа през ръба.

Опънахме палатките, оправихме инвентара, хапнахме леко и към 16:00 ч. влязохме в пещерата. Целта ни беше екипиране и прекартиране. С Цеката намерихме пътя до първия отвес. Той се пусна, където беше нужно накова упори, а след нас Ефи и Алекси картираха. Дойде и моят ред да се пусна по отвеса – около 40 м. вертикала, с около 30 м камбана. Много готин, чист и голям отвес – страхотен. Кацаш в една блокажна зала, доста голяма. Абе, много ме изкефи отвеса. Оттам след кратко търсене на пътя с Цеко се навряхме в една цепка между камъните и оттам влязохме в така наречения меандър „Макарони“. Лазене, промушване, нагоре, надолу по меандъра, абе не можем тоя път да го намерим. Минават едни кабели във всички посоки, тук таме стрелки, консерви от минали проучвания, но все задънва – пътят не е от там. След около час проучване на този засукан меандър, Цеката се навря на едно място и изчезна. Чаках го, чаках го, чувахме се до едно време после вече не и след около 15 мин по моему, той се завърна, щастлив и ухилен, както винаги. „Намерих зоната на отвесите“ бяха първите му думи. Часът беше около 21:00. Решихме да пренесен целия багаж – машина, въжета и железа до отвесите, след което да излезем, за да може на другия ден да ги пуснем, картираме и ако има нещо за проучване, да го видим. След около час багажът беше пренесен през тесния и засукан меандър, Ефката и Алекси ни догониха с картирането и всички заедно се отправихме към изхода.

Горе хапнахме, пийнахме ракия, обсъдихме нещата, начертахме план за другия ден и  тамън да си легнем, Алекси вика „…Намерих тука нещо в една кутийка от фотоапарат…“. Скачам аз, викам си супер, имам идея какво може бъде! Отваряме с интерес кутийката и вътре бележка. Оставена 1990 г. от група, изкачваща Вихрен през Джамджиев ръб. Много якУ! Изкефихме и се и я върнаме обратно, там където я намерихме.

Събота – 05.09.20

Станахме рано, кафенце на гледка, закуска, тоалетна и към 11:00 влязохме в пещерата. Този ден решихме да разменим групите. Аз с Ефи да картираме, а Цеката и Алекси напред да екипират и търсят пътя. След доста часове картиране, отвеси, камбани и големи блокажни зали, стигнахме до старо дъно. Малко преди това видяхме една заличка, в която се набихме, за да картираме. Ефи забеляза, че има много кости от прилепи. Оказа се цялата пълна с кости. Дадохме й името – Костницата.

Дъното представляваше доста голяма блокажна зала с 2 ръкава. Единият сваля денивелация и задънва, а другият, по който ни беше пътят, се изкачва с около 15 м. вертикала по големи камъни и влиза в един доста тегав и тесен меандър. В тази зала видяхме и прилеп. Жив. Температура 1 градус и дълбочина около 120 м.

Покатерихме се по големите камъни в залата и от меандъра излязоха Цеката и Алекси, които казаха, че било доста тегаво вътре и след около час търсене в меандъра, супер случайно Алекси намерил последния пети отвес в пещерата.

Взехме багажа и тръгнахме да го екипираме. Ние с Ефката си картираме отзад, другите пускат отвеса. Оказа се доста тесен, а в началото му много духа. Позамръзнахме си. Пускайки се по него, изкачаш в една не много голяма заличка с пясъчно дъно. Течение слабо. В дъното на залата имаше тесен тунел, в който се наврях без джаджи, за да видя какво следва. Уви, не можеше да се мине след него. Нямаше и течение там. Цеката сподели, че в меандъра, по който дойдохме, имало по-удачно място за работа.

Няколко снимки, че нали сме на дъното и аре нагоре. Аз последен, за да разекипирам. След няколко отвеса, застигнах Цеката, който ме чакаше на едно място, за да си разделим багажа и да си помогнем с торбите през тесните места. Останалите с другата част от багажа се спасяваха нагоре, за да не се чакаме по отвесите. Аз бях навън към 00:45, последен.

Пихме ракия пак, лафихме доста, а Луната светеше като лампа. Всички се бяхме изкефили много. Приказно беше!

Неделя – 06.09.20

Стандартната сутрин на ръба с гледка към вр. Кутело и вр. Вихрен. Събрахме багажа и около обяд тръгнахме към върха. След час и половина бяхме горе. Беше пълно с хора. Опашки за снимка на пирамидата. На Ефи й беше първо изкачване. Снимахме и нея! Слезнахме си до хижата по царския път от върха.

Доволни от прекарването, пихме по бира докато почивахме и товарехме колата и се отправихме към Банско да хапнем. Чухме се с експедицията от Бански суходол, които тамън си бяха слезли. Засякохме се с  тях в кръчмата. След няколко бири и боб в гърне, оркестърът засвири.

Край!

Текст: Филип Енчев
Снимки: Ефросина Христова, Цветан Костурков