След няколко пъти на ден проверяване на информация, следене, консултиране, баене и ослушване корона ли ще бъде или пещера все пак скромната ни група от – мен, биологичната ми половинка Мими, Пламен Спилков- групата от София и Лазо, Цинака и Алекс от Бургас тръгнахме за Румъния.
След около два часа и половина се оказа, че не сме дослушали, допроверили и баенето не е било достатъчно защото на Оряхово ни върнаха. Пускали само товарни автомобили (ама то ние си бяхме товарни, само да ни бяха отворили багажника!) След два часа отгоре и към 21 казахме „добър вечер“ на Карпатите.
Входът на Понорул Суспендат
Понорул Суспендат(Ponorul Suspendat) е почти 8км пещера намираща се в район Вълчеа, Южните Карпати. Открита е сравнително скоро – 2015-та година. В района има още няколко пещери, като надеждата на румънците е да намерят връзка между тях и да си направят дълга пещера (50км+).
Входът – леко тесен и ухаещ на влажна пръст се минава бързо. Изпада се в контрастно чисти гладки меандри с малко вода. Първата част е широка. След около 20 минути меандрите се превръщат в истински тунели. Единственото което ми идва наум е че някое джудже е гребало с лъжица все едно е кисело мляко и е прокопало път да мине горе долу то и може би някое джуджешка каруца (пода беше излъскан). Водата е майстор! Този участък с торба отнема около 30-40 мин. Може би повече трудно ми е да определя по някое време съзнанието ми се изгуби и разля в тунелите, а и Пламен реши да търси нови части та се наложи Алекс да се върне и да го помоли да остави това за друг път.
Пламен щастлив из тунелите
Пътят на водата
двете с Алекс чакаме за „свободно“
След тунелите излязохме в голяма зала, сякаш това беше края на пещерата или поне на тази от която влязохме. Общо след около 4 часа от влизането пристигнахме в лагера. Това е доста по-широк, стар тунел с правилни стени като арка(отново нова пещера). В едно разклонение беше изкопано спално ложе за между 5 и 6 души. На пода може да спят и още – достатъчно равен е. Всичко в тази пещера беше някак равно и по калъп.
Събрахме се с румънския отбор в първата голяма зала
Хапнахме, помотахме се и се разделихме на две групи аз и Пламен отидохме да катерим или по-точно аз да поспивам докато той чоплеше рядка кал от отвеса. Снимки няма защото медитирах над въжето през по-голямата част. Мими, Лазо, Цинака и Алекс отидоха да копаят. Разбрах, че Мими и Алекс са се забавлявали много а Цинака и Лазо по мой пример поспивали между виковете „КОФАААА“ когато се вади пръстта. Как тогава се върнаха с мускулна треска не ми стана ясно?
подземният лагер в Понорул Суспендат
Някъде към полунощ в полусънено състояние и усещайки, че след повече от 5 часа гледане от едната в другата стена докато осигурявам Пламен почна да ми става студено мозъкът ми се размърда. Ядосах се, че не си дадохме контролно време, после се сетих, че другите май така и така нямат часовник и реших да ръчкам Пламен да ходим да ги дирим. Той не поддаде, явно дъжда от рядка кал с която се опитваше да ме зарие беше събудил небивал ентусиазъм в него. В тунела се чу звук и аз щастливо завещах осигуряването на Лазо без ни най-малко да се поинтересувам от неговата мускулна треска. Движил се е все пак, а аз щях да помня още дълго извивките кал от едната и от другата страна на комина.
Лазо осигурява Пламен, а Алекс и Цинака му пречат да заспи
Легнахме да спим, на следващия ден влезе друг Алекс от румънците(те си имат два, а ние една но пък е жена!) с идеята да довърши комина. На Пламен му оставаха още 5-6 анкера но към 3 решили все пак да си легнат и те. Не сме ги усетили. Планът беше да се докатери комина, а Мими и нашата Алекс да идат с другите румънци да проучват най-северните части. За да се случи катеренето обаче трябваше първо да почистим невъобразимата кал защото копчето на машината не се виждаше, както и инвентара трудно се различаваше дали си хванал кокал на мъртъв язовец или чук. Липсата на вода се оказа проблем за това начинание. Последвах Мими и румънците до езерото с лодката – единствения близък водоизточник за да почистя калните ми торби – щяха да ми трябват на излизане после, а Пламен каза, че ще дойде да пооправи машината. Чистенето отне повече време а и не се стърпяхме да минем с лодката и размотаме от другата страна. В крайна сметка катеренето пропадна, трябваше и лагер да се оправя.
тесен, тунелен пасаж
Алекс щастлива, сигурно е от другата страна на пасажа
Дориан минава с лодка през езерото
Оказа се, че навътре е било доста интересно. Над едно езеро румънците са били приготвили влак (стълба+скейтборд) за минаване над мокър участък. Има какво да се види и в румънските пещери 😉
езеро в Понорул Суспендат
Мими минава в тунел почти по нейн размер
Стегнахме лагера и тръгнахме навън. Топлото слънце ни посрещна а няколко часа след нас дойдоха и двете ни дами. Бяха много щастливи, натам пещерата била много красива и разнообразна. Свършили добра работа с копането и колегите румънци също бяха доволни. Май спечелихме Алекс за изкопно-облагородителни дейности.
Ето и малко видео как се случва тунелингът в Румъния 🙂 enjoy
Хубава пещера си имат румънците и обгрижена. Хапване и пийване на лагерния огън и утре лежерно обратно към реалността.
Участници:
Мими;
Пламен, „Аида“ Хасково;
Алекс, „Аида“ Хасково;
Лазо, „Чудни Скали“, Бургас;
Димитър – Цинака, „Чудни Скали“, Бургас;
Ефи, „Под Ръбъ“