В края на юли, група от пещерен клуб “Под ръбъ” потегля за Хърватска. Целта е проучване, екипиране и картиране на пещерата “Муда лабудова”. Поканата е от хърватския спелео клуб “Железничар”, а мястото е в западна Хърватска – планина южен Велебит.
Сашо Лазаров и ЦК-та разказват за приключенията им в редовете по-долу.
Сашо Лазаров:
Пещерата “Муда лабудова” е открита през 2008 година при теренен обход от пещерняци. Откривателите първоначално не са оптимисти и отлагат проучването на новата дупка за по-добри времена.
Районът на южен Велебит е характерен с карстовия си произход, като дебелината на слоя е голяма. /Вече е неправилно да се казва “мощен карст”, защото е русизъм./ Повърхностните карстови форми са силно изразени и формират характерен назъбен релеф, какъвто не се среща в България. Това затруднява придвижването с много багаж до входа на пещерата и според някои коментари е най-опасната част от експедицията. Задължително е движението да се извършва само с една раница, за да не се наруши балансът.
Понастоящем – 12 години след откриването, “Муда лабудова” е дълга над 6 километра и дълбока близо 700 метра.
Температурата на пещерата е около 4 градуса, а влажността е сравнително ниска. Тези условия позволяват развитието на пещерен живот на голяма дълбочина, който беше проучван от екип биоспелеолози.
Според учените това животно не се казва стоножка, а многоножка, защото няма точно 100 крака.
Връщаме се към българските участници.
Преминаването на границите в условията на световна пандемия е рисково. Хърватските пещерняци издадоха специално удостоверение, което да послужи пред граничните власти, което наистина помогна.
На подстъпа към пещерата се намира лагер “Яма вйетрова” – уютно местенце, закътано сред вековни дъбове и карстов релеф. За набавяне на вода е изградено специално съоръжение, с което се издърпват туби с вода от 40 метрова пропаст, разположена в самия лагер. 
По примера от Колкина, българската група стречира целия багаж – да не се намокри нещо. За искрено учудване на хърватите стречираме и шишето с яйцата – за да не се отвори случайно в прониквачката. Хърватският коментар е – “Нищо не може да изненада българите”.
Оказа се, че хърватите нямат добре изградени традиции в храненето в пещерите, затова взимаме за всеки случай бекон, сирене, леща, лук, доматено пюре, зехтин, подправки, консерви, хлябове, шоколади и много ядки. За учудване на хърватите си водим и готвач – Илиян, който много добре се справи със задължението си, за което благодарим!
Първият лагер в пещерата се намира на -300 метра, като спускането е по чисти и широки отвеси. Така за 2-3 часа без особени затруднения се озоваваме в лагера. Там подравняваме място и край наличната палатка разпъваме още две. Лагерът се намира в просторна зала, от която може да се тръгне в три различни посоки. 
В първия работен ден в пещерата се разделяме на две групи. Ефи, Сашо и Тео – биолог от университета в Любляна поемат по най-северния дял на “Плодни канал” – “House of cards”. Това са най-близките места за свързване с друга голяма пещера в района – “Кита”. Пътят до там е неприятна поредица от отвеси и тесни меандри, като последния отвес за наша изненада продължава в тесен и кален меандър, завършващ във финален отвес, накован от Тео. В този участък не се усеща и въздушно течение, въпреки че в по-горните нива има.
На връщане на дълбочина -300 в ненаводняван пасаж групата открива мъртъв плъх. Това не изненада нашите хърватски домакини, които съобщават за изядена храна в други подземни лагери на подобна дълбочина.
Внушителният отвес „Пакао“
Междувременно втората група се разделя на още две групи – Мими, Данчето и Ники от Хърватска и друга група – Радост, Стамен и Илиян.
Двете групи слизат във величествен и страховит отвес – “Пакао”, който на дъното си потегля в няколко посоки.
Мими осигурява Ники в изкатерването на перспективен комин, който бързо е картиран. Продължават във втори комин, където, както ни съобщават вечерта по пещерния телефон, ненадейно машината за пробиване е чута от група в съседната пещера – “Оаза”. Това дава нови сили на групата и на другия ден се връщат с подкрепление в лицето на Стамен. Изкатерването е силно затруднено от лабилни камъни по трасето, които постоянно трябва да бъдат събаряни. В крайна сметка и коминът е обявен за прекалено опасен, картиран и разекипиран е от Мими. За изкатерване на още един комин са оставени на място малко инвентар и въже.
Междувременно на следващия ден Ефи и Цими от Хърватска екипират два нови отвеса, един от които духа доста обещаващо, но за съжаление и двата ненадайно свършват.
Радост, Мими, Данчето и Илиян работят и по друг възходящ отвес, който постепенно с нарастването на височината става и все по-красив.
Отвесът преминава в красива заличка, която завършва със стеснение с въздушно течение, където Мими успява да се пъхне частично и в продължение на 40 минути чука с камък по скалата с надеждата да бъде чута от съседната пещера.
Понастоящем никой от съседната пещера не е съобщил за звук от машина или чук от този ден.
Стамен потегля за вода.
Всички групи се завръщат благополучно в подземния бивак.
На другия ден заедно с боклука, който сме генерирали под земята, потегляме за повърхността със скорост 300 метра за 3 часа. 
В края на седмицата се отправяме на заслужена почивка към най-големия зиплайн в Хърватска, Адриатическо море, Сплит и подземията на античния замък, където са снимани сцени от сериала “Игра на тронове”.
Експедицията се провежда по време на големи демонстрации в България с искане на оставките на Министър-председателя и Главния прокурор. Участниците не остават безучастни и през цялото време галериите на пещерата и склоновете на планината се огласят от викове “О-став-ка”. Е имаше и привърженик на ГЕРБ, за който ще си траем, докато не падне правителството. 🙂
В настоящата експедиция участниците на по-долните нива на пещерата са маркирали много продължения, които следващата година очакват своите смели откриватели от пещерен клуб “Под ръбъ”.
За група 2 на -600м, разказва Цветан:
150 метровият отвес „Пакао“ през който се слиза към лагер 2
Към лагер 2 бяхме причислени Папи и аз от нашите, с любезното съдействие и гостоприемство на Ловел и Дарио от пещерен клуб Еставела, със седалище Кастав.
Нашите дни преминаха в следния ритъм:
Неделя
Подготвяме багажа и влизаме, трупаме допълнителна храна по торбите, че гладни ‘ше си останеме иначе. Разделяме се с нашата група и потегляме.
На около -500м, оставяме част от нещата за бивака и траверсираме към прекрасния канал ‘Авангарда’. Тук има много неща за проверяване. Започваме с първия отвес, докато ние екипираме, Ловел поглежда едно катерене и заключва на бърза ръка, че няма нищо. Нашето отвесче от около 10-тина метра също свършва. Продължаваме напред, като съвсем съвестно пропускаме пускането на скок в блокаж, много е гадно!
Следващия отвес обаче не мисли да спира, използваме цялото въже (100м), което имаме и доволни се връщаме към пътя за лагера.
Лагер II, от своя страна, е в прекрасно състояние и нямаме проблеми с настаняването. Единствено, нямаме връзка с лагер I, нито с повърхността.
Понеделник
Сутрешната церемония в пълна сила: яйца, подмазник и кафе.
На бърза ръка събираме, колкото намерим въже и инвентар. С още 100 м въже се връщаме в новия район, “Тракия“. Отвесите там не спират, само се редуват… меандър. След използването на всичко, което имаме стигаме до нещо като колектор и основна, по-скоро, артерия. Тук сме на кота -670м., а под нас е отвес от 12м., т.е. -682м, което е и моментното дъно на пещерата. ‘Тракия’ продължава, но повече инвентар нито имаме, нито има от къде да набавим. Време е за леща и чай в лагера.
Вторник
Отправяме се към дъното, точно над фунията (на -650м) която, обливана от вода отива на дъното, на -682м, продължаваме с катерене. Пулсовете и Папи са добра комбинация за бързо напредване във височина.
Горе ни чака изключително хлъзгава хоризонтала и две езера за преодоляване.
Галерията преминава в меандър, който, типично за тук, е дълбок, хлъзгав и с обратен наклон на стъпките. Спираме, от тук нататък ще трябва инвентар.
Сряда
Време е за пътя нагоре. На лагер I (-300м) се срещаме с другата група и всичко е ток. Тук е и Дино, който чака да се освободи място на лагер II и да се събере със своите съклубници и приятели.
Като за край:
Всичко беше прекрасно и много ни хареса, догодина пак 🙂
Tекст и снимки:
Сашо Лазаров и Цветан Костурков