Всяко начало има и своя край. Така, дълбокофилософски, отбелязваме завършека и на курс’2020. Нови пещерняци се родиха на спелеоложкия небосклон, готови за приключения и открития. Много поетично стана и затова се връщаме към реалността, в която предстоеше денят на Страшния Изпит!
Познато място – Подмола у наше си село, свидетел на щяло и нещяло, на курсистки умения и липса на такива. Тази година, за разлика от предни, поне времето беше на страната на курсистите – мъгла, дъжд и приятно охлаждаща температура гарантираха, че няма да има изтекли мозъци и съответно оправдания, че някой нещо не знае или е забравил. Даже си беше като в истинска пещера – по скалите течеше вода, беше мокро и кално, само най-доброто. Вече традиционно, гост-изпитващ беше Шамил от Хеликтит – готов да пореже всеки, който е решил да шикалкави 😀
Толкова отчаян поглед на изпит не бяхме виждали
Мими в борба с някой възел
Бърза организация прати Косьо и Тошко да пускат системи, а Мими, Петя и Емо се захванаха да попълват ТестЪ. Часовникът неумолимо тиктакаше, а те само пуфтяха и пуфтяха, като на незнаене. Шамил тактично отбеляза, че сега е времето да се извадят тортите и бирите, за да се “получат нещата” на ТестЪ, но кой ти ще се е сетил за такива подаръци за изпитващите…
След попълнения тест, изпитващите хвърлиха зорко око за направени грешки и да, имаше такива 😀 Последва събеседване и после връзване на възЕли. Голям зор с тея възли, цял курс не ги научиха, че сега ли да се надяваме на изненади?? Но пък нещата не се оплетоха като зле вързана осмица, ами си бяха доста добре. Явно някой беше зубрил до последно предната вечер. Че даже и по път към изпита.
Проверка за грешки с червен химикал
Ето това е още по-отчаян поглед, какъвто също не бяхме виждали
Времето си течеше в буквален и преносен смисъл – Косьо и Тошко слезнаха полуподгизнали от въжетата и веднага бяха изпратени да правят ТестЪ на дистанция един от друг, че нищо чудно да са си измислили схема за подсказване. След всичкото бърборене, на което бяха способни като се съберат, сега тихичко си седяха по ъглите и пишеха, че после и тях ги чакаше другата процедура с възЕлите.
Тошето кротко си попълва ТестЪ
Косьо не бърза да слиза от системата като знае какво го чака долу
Дойде ред и на спасяване на пострадал – любимо занимание през целия курс. Голям зор, голямо пъшкане, големи ругатни. Курсистите се спасиха един друг – кой по-жив, кой по-умрял, но се разбрахме, че при всяка тренировка на скали след курса, ще го практикуват и това.
Спасяване на пострадал почти в действие
Четене на присъдите
Торта и бири не се бяха появили още… Никой не се и сети да слезне до селото да вземе… В такъв случай, си беше време да се четат присъдите. Кратко съвещание на изпитващите, лоши погледи и ето, че подредени в полукръгчето на Страшния Изпит бе съобщено, за всеобща изненада, че всички са минали успешно! Поздравления!
Отбелязахме добрия край със скромно празнество в кръчмата в Своге, че навън небето се беше разтворило и изсипваха дъжд с бидони. Надъхвахме се за организирането на следващи ходения по пещери, за участие по експедиции и голямо приключенстване.
И за финал – и тази година ни се получи много добре, елате да се убедите догодина 🙂 До скорооооооо…
Текст и снимки: Милена Ненова