За Недам
От миналата година, това е четвъртата хилядарка на Хърватска. Както и другите й посестрими, по-дълбоки от 1000м, Недам се намира в Северен Велебит, разположена на масива Хайдучки кукови, в непосредствена близост до Лукина Яма и Любушка Яма. До юни, тази година, дълбочината й беше -1021м (карта можете да видите тук.) Недам е развита в един безкраен меандър и както става в меандрите, тесняци, а и вода в по-дълбоките й части, не липсват. Проучванията тук продължават…
Ето, какво споделят Папи и ЦК-та.
За първото ходене, Цветан Костурков:
06-07 Юни
Недам е популярно място напоследък, а така и ще бъде за 2020-та. Първото ни ходене беше 06-07 юни, последвано от едноседмичен (20-27 юни) по-сериозен лагер с цел инфраструктурни работи, през юли ще има тренировъчна акция на пещерно спасяване, а през август още една експедиция. Ние отиваме с цел да подготвим терена, доколкото можем. Проверява се бивака на -600м, оборудва се бивака на -300м, опъва се кабел до -500м, преекиприра се и други дейности по тесняците.
Излизаме след полунощ и се отправяме към лагера, път си има обаче, а и на хората им хареса много огъня до входа, та едвам ги отлепихме от там. Вече сме при палатките, където се пали още един огън и на това място посрещаме зората. Общо взето много яко.
Снимки от Марин Глушевич можете да видите тук: https://www.facebook.com/profile.php?id=100009476475481&sk=media_set&set=a.2704482913210898&type=3
Видео тук:
За едноседмичния лагер, Павлин Димитров:
20-27 Юни
Ето как започна мойто приключение на експедиция „Недам 2020 година“. Денят е 19.06.2020г. Хванах си автобуса за Загреб, оттам за Сплит. След точно 24 часа вече съм в Сплит при Цветан. Събота следобед потеглихме към Северен Велебит – там се намира пещерата Недам -1021м. Пристигнахме вечерта. В пещерата вече имаше група от HGSS, които имаха за задача работа по няколко тежки стеснения за предстоящата им тренировъчна спасителна акция след месец.
22.06.2020г.
Неделя, тъй очакваният ден на проникването – 15 мин. с колата и след това 45 мин. по баира до лагера пред пещерата. В 14.00 вече сме на входа – екипът ни се състои от петима души: Папи, Цеката, Марко, Ана и Джонатан. Целта ни е да достигнем лагера на -600м и там да спим. След спускане до старото дъно на -250м, достигаме до меандрите, които са изключително тесни и неприятни – имат пасажи с вертикали и парапети и оттам се достига до бивака на -300м. Там Ана прецени, че не е във форма и ще остане да преспи като на другият ден ще излиза навън. След кратка почивка, ние четиримата продължаваме към бивака на -600м. Стигнахме към 21.00ч. доста изморени от множеството мандри до там. Бърза вечеря от пържени яйца и панцета* и вече сме по чувалите.
23.06.2020г.
Двамата с Цеката имаме за задача да опънем кабел за телефона до лагера и да преекипираме една вертикала и да поставим парапет в меандъра преди бивака. Марко и Джонатан се спуснаха до -950м да проверят дали има място за изграждане на трети лагер. Вечерта към 21.00 двамата с Цеката пристигаме в лагера и направихме първата връзка с лагера на повърхността, Марко и Джонатан се върнаха към 23.00 с добри новини – намерили са място за лагер над последната вертикала.
24.05.2020г.
Станахме сутринта, събрахме оборудването от лагера, за да изградим новия лагер. След няколко часа вертикали и меандри достигаме до -950м и се захващаме за работа по новия лагер. Двамата с Марко почваме да заравняваме мястото за палатката, а Цеката и Джонатан се спускат до -1021м да проверят каква се случва надолу. След един час се връщат с добри новини – продължава с вертикала. Джонатан за първи път преминава границата от хиляда метра и се отправя обратно към бивака на -600м, защото няма място за повече от трима на -950м.
Планът за следващия ден е да се пуснем на -1021м и да продължим с проучването ни в дълбините.
25.06.2020г.
Ставаме в 8.00, закуска и се отправяме надолу. Стигаме до мястото от миналата експедиция – аз се заемам с екипирането на новата вертикала, а Цеката и Марко с картиране. След 30м стигам да площадка с огромни блокове, бутам един скален къс около кубик и продължавам надолу – след още 20м батерията на машината свърши, а вертикалата не, вадим спитовете и по стария класически начин се озоваваме на -1100м. Въжето свърши, а вертикалата не!!! След кратка почивка и леко хапване е време да се връщаме на бивака на -600м. Там има друг екип, който ще продължи да проучва надолу. След няколко часа сме на бивака, където тъкмо другата група стават от сън. Това са Мак, Феро и Троха. Те имат за задача да поставят кабел до трети бивак и на следващият ден да продължат да изследват пещерата надолу.
26.06.2020г.
Станахме сутринта. Закуска, оправяне на багажа и се отправяме нагоре към повърхността. На втори бивак срещнахме Тва, Марина и Ловел, които се отправяха към втори бивак. Ние продължихме нагоре – излезнахме за четири часа и половина от -600м. Навън времето е прекрасно, а в лагера ни очаква хладно пиво и топла храна.
27.06.2020г.
Днес имахме за идея да направим преход до „Росиева колиба“. Минахме през невероятни места и за десерт ни предстоеше един ръб, на който имаше доста вертикални пасажи. След шест километра и шест часа отново сме в лагера за последната ни вечер с нашите верни приятели от „SOV Zagreb“.
*панцета – панцета е Хърватска версия на нашия подмазник (бел.ред.)
Текст и снимки: Цветан Костурков, Павлин Димитров
Карти: SO Velebit