“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Започнах да се занимавам със спелеология в края на 1999г, това се случи посредством пещерен курс организиран от пещерния клуб Перово, Москва. Към края на януари 2000-та, отидохме на първата си експедиция в пещерата Заблудших (Zabludshikh) в района Алек, Западен Кавказ, над Сочи. И ето, че скоро ще станат 20 години от началото на моята пещерна кариера и 20 години за спелео екипа на Перово, защото повечето от нас се срещнахме за първи път на точно тази експедиция.
В момента организирате проучвания в най-дълбоката пещера на света. Kакво ви подтикна да започнете да изследвате пещери и защо продължавате да го правите?
Смешно е, но никога не съм мечтал да бъда пещерняк. Бях планинар и правех много преходи в планините. Осъзнах, че ми липсват знания за работа с въже. Така реших да се науча да екипирам и да използвам въжета от най-добрите в тази сфера – пещерняците. Но скоро бях въвлечен в най-вълнуващия процес на света, а именно този на откритието. Ние бяхме истински късметлии да направим открития още на първата ни експедиция. Всъщност, пещерите са може би единственото място, където все още можеш да намериш нови, непознати места и да се почувстваш като истински пионер. Това е и главната причина да продължавам да го правя.
Към кой клуб или организация принадлежите?
Както вече споменах, започнах да се занимавам със спелеология в пещерен клуб Перово. Към съществуващия клуб Петър Любимов, братята Звереви (Константин и Роман), още няколко човека и аз сформирахме спелео екип Перово, който щеше да е посветен изцяло на изследователска дейност. По-късно се отделихме от клуба. От самото начало това беше група от хора, завладени от идеята за нови хоризонти и открития. Нямаше водач. Всичките ни решения бяха вземани заедно. Дори по време на експедициите водачите често бяха на ротационен принцип. Бяхме късметлии и правихме нови открития. Намерихме нова пещера в Северната част на масива Арабика, където са трите най-дълбоки пещери и я изследвахме до -453м. Кръстихме я Вятская, на Вятка, родният град на Петър и братя Звереви. Повече за пещерата можете да видите тук. Също така продължихме пещерата Московская от -980м до 1250м, повече за нея тук. Участвали сме в няколко британски експедиции в Китай, организирани от Hong Meigui Society и намерихме няколко нови пещери там.
Разбира се, от време на време посещавахме Верьовкина.
През март 2020-та ще празнуваме 20-та годишнина на спелео-екип Перово. Все още сме заедно и нашето любопитство все още ни зове към дълбините на планетата.
Можете ли да ни кажете нещо повече за Верьовкина, например:
- Кратка история- кога и как открихте пещерата, района и т.н.:
Верьовкина се намира в Абхазия, в южната част на масива Арабика, част от рида Гагри, Западен Кавказ. Открита е от пещерняци от Красноярск (СССР) през 1968г. Те са стигнали до -115м, кръщават я S-115. През 1982г. пещерата е намерена отново от пещерен клуб Перово и маркирана като P1-7. В периода 1983-1986 Перово успява да я изследва до -440м. и я кръщава на Александър Верьовкин – пещерен водолаз, който загива в сифон в пещерата Су Акан, масива Сари – Тала, Кабардино-Балкария.
Ние посетихме пещерата за първи път през август 2000-та. Тогава беше отворена границата на Абхазия за първи път след войната за независимост с Грузия. Три експедиции прекарахме в опити да преминем стеснението на тогавашното дъно, но напразно. През 2002г. решихме да проверим всеки страничен участък от дъното към повърхността и на -120м. намерихме нещо. Беше много тесен участък, от който духаше много силно и започнахме да го изследваме. През следващите шест експедиции нашият екип местеше границата и така достигнахме до -320м. По време на тези експедиции стигнахме до 6 задънвания, но винаги намирахме продължение. През 2010-та се насочихме към други проекти, а младото поколение на пещерен клуб Перово продължи да работи там, достигайки до -360м. Те имаха три експедиции в периода 2013-2015г. През август 2015-та, вече без екипировка и време, намират уширение в много тесния меандър, на -360м. След като споделиха тази информация с нас, Константин Зверев организира наша експедиция през Юни 2016-та. Бяхме късметлии и само за няколко дни намерихме кладенец от 155м. Нарекохме го Бабатунда. По време на тази експедиция достигнахме дълбочина от -630м. - Най-вълнуващи периоди или моменти от проучванията там:
Тези пет експедиции бих нарекъл ‘Състезанието към дълбините’, защото беше невероятно проучване:
Юни 2016 – 630м;
Август 2016 -1010м;
Ноември 2016 -1350м;
Март 2017 -1832м, първи сифон на 1700м (заобиколен);
Август 2017 Първа част, пещерен клуб Перово -2155м;
Август 2017 Втора част, спелео екип Перово -2204м. Огромен лабиринт на дълбочина от 2100м.; Едва вярвахме в късмета си, изглеждаше сякаш няма край.
- Пещерата в цифри – дълбочина, дължина, потенциал.
След Март 2018-та, когато премерихме дълбочината на крайния сифон, кръстен ‘Последното пристанище на капитан Немо’, дълбочината на Верьовкина е 2212м. Нашите приятели от пещерен клуб Перово направиха много прецизна карта миналия август и добавиха нови километри на картата. Сега дължината е 17 500м, включвайки 10 500м на дълбочина под 2000м.
Входът е разположен на 2280м н.в., а ние сме вече на -2204, т.е. по-малко от 80м остават до нивото на морското равнище и сме на около 10км. от брега на морето, където предполагаме, че са големите извори. Поради това и не вярвам, че ще продължи значително в дълбочина. По-интересно е, че научните ни занимания започнаха да раждат плодове. Работим с Руски биолози, които изследват пиявици, ракообразни и амфиподи от Верьовкина. Изследванията показаха хидрогеоложки връзки на нашата пещера с няколко пещери от района, отдалечени на 7.5км. на изток и 10км. на югоизток от нас. Това доказва наличието на огромна подводна система, която чака своето проучване.
- Характеристики на пещерата.
Първите 400м. на пещерата са много тесни. Въпреки, че работихме много за разширяването, все още е предизвикателство да преминеш с две торби. На -400м. големият отвес Бабатунда започва и след това тесняците не са толкова често. Водата започва на -500м. като малък поток, който следваме до -2000м. На -800м. се включват много притоци. На -1700м. потокът влиза в сифон, който се заобикаля и след около 100-тина метра се включваме отново на водата, като най-вероятно не е същата река, но трябва да го проучим. На -1850м. има полу-сифон и това е единственото място, на което трябва да се ползва сух костюм. Полу-сифонът е почти винаги отворен и се затваря само при много големи наводнения. Все пак на -2130м. нашата река влиза в сифон, но тук започва просторната част от пещерата, в която намерихме много езера. По-интересното е, че през август 2017-та намерихме река с дебит от 0.5 м/с., обаче много къса – само 15м. През август 2019-та нашите приятели от пещерен клуб Перово проучиха други две части на същата река и сега можем да я проследим около 200м. По време на същата експедиция те намериха най-големия отвес в пещерата. Започва на -370м в странична част на пещерата и е дълбок 177м., кръстиха го Санта Барбара.
Темпрературата в пещерата варира от 4 градуса C на -600м до 7.5 на дъното. Това е и сред целите на бъдещите подробни изследвания в пещерата. - Различна ли е Верьовкина от другите пещери, които сте проучвали и защо?
Както повечето пещери в района Верьовкина се развива предимно вертикално и до -2000м. прилича на всяка друга пещера. Но на дъното, лабиринтът, който се развива е уникален. Можеш да вървиш часове наред без изобщо да има нужда от ползването на алпийски инвентар. Стените на галериите имат наситено кафяв цвят на тъмен шоколад, а подът е покрит с много фин бял пясък. Там е много тихо. За мен това е едно прекрасно място. - Имало ли е по-сериозни инциденти по време на проучванията там?
Слава Богу, за момента не сме имали сериозни инциденти. Имали сме няколко случая с падащи камъни. Веднъж Константин Зверев беше ударен по каската, което му причини кървене, но излезе сам и без никакви последици. Единствената сериозна опасност беше наводнението през септември 2018-та, едвам се измъкнахме. Много добра статия за това можете да видите тук. - Бъдещи планове и идеи:
Със сигурност ще продължим да проучваме лабиринта на дъното. Нашите колеги от пещерен клуб Перово ще продължат с отвеса Санта Барбара. Също така има много обещаваща част ‘Минуточка’ на дъното, която отива в плюс повече от 70м и води на юг, към морето.
Ще продължим с научните програми. Работим с Университета в Инсбрук, Gina Moseley за палеоклиматология и вече имаме интересни резултати. Надяваме се да продължим хидрогеоложкия проект с Instituto Geológico y Minero de España. За този август имаме план заедно с Университета в Крим да проследим водите на по-значимите пещери в района на Арабика. Ще се опитаме да уловим флуоресцеин от други пещери в нашата река. Имаме много планове.
Какво научихте чрез спелеологията?
Пещернячеството е много специален вид дейност, която определено е отборна игра. Без приятелите си не можеш да направиш нищо. Обречен си да прекараш дни и седмици с твоите хора под земята, делящи всичко – хубаво и лошо. Екипният дух е много важен за нас. Да не забравяме, че животът ти зависи от твоите другари, когато си в пещерата.
От друга страна, когато се придвижваш в мрака на пещерата, само ти съществуваш в целия този свят. Съвсем сам. Най-малкото същество в червата на Земята. Твоето приятелче е само онова, мъждукащо петно светлина далеч от теб и глухият глас: “свободно”. Така че е и процес на медитация и самопознание. Може би странната комбинация от пълна самота, отдалеченост и в същото време сплотеност с твоите приятели, е главният урок, който можем да научим от пещернячеството и да го приложим във всекидневието ни.
Ако имате опит с инциденти в пещери какво бихте споделили с другите спелеолози, така че и те да почерпят от вашия опит? Какъв е вашият съвет към изследователите в случай на инцидент?
Какво да кажа? Никой не е напълно в безопасност, дори вкъщи. Очевидно е, че рискът се увеличава значително, когато сме под земята. От опит мога да кажа, че можете да намалите риска, като следвате нормалните правила за безопасност и здрав разум. Но пък, когато се случи инцидент, е много важно да се действа професионално и колкото се може по-бързо, защото понякога е въпрос на минути. Всеки се страхува, но парализиращият страх трябва да се трансформира в действие. Може да бъде и заучена реакция от тренировките по спасяване или някакъв инстинкт да помогнеш на приятелите си, или просто най-бързият начин да избягаш от наводнение, по-добре е да бъдеш готов за действие. Използвай главата си и после действай. Толкова просто е.
Имайки предвид спецификата на района, който изследвате как обучавате нови пещерняци? Как подхождате към курсовете? Как привличате нови хора? Колко дълго продължават курсовете? На какво акцентирате и т.н.?
Да бъда честен, ние работим само нашия екип. Без курсове, без обучения, без нови хора. Когато нови хора се включват, това са спелеолози от други екипи и обикновено са наши приятели. Запознаваме се с тях по други експедиции и ги каним да се присъединят към нас. Понякога взимаме с нас по няколко обещаващи млади пещерняци на летните експедиции, така че да ги изпробваме постепенно: първо до малка дълбочина, да кажем -400м, ако са ОК ги завеждаме до бивака на -600м и т.н. Нашите колеги и приятели от пещерен клуб Перово организират курсове и ние им помагаме с лекции и тренировки по техниката на единичното въже. Те организират поне два пъти в годината учебни експедиции до по-малки пещери.
Има ли нещо друго, което бихте искали да споделите с нас.
Искам да ви благодаря за възможността да споделя моите мисли и идеи с българската публика. Щастлив съм, че имам възможността да кажа здрасти на моите пещерни приятели от България, с които работихме заедно в Крубер и наистина ценя нашето сътрудничество. Искам да пожелая на всички да бъдете упорити с проучванията си и никога да не се отказвате! Дълбочината чака да бъде открита. Късмет и умната!
Линк към Instagram профил на Спелео клуб Перово: https://www.instagram.com/sc_perovo/?hl=en