Пещерен курс 2020 – Карлуково, 23-25.05.

Преди малко повече от 2 месеца никой не предполагаше, че ще се наложи да си останем вкъщи и да се дистанцираме едни от други. Никой не предполагаше, че ще трябва да прекъснем и пещерния курс. Тамън нещата бяха потръгнали, набирахме инерция и крояхме планове за пещерни гуляи, когато някой натисна бутона за пауза. Но пък това вече е минало, отново сме в играта и курсът е на линия!

Курсистите ги мързи да гледат, а инструкторът, най-вероятно, им показва нещо супер важно

След като миналия уикенд изпратихме короната с приятна разходка из пещерите Академик и Пепелянката и потренирахме на Подмола в наше си село, този ни предстояха 3 дни, които бяхме решили да направим първо паметно Карлуково на курсистите. Имаше няколко задачи, които да изпълним със сигурност. Като за начало трябваше да си припомним какво е това личен комплект, как му се казва това и онова и как се използва. Тая работа я отметнахме сравнително бързо. После следваше и движението по въжето… Тука криво-ляво нещата почнаха да придобиват вид – е, нормално, след 2 месеца застоят си личеше по телесата (кой колко качил, кой бързо се уморява, на кой му се схващат краката), но пък мотивацията преследваше курсистите с пълна сила (да се чете – Данчето обикаляше и ги юркаше в с и ч к и т е).

Косьо в борба за оцеляване

“Мамо, мамо, виж къде съм се качил!”

Първият ден на всички ни се стори като три – ставане в 7 сутринта, бързо кафенце и хапване и юруш по системите. Освен самата пещера Проходна, и ние, накацали по скалите на малкия вход, представлявахме огромен интерес на обезумелите тълпи хора, невиждали външния свят два месеца. Горе-долу на двама курсисти се падаше по един „квестор“ – нямаше време за скатавки, не можеше човек да си позяпа с празен поглед в пространството, все някой ще те смъмри за нещо. Отдолу те изпраща инструкторът, горе те посреща друг, абе няма мърдане…

Жегата изпиваше силите на курсистите, инструкторът и той… въобще да се чудиш какво правиш с тея хора… На всичкото отгоре, за края на програмата, в 20 вечерта, трябваше да се научат и да минават парапет. Напълно блокирали и озверели от глад, пристигнаха благополучно в лагера, където бяха нагостени с вкусна скара и бира и официално посветени в спелеологичното блаженство на лагерния огън и тоталната омазвация до посреднощите. Но както обичаме да казваме: „Който когато иска си ляга, но всички ставаме в 7!“.

Курсистите се прибират в лагера със стил и патриотизъм

Е, вторият ден започна малко по-късно и не толкова припряно. Слънцето напичаше, кафето се пиеше, шахът се играеше, поляната се подпираше… Кой ще ти се занимава с други активности? Сами се досещате, че има кой 😀 Освен движението по системите, имаше и нова забава, която беше измислена – таванен парапет. Колко мило, колко сладко е да минаваш парапета гладко! И на качване, и на слизане, все се бедстваше… Добре, че заваля дъжд, да се приключи с тая мъка. Следобяда го писахме дъждовен и сложихме край на практиката. Последва повдигане на емоциите с любуване на залеза, с жулене на бири, още шах, и предсватбена фотосесия на два влюбени гълъба (още си чакаме касата с бира, Велине! Нищо, че ще е от най-гадната!). Всичко си беше на ниво, мазалото беше пълно, само никой не отнесе боя… явно ще има за следващия път.

На влакчето по въжето

Предсватбена фотосесия

Трети ден, нови предизвикателства! Този ден беше посветен на първото проникване във вертикална пещера на курсистите! Леле леле, всички ще умрем… Е не стана точно така, пък и целта не беше такава. Целта беше пещерата Свирчовица – вече екипирана и в двете си разклонения и това логично доведе до разделението на две групи. Както Колето каза: “Той, Бог, вече ни е разделил.”, имайки предвид че Евите са в едната група, Адамовците в другата. За късмет на момчетата, фотографът не можа да им заснеме бедстването, защото споделяше приятната компания на Данчето и Мими от Съпротивата. Така Мими се сдоби и с първите си пещерни профилни снимки, освен 30-метровата камбана, която трябваше да изкачи в едната част на пещерата.

Ей там горе от дупката се пускат Мими и Данчето

На това момиче усмивката не му слезна от лицето! Изглежда, че й харесваше, и че се забавлява 😀 Пък и не мрънкаше. Добра групичка бяхме оформили! Попаднахме и на Цецко Остромски, който ни направи фотосесия в едната зала при сифона. Поснимахме се и решихме да си излизаме. Доволни и не достатъчно кални, излезнахме и набързо събрахме катуна, защото заплашителни дъждовни облаци приближаваха към нас. Предстоеше пране на реката и разбор.

Мими позира до едното езеро

Разекипиране и фотосесия в едно

И в края едно е сигурно – следващата седмица пак ще се забавляваме 🙂

Текст и снимки: Милена Ненова

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *