Интервю #5 – Жан Пол Сониер, Франция

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.

Имайки предвид, че съм започнал да се занимавам със спелеология през 1966г., началото на кариерата ми беше доста бавно. Проучването на пещери, служейки си със стълби не беше много ефикасно. През 1973г. започнахме да използваме въжета и да посещаваме високи карстови планини с цел изследването на дълбоките там пещери. Моята първа работа ми позволяваше да пътувам много и през 1980г. бях член на национална френска експедиция в Папуа Нова Гвинея. Тази дестинация ми стана любима. През този период имах много работни пътувания, което ми позволяваше да бъда част от тези експедиции. От 1995г. до сега участвам в организацията на експедициите. Първата експедиция, която организирах беше пещерно-водолазна в Папуа Нова Гвинея през 1995. Тогава, за първи път в южното полукълбо, достигнахме до дълбочина от -1000м.

Какво ви накара да започнете да изследвате пещери и защо още го правите? 

Открих пещерите благодарение на книга, написана от известния Френски пещерняк Норбер Кастьоре. Името на книгата беше ‘Моите пещери’ (Mes cavernes). Така започнах да се занимавам с пещери за първи път в Южна Франция. По това време използвахме стълби! През 1969г. отидох на експедиция в планината Таурус в Турция. Комбинацията от пътуване и проучване на нови пещери беше едно ново откритие за мен. Продължих да изследвам нови пещери в чужбина и това е причината още да се занимавам със спелеология.

Към кой клуб или организация принадлежите? 

Към момента съм член на клуб ‘Sophitaupes’, което ме прави и член на Френската Федерация по Спелеология. Експедициите, които организирам през последните 25 години, обаче, са отворени за пещерняци, както от Франция, така и от чужбина. Основна цел на тези експедиции е откриването на нови пещери. 

Разкажете ни нещо за любимата ви пещера или район.

Любимият ми пещерен район е в планината Наканай (Nakanai mountains), Папуа Нова Гвинея, район, който открих за първи път през 1980г. Пикът на тези експедиции там беше когато проникнахме отвъд дълбочината от -1000м в пещерата Мурук. Към момента Мурук е дълбока -1178м и дълга 17 300м. Това е пещерна система, в която може да се направи траверс. Тъй като този район е близо до Екватора, температурата там е сравнително висока – около 18°C. Пещерата е голяма и има няколко реки. На – 647м има сифон, поради което се получи забавяне между откриването й през 1985 и пещерно-водолазната експедиция през 1995г. До момента не е имало значителни инциденти в пещерата, но аз и още един тип получихме изгаряния в повърхностния лагер, опитвайки се да запалим огън с помощта на бензин.
В момента подготвям екип за завръщане в планината Наканай през 2021. 

Какво научихте за себе си чрез спелеологията?

Пещернячеството е активност, която изисква отлична физическа подготовка и яка психика. Доста научих за себе си и моето поведение в критични ситуации. Също така, това е спорт, в който имаш нужда от колеги, които по време на проучванията се превръщат в приятели. Проникване и напредване в пещери ‘соло’ изисква съвършенство в техническо отношение. Пещернячеството спомага страхотно за обогатяването на живота ти. Ако пък посещаваш пещери на териториите на други държави, то тогава се срещаш с хора от различни култури, което разширява кръгозора на съзнанието. 

Би ли споделил с нас опита си с инциденти в пещерите? Какво би ни посъветвал?

За щастие, за сега не съм се сблъсквал със сериозни инциденти по време на пещерни проучвания. През 1981г., бях блокиран на -1000м, поради наводнение. Бяхме блокирани за 36 часа, треперещи в тази студена пещера! Препоръчвам на всички пещерняци, проучващи дълбоки или дълги пещери, винаги да носят със себе си вещи, необходими за направата на бивак (‘hot spot’) – фолио, свещи, високо енергийна храна. 

Какъв е подходът ви към пещерните курсове за нови пещерняци? 

Когато се занимавах професионално с пещернячество, набирах клиенти главно с помощта на интернет, но също така и чрез статии във вестници и списания. Продължителността на обучението беше съобразено с целите на посещението, но след един ден на скали успявах да отведа клиентите си във вертикална пещера до дълбочина от около -100м.

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.