“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…
Разкажете повече за себе си от гледна точка на пещерните Ви интереси. Каква е ролята във Вашата организация, функции, качества, дейности и т.н.?
Ролите през годините се менят. Вече 40 години се занимавам със спелеология. На клубно ниво съм ръководител на обучението на пещерняци – въобще, лидер на клуба. На ниво национална организация – УСА, съм вицепрезидент и ръководител на проекта „Зов на бездната (за търсене и изследване на едни от най-дълбоките пещери на планетата – Крубер-Вороня и масивът Аладалар в Турция), ръководител съм на Спасителния отряд към УСА и главен редактор на изданието на УСА списание „Свет“. Три мандата съм бил президент на УСА.
Какво Ви накара да почнете да изследвате пещери и защо все още го правите?
Продължавам да изследвам пещери, защото все още ми е интересно. За мен спелеологията има три основни съставни части:
– пътешествие (защото пътуваш на различни места);
– приключение (защото естеството на проникването във вертикали, например – спускане, изкачване, има приключенски елемент);
– изследване (тоест, не само проникваме в пещерата, а търсим нещо ново – например, продължение на пещерата).
Част от кой клуб/организация се възприемате? Разкажете ни повече за хората във Вашата организация, за основната движещата сила на вашите проекти и дейности.
Член съм на Киевския спелео клуб и на Украинската спелео асоциация. Основният проект на УСА е „Зов на бездната“.
Коя е Вашата любима пещера или област, която проучвате? Кратка история, кога и как открихте тази пещера, район и т.н. Най-вълнуващият период по време на проучванията. Пещерата и районът в числа – дълбочина, дължина, потенциал и т.н. Пещерни особености – тесни или особени места, темепратура, реки, водопади, отвеси и т.н. Имали ли сте по-големи инциденти по време на проучванията? Бъдещи планове и идеи?
Към момента любимата ми пещера е Берчилская (-770 м), разположена на 180 м по-високо от входа на Крубер-Вороня, с потенциал за дълбочина до 2400 м. Мога да кажа, че сега съм съзрял за тази пещера и по-рано едва ли щях да се влюбя така в нея.
Най-интересният период на изследването й започна 2014 г., когато инициирах продължаване на изследването и като част от проекта „Зов на бездната“. Това е една много стара пещера, в която има огромни блокажи и много тесни участъци. Като цяло, много опасна пещера. Благодарение на нея, станах експерт по блокажите. Някои от блокажите са с дълбочина 40-50 м.
До момента не сме имали сериозни инциденти там. Плановете ни за Берчилская е да достигнем потенциалната й дълбочина от 2400 м.
Какво научихте, най-общо казано, за себе си, за приятелите, за живота чрез пещерното дело?
Човек има нужда от някаква основа в живота. Някаква константа. Може да променяш местата, на които живееш, работата, жената… Но тази основа остава. За мен това е спелеологията.
Ако имате опит с пещерни инциденти, бихте ли споделили с други спелеолози, така че да се поучим от този опит. Какви съвети бихте дали в случай на инцидент?
Ако вече имаме пострадал, не остава друго, освен да се организира спасителна акция. Според мен по-важно е да не се стига до инциденти. В тази връзка, на базата на своя опит, аз бих определил следните превантивни мерки срещу евентуални инциденти в пещера:
Да не се прониква повече от 8 часа. След това пещернякът трябва да е на повърхността или в подземен лагер. Приоритетно е да се прониква по време, а не да се гони изпълнение на поставената задача, за сметка на просрочване на времето;
Задачите, които се дават на пещерняците, да са адекватни на техните способности;
Добра предварителна подготовка (физическа, техническа, психологична);
При по-продължителен престой под земята да се работи през „светлата“ част на денонощието. Тоест, да се спазва естественият биоритъм, който хората имат на повърхността на земята.
Какъв е Вашият подход с пещерните курсове и начинаещи пещерняци? Как привличате нови хора, колко трае пещерният курс, на какво наблягате при обучението, набирането на хора?
В последно време нови пещерняци набираме чрез социалните мрежи. Провеждаме два курса в рамките на една година – пролет и есен. При провеждането на курсовете се ръководя от една основна максима на Плутарх, която се отнася за всяко едно обучение: „Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Най-важното е да се запалят обучаваните, да се заинтересуват, а не да се затрупват с много знания. Трябва с личен пример да се увлекат начинаещите пещерняци, да ги накараш да поискат да станат като теб. Ако това стане, те сами ще си допълнят знанията на по-късен етап. Много по-важен е добрият пример и мотивацията, за да се запалят хората да ходят по пещери.
8. Ако има нещо още, което бихте искали да споделите? За нас ще бъде интересно да научим повече.
Аз смятам, че все по-малко хора ще се занимават със спелеология, защото има все повече достъпни интересни занимания. Ходенето по пещери не е най-интересното и привлекателно занимание, а, в същото време, е трудно занимание. Много по-приятно е да ходиш по планини, да се катериш, да се спускаш в каньони и да караш колело. Спелеологията е за особен тип хора. По принцип всички хора имаме рецептори, чрез които възприемаме света около нас: очи, уши, нос. Някои от хората възприемат света предимно с очи, други – с уши или нос. Има определен тип хора, на които им е близка спелеологията, заради определен набор от приоритетни рецептори, чрез които възприемат света. Темата е много голяма и интересна. Защо на някои хора им е интересно да се за завират в калта и да изследват пещери? Аз имам желание да изучавам този въпрос и с негова помощ да мога да определя хората, на които ще им хареса да се занимават със спелеология. Това е много интересна тема за изследване.
Имам големи планове, които включват откриването на още две пещери, по-дълбоки от 2000 м, и да участвам в откриването на трета такава. Първата е пещерата Берчилская, на Арабика, втората е Гюлчетай – в планината Аладалар (Турция), третата е W LA DONNA в Италия.
Снимка: Gergely Ambrus
Коментар: Интервюто с Юри Касян e проведено в Русе на 02.07.2019г. от Теодор Кисимов (https://www.facebook.com/tkisimov).
Линк към FB на Украинска спелео асоциация: https://www.facebook.com/speleoukraine/