Интервю #1: Марко Раковац, Хърватска

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията:

Роден съм 1989-та, завършил съм гимназия, а по-късно право в университета. И без значение, че съм от Пореч (туристически град на Северно Адриатическо море) съм много по-привързан към планината, отколкото към морето, а за това говори и фактът, че първо съм се научил да карам ски, преди да се науча да плувам. Член съм на Планинско Дружество Велебит от 2010-та и от тогава се занимавам активно със спелеология. 

Велебитски сифон – 1290м. Снимка: Лука Хавличек

Как сте започнали да се занимавате със спелеология и защо все още се занимавате с такъв тип активности? 

Брат ми ме наговори да прочета книгата ‘Път’ на Словенския алпинист хималаец Нейц Заплотник, която пък книга ме вдъхнови да ‘изляза’ в природата. Всъщност, тогава исках да се занимавам с алипинизъм, но тъй като нямаше места, един приятел ме увери да се запишем на пещерния курс. Истината е, че нямах представа какво е спелеологията, тогава ми беше важно да си взема изпитите в университета и да намеря компания, с която да прекарваме съботите и неделите заедно. Със спелелогия се занимавам от началото на университета и в тези десетина години съм доста активен. Има много причини за това. Трябва да подчертая, че в Дружеството (Пещерната секция на Велебит) намерих своето друго семейство, което винаги ми е помагало и с което съм се забавлявал, а и в края на краищата са ми дали толкова възможности, които са ме развили като личност. Предвид факта, че все още като млад в Дружеството, съм взимал доста отговорности на себе си, бил съм председател, водач на експедиционни прояви и инструктор, имах чувството, че в живота мога да постигна нещо и започнах да уважавам повече другите, а  не само себе си. С взимането на отговорност постигаме свобода, а тя ни прави по-добри хора. Всичко това бих искал да върна на Дружеството, в което действам. 

Стефан и Марко на дъното на Словачка яма. Снимка: Марко Раковац

В момента сте председател на Комисията за Пещерно Спасяване в Хърватска. Бихте ли ни казали нещо за структурата на Хърватското пещерно спасяване – например, превенция, по-значими акции, обучения, тренировки и проекти?

Хърватска Планинска Спасителна Служба (HGSS) e с нестопанска цел, не политическа и доброволна организация, която се занимава със спасяване от неурбанизирани райони, което включва и спелеоложки обекти. Ние сме единствената организация, която на базата на закона за HGSS, упражнява такъв тип дейност. HGSS има 1000 членове, от които курс за пещерно спасяване, който е част от обучението в HGSS, са завършили около 450 членове, а други 100-тина са тясно свързани и активни в Комисията за Пещерно Спасяване, т.е. заинтересовани са  за спасяване от спелеоложки обекти. 

Освен основния курс за пещерно спасяване, организираме още 5 специализирани курса, които са свързани с отделни елементи на пещерното спасяване: грижа за пострадалия, водене на пещерно спасителни акции, водене на пещерно спасителни екипи, курс за спасяване в пещерното гмуркане и  курс за разширяване на тесни пасажи, т.е. всичко, което е нужно за положителен резултат в пещерното спасяване. От друга страна, всяка година организираме семинар за самопомощ и реакция в случай на акция по пещерно спасяване. Този семинар е предвиден за членовете на пещерни клубове. Голяма част от членовете на Комисията за Пещерно Спасяване са активни в пещерните среди, на пещерните събори представяме своите постижения на пещерняците и държим на това да сме отворени за диалог и включване на пещерняците в работата на Комисията. Също така, всяка година организираме големи тренировъчни акции в комплексни и често посещавани пещери, така че екипа да е запознат с обекта, да можем да подготвим закрепванията за спасяване и евентуално да пооправим системите. Комисията е активен член на ECRA (European cave rescue commission) и активно използваме тази платформа за обмен на знания и опит в областта на пещерното спасяване. Една от целите ни е да направим Европейски модул за пещерно спасяване, който бихме използвали в случай на международни акции. Също така, развиваме нов подход към воденето на екипи, който комбинира Италианската и Френската техники и се надяваме, че скоро ще имаме готов продукт. който ще представим на международно ниво и между членовете на ECRA. Целта на този курс е да се създаде малък, як и самодостатъчен екип от спасители с висок коефициент на автономност на терена. 

Кой район или кои пещери са Ви най-интересни? Споделете с нас по-значими бройки и информации., нпр. дълбочина, дължина, ниво на трудност, кратка история, бъдещи планове.

В Хърватска има няколко интересни района – аз лично съм участвал най-много в проучването на Северен и Южен Велебит. На Северен Велебит се намират най-дълбоките пещери на Хърватска (Лукина яма – 1411м, Словачка яма -1324м, Велебита -1024м). Изследванията в тези пещери често съм правил с Български пещерняци, от които много сме научили и с които и до днес работим с удоволствие, както в пещерните изследвания, така и чрез ECRA. Бих казал, че Хърватските и Българските спелеолози са близки по манталитет и затова се разбираме добре. 

Една от амбициозните цели на Хърватската спелеология е да се свържат големите пещери на Църнопац (Южен Велебит) в Църнопачка пещерна система (т.е. да се свържат дупките Кита Гачешина-Драженова Пухалйка – Муда Лабудова – Оаза). Това е цел, до която сме близо – в скорошни проучвания в Оаза, са дошли до 22м от Кита Гачешина и 22м от Муда Лабудова. Близо сме и се надявам, че човешката грешка е минимизирана, както и отмествания при магнитната деклинация. Въпреки, че това не може винаги да се избегне, особено при дълбоки, дълги и комплексни обекти. 

В последно време често мисля за Босна и нейния неизползван спелеоложки потенциал. Босна, освен че е богата на карст, е евтина и достъпна. Освен Босна в района, Юлийските Алпи са ни близо и често ги посещавам. От Алпийските дестинации, с най-голямо удоволствие посещавам Каниннското плато, както с Италианската, така и със Словенската страна. На Канин спелеолозите ги очакват проучвания в дълбоки пещери, които често се свързват в огромни системи. Със Словенците сме в добри отношения и е хубаво всеки път, когато се съберем и отидем на яка спелео акция. Алпите са ми изключително драги през зимата, когато често комбинираме спелеологията с пантене (ползваме ски на панти за достигане до определен обект). Най-тежката, дълбока, дупка, на която съм бил е Led Zeppelin, морфоложки погледнато, до -700м е дълъг и тесен меандър, след което са прекрасни и широки галерии до -1000м. Хилядарките, които бих споменал на Канин са Renejevo Brezno и Brezno Rumenega Maka (P4), в тях съм бил често. Бих посетил и Črnelsko brezno и пещерната система Mala Boka-BC4, един от най-големите траверси на света (влизаш на 2000м н.в. и излизаш в долина на 600м. н.в.). Що се касае други континенти и свързани с тях пещерни експедиции, бих посетил Иран, Киргистан, Грузия, Китай и Турция. 

Полусифон, който води до сифон на – 1320м, най-дълбоките части на Словацка яма

Зимно пещернячество на Велебит

Как подхождате към новите членове на пещерно спасяване по време на обучението (колко дълго продължава курса, на какво наблягате и т.н.)? 

Основния курс по пещерно спасяване е 8 дни (разделен в 3 съботи и недели), така че между съботите и неделите курсистите да могат да тренират новоусвоените техники. HGSS е организация, която не е съставена само от спелеолози, а и от членове, които се занимават с много други специалности, със самото си идване на курса трябва да покажат сигурно движение по въжето и адекватна кондиция. Ако това не е така, винаги могат да се върнат отново на курса, но следващата година. Комисията е отворена за всички нови членове, които желаят да се развиват в тази сфера, докато квалитетните кадри наблюдаваме и често заговаряме да се включат в работата на нашия екип. Всяка година организираме курс с 20-тина курсиста, което е също голям принос за развиването на инструкторския ни кадър, където влагаме много. Всеки инструктор трябва да има курс за водач на екип пещерно спасяване, също така като инструкторски кандидат, първо, трябва да демонстрира техниките под наблюдението на по-опитен инструктор. Затова на инструкторските семинари се разбираме кой, какво, точно ще презентира на курса. 

Отляво надясно – Марко Раковац – Раки, Лука Хавлличек – Лукица, Анелия Павлова, Бранко Ялжич – Банчо. Снимка: Раки

Ако имате опит с инцидент/и в пещерите бихте ли споделили с нас, така че и други пещерняци да научат от Вашия опит. Кой е Вашия съвет в случай на инцидент? 

Пещерняците сме винаги в зоната на риска, а за да на сме, не би трябвало да висим на някакво въже, нито пък да се врем под земята. Това, разбира се, трябва да е приемлив риск, което означава, че трябва да отидем до ръба на своите граници, а тогава и още малко, така бихме напредвали в спелеоложкия смисъл. Това означава, че трябва да излизаме от зоната на комфорта, но до степен, в която се чувстваме ‘удобно’ и винаги да имаме контрол над ситуацията. На мен, лично, ми е помогнало много това, че се занимавам и с пещерно спасяване и така мога по-лесно да преценя риска, който е прихватлив и по този начин да помогна на по-малко опитните да се чувстват по-комфортно. 

Най-голямата (най-честата) обективна опасност за нас пещерняците, освен водата (водопади и наводнения) са падащите камъни. За това трябва да бъдем винаги готови (и тренирани) да свалим спелеолог от въжето и да се погрижим за него докато не дойде помощ. Няма по-важно нещо от човешкия живот и би било доста безотговорно да се впуснем в пещерно приключение, а да нямаме изтренирани техники и определени мерки за сигурност. Често бързаме, мислим че за всичко ще има време и всичко ще успеем, а при по-продължителни подземни биваци, завъртаме деня с нощ. Това понякога не е добре, заради човешкия биоритъм, в който живеем в нашето всекидневие и влияе на ефективността ни по време на проучванията. Забравяме, че най-хубавата спелеология, е тази, в която освен добра забава, има и конкретни резултати, с които се гордее (а и става по-зрял) целия клуб. Проблемът е в това, че пещерняците за доста релакс хора и не бързат много да напуснат бивака, даже и до обяд понякога оставаме в бивака (спим дълго, пием кафе, приготвяме закуска, време за тоалет, след това друго кафе, приготвяме екипировката, и т.н.). Винаги е добра идея да вложиш повече време в организацията и така да минимизираме било какъв да е празен ход и бихме имали повече време, да се забавляваме и да си почиваме като свършим работата, която сме си наумили. 

Организаторите на експедицията Марко и Владо планират екипите за изследване в пещерата. Снимка: Лъчезар Младенов

Какво сте научили от заниманията си със спелеологията? 

Спелеологията ни учи, че с труд можем да постигнем много, особено в днешните времена на консуматорски манталитет, където по-голямата част от младежите са свикнали всичко да се постига с едно кликване на мишката. Безценно е чувството (а и наградата) когато дълго разширяваш някое стеснение, въпреки че са ти казали че там няма нищо, и когато след дълъг труд се ‘изплати’ и откриеш галерии, дълги километри. Понякога не трябва да слушаме какво говорят хората (а често емоционално ги следваме), работата е единствено важна в тази активност. Оригиналността се постига чрез взимане на отговорност за себе си, за другите и за околната среда.  Затова бих искал да подтикна всички, които искат да напредват като спелеолози: не чакайте други да направят това за вас! Организирайте проучване на обект или район и направите това, от което ви е най-много страх (или мислите, че не можете) – забийте спит, картирайте пещера или се запишете за международна експедиция. Колкото повече опит съберете и с колкото повече хора се запознаете, толкова по-добри ще станете в тази активност. 

Част от участниците в Българо-Хърватската експедиция Словачка яма 2017. Снимка: Марко Раковац

Късмет и сигурно проучване с много нови метри! 

Марко Раковац – Раки

Линк към FB на Велебит https://www.facebook.com/sovelebit/
Линк към  FB на Комисия по пещерено спасяване към HGSS https://www.facebook.com/KSHGSS.CRCCMRS/

Коментар: интервюто е получено 15.05.2019г.

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.