Колкина, разбира се (29.02)

След два-три телефонни разговора сформирахме два екипа за катерене. Бяхме набелязали два комина за катерене – единият е накрая на меандър „Дендрариум“, по който вече е качено до +30м и продължава нагоре, другият е на съблекалнята, която се намира на края на меандър „Горила“.

Събота по обяд тръгнахме към входа на Колкина – след 10 минути бутане на сняг можем да започнем спускането във входната вертикала, след около час и половина сме на „Рошавото“. Там положението изглежда малко мокро, слагаме качулките и се гмуркаме в отвеса. Трябва ни още един час, за да стигнем на първото място за катерене. Оставяме Киро и Митака и продължаваме към съблекалнята и след 200 метра меандър пристигаме. Малко подготовка и катеренето започва. Иво ме осигурява – след час вече съм на върха на комина, където ме чака изненада. Има голям блокаж и две продължения – по водата трябва да се направи траверс над отвеса, за да се види какво има нагоре. Малко почивка и започваме да картираме отвеса и долното ниво – всичко излиза 72м нови части. Време е да потегляме наобратно – стигаме до мястото на първия екип,  но тях вече ги няма. Излизаме към 23.30ч. и тръгваме към къщичката. Там ни чакат останалите и почват да ни раздуват – качили са още 20м и продължава нагоре. Има и за следващият път. Така приключва нашта авантюра в Колкина.

Текст и снимки: Павлин Димитров (Папи)

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *