Диоклециановият аквадукт, Сплит

За Диоклециановия акведукт се знае, има-нема 17-тина века, никога не е бил тайна, напротив наземни останки се виждат на влизането в Сплит, а до 1960-те е активно използван за водоснабдяване на Сплит… и въпреки това, този градеж тъне в забрава. 

За наш късмет, местен гуру пещерняк има ключ за сюреална врата на леко възвишение до огромен магазин Кауфланд в средата на панелен квартал на Сплит, а там е входът демек.

След проливните дъждове през последното денонощие, за пещера не става, по планините сняг няма, а и пороя не спира… Не че има много разум в идеята, но за нас е повече от ясно: отиваме в подземен канал, чиято цел е да снабдява града с вода и е построен през Античността… ‘и плеснат с ръце, па се прегърнат’. Като си го казахме това преди влизане, ни стана тъпо, колко тъпа идея имаме, ама ни най-малко не ни поколеба, все пак имаме редица участия в уъркшопи по хидрогеология! 

Акведуктът започва от извор Ядро – карстов извор отводняващ планината Мосор. Извора е на 34м.н.в., а аквeдуктът е дълъг 9км. Към днешна дата запазен къс от наземната част може да се види до самия главен път (повече за него тук). 

Ние сме доста екзалтирани и като деца гледаме к’во има зад въпросната врата. С лека усмивка навличаме рибарски ботуши до гърдите, едва по-късно ще ги оценим. 

Слизаме около 10-тина метра по добре оформено стълбище, докато не нагазим във водите на Ядро. Срещу течението няма много и вдъхновено тръгваме по пътя на водата. Първо е вълнуващо и еуфорично, всеки метър е важен, гледаме, слушаме човека, aбе и пипаш навсякъде като невидел… завой, галерия, насип, нови градежи, шахти във височина, клинове и римски мерки. Всичко е важно! 

След няколко стотин метра се отпускаме и започваме да набираме скорост. Водачът и един от фотографите се отказват, оставаме трима и продължаваме. Вече с пълна газ искаме да видиме до къде можем да стигнем. Провлачване, почти мокрения и болки в гърба. Градежа се мени много, различен подход е използван според слоя, който им се изправял. Шахти за извличане на материала има на всеки 70-80м. По височината, а и по корените, следим колко близо или колко далеч сме от повърхността. След най-тясното, влизаме в бетонова част, очевидно съвременна, вървиме доста по тази тръба и в един момент се отказваме, до тук са около 1200 м от входа. 

Акведуктът е забележителен проект, надминал времето си по ефикасност и постигнат резултат, а посещението му е истинско приключение. 

Публикувахте от Dražan Mimica в Неделя, 22 декември 2019 г.

Текст: Цветан Костурков
Снимки: Дражан Мимица

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *