Кита 2019/2020 и Честита Нова Година

Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи. 

Продължаването на мокър и изтръпнал меандър ни вкарва в нов ‘канал’, от където започват редица разклонения. Бързо се свързваме с изследвана част. В следващите дни ще се концентрираме тук (на около -500/600м), като целта ще бъде да изръчкаме колкото можем повече, но и да намерим по-адекватен път до тук… последното се оказва истинско приключение в този лабиринт от галерии, отвеси и куп изследователи от различни периоди. 

Тази Нова година ще бъде запомнена със забавна компания от яки пещерняци, малко храна и много нови галерии, меандри и потенциал, какъвто само Кита знае. 

*членове на пещерен клуб ‘Велебит’, Загреб

Публикувахте от Komisija za speleologiju HPS / Speleological Committee of CMA в Понеделник, 6 януари 2020 г.

Ден I

Всичко с тази дупка, а и с този масив, започва и свършва в легендарната кръчма “Крал Звонимир” в Грачац. Там чакам дружината, заситен от вкусна и доволно голямата пица със сланинка, пресушил едно Велебитско… изобщо традиция, както си трябва. 

От Сплит съм сам, чакам Загребчани и Истрияни, а те не се забавят (много). Нахлуват като у дома си, а колко храброст се изисква само, вечно кривата сервитьорка Нада е нещо като кмет, директор и отговорник по водоразпределението тука. Е да, ама те се знаят, демек Нада им е позволила да й бъдат симпатични. 

Пликчета, прониквачки и още пликчета, всичко е на масата. Започваме с храната – те са напазарували и сметнали всичко… тъпчем, ама това ни е много, онова какво ше го правиме и като цяло заключението е ‘леле, колко храна сме накупили’. Аз съм щастлив и весело подвиквам ‘дайте го ларж бе, Нова година е’. 

Навън е станало студено, горе още повече. Стигаме горе и влизаме. Ние ще се настаним в лагер Трули, който е на втори етаж и на много по-кратък път от обичайните ни занимания в Кита, които са в края на края на третия етаж.

Влизаме по тъмно, типично за дълги подземки, демек яваш-яваш сме. От ляво на дясно – Феро, Марина и Ловел

Ана преминава с чалъм и замах, любимия подход към 100м отвес – “Гърлич”

Ден II

Пещерната рутина трябва да започне: ставане от сън, топли течности, добра закуска, разумно разпределяне на инвентара, две групи и атака. Влизаме в меандър, който ще ни спусне около 100м във вертикала.

Hrustavi/Cincinator е гадно местенце, което нито е екипирано, нито е изчистено добре. Шока от липсата на дублиращи се редува с този от броя на огромни, висящи в нищото скални късове. Като не забрявяме, че втората половина си е меандър все пак, криволичещ с тесни и мокри пасажи. 

В един момент се разделяме, нашата група се отклонява от меандъра по суха галерия, която по информация отива към широка зала, другата продължава по пътя на водата. Залата определено е широка, както тук ги наричат същински ‚канал‘, голямо е… а и с разклонения. Кеф и еуфория. Слушал съм Марин за това как са се картирали и проучвали Шибенски канал в Кита или Велики Каньон в Мунижаба – не е много сложно, само напред и по най-широкото. Ние прилагаме, същата стратегия. Картираме около 400м на един дъх, става тясно, преса – една, две… духа силно. При излизането от тясното стигаме до въже. Намираме се на дъното на известен вече отвес. Времето е напреднало, за днес ни остава да разберем къде, аджеба, сме се свързали, но това в лагера.

В меандъра се срещаме с другата група, премръзнали и мокри. Меандърът продължава, ама геройски трябва да се потрудиш да го следваш.

След около 2-3 часа всички сме в лагера, приказваме, споделяме, въртиме канчета, карти и профили. Вече знаем къде сме се свързали, което си е едно добро начало.

Примусите на макс и денят може да започне

Марко и Ана на закуска

Ден III

Шило в торба не седи. Събуждам се с ‘гениална’ идея! Викам‚ дайте да идеме по другия път до новия канал.* Малко мрън, малко‚ ама то не знаеме‘ и се навиха.

Първият опит не донесе много резултати – оказа се, че лесния (по карта) вариант не е екипиран. Това е галерия ‚Самоборчек‘. Следва план Б – по-тесен и по виещ се нагоре и надолу меандър, който се оказва готино преживяване – отвеси, парапети, образувания, кал и пълна пещерняшка програма, около 3 пъти по-добре от вчерашния подход. Това е част, екипирана от Марин и Кате, наречена ‘Манистри’ (макарони на Далматински).  

Пак сме на същото място от вчера, тръгваме в едно от разклоненията, пак активен меандър. Екипираме две отвесчета и картираме, след което се отправяме към лагера.

Другата група го е давала по-яваш-яваш днес и ни чака вкусна гозба, чай и зареден лагер с вода. 

* Свръзката е на третия етаж, а там се чувствам малко като ‚дома си‘, та взимам инициатива или по нашему повеждам хорото.

Нашия план Б, “Манистри”

Ден IV

Малко завъртаме групите, но приоритетът е ясен – пак същото място. Освен меандъра, са останали и няколко други места за проверяване. Една група картира, другата екипира, добре сме се стиковали и използваме времето на максимум.

В меандъра стигаме до стеснение, което след малко упоритост се преминава. Малко, малко, ама вече е минало много време и се набутваме до ръба на нов отвес, от където виждаме, че сме попаднали на колектор. Долу се събират две реки – красота. За на връщане имаме идея да минем по лесния вариант от вчера, Самоборчек, залата там е голяма и сме готови за траверсиране или направо за малко катерене. Имаме инвентар и сме си запазили ток в машината.

В началото прилича на лесна за преодолояване косина, която всъщност е началото на отвес. И едва когато тръгнеш разбираш колко е кофти калта и цялата постановка – малко глина върху равна плоча. За капак, скалата не е достатъчно здрава или поне, не навсякъде, където би искал. С малко пот и с нещо късмет, излизам като въжето ми стига на косъм, а в батерията има за половин дупка. Няколко спита и ръкохватка, никога не са в повече – използвам каквото имам и успешно правим траверса. Сега има изключително елегантен път към новия район, ура!

Е тая гадория вдясно трябваше да траверсираме/изкатерим навръщане и така още 10-тина метра

Малко чук и работа с машината помагат за преодолявне на неочаквани стеснения, непосредствено преди Колектора

Ден V

Вижда й се краят на нашата проява… храната намалява критично, ток в батериите почти няма, времето също е важен фактор. Решаваме да се насочим към нещо по-близко, за да можем да се преместим на друг бивак, където очакваме да намерим храна. Отиваме в меандър наречен ‘Sugar Hype’. 

Спитовете пак си казват думата и екипираме две прагчета на възложения ни меандър на спитове и ленти. За съжаление меандърът стеснява до толкова, че изобщо няма смисъл там. Другата група също не жъне успехи.

31-ви декември и освен, че е Нова година, утре трябва да излезем по-рано поради планове на част от групата. Ясно е, бивак ‚Гърлич‘. Тук ни посреща истинско веселие – сухи супи, консерви и макарони полуфабрикат. Нашето празнеснтво може да започне!

Ден VI

Лесен ден, предназначен за излизане. Намираме се на дъното на 300-метрова вертикала и няма какво много да му мислиме… освен че един член от групата се чувства прогресивно лошо. Вчера сутринта се чувстваше отпаднал, до вечерта качи температура, повръщане през нощта, в резултат днес съвсем го няма.

Първите двама тръгват, ние оправяме лагера и се подготвяме. Истински късмет е, че някой вижда вдигнатото до първото закрепване въже! Ако не го бяхме видели навреме, този малък пропуск, в случая, би имал неудобни последици. Като цяло, внимавайте за това пещерно явление и винаги поглеждайте надолу и контролирайте какво се случва с въжето под вас.

Вече сме пак на повърхността, прекрасно, както обикновено.

1-ви януари е, нищо не работи, никой не съществува… само ние кукуряци. Усмихнати, доволни и гладни се връщаме към цивилизацията и всичките й облаги. 

За Новогодишната нощ импровизираме, но все пак добре се почерпихме

Силното, ама силно, дамско участие – Марина и Ана!

Повече снимки от Lovel Kukuljan тук:

Публикувахте от Lovel Kukuljan в Понеделник, 6 януари 2020 г.

Текст: Цветан Костурков

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *