Пещерен курс есен’2019 – Калотинска Темна 27.12

Една от последните практики.

Пътувайки към Темна дупка (Калотина), питах Колето какво представлява тази пещера, но той общо взето нищо не ми отговори. Значи ще е забавно. Когато пристигнахме на мегдана, за да се срещнем с Милен и Ради, се оказа че сме се объркали с локацията, но най-важното е, че се събрахме за новото приключение! Тъй като вече зимата беше дошла, се оправихме доста бързо и с няколко подхлъзвания и падания по стръмния път стигнахме до входа. Стори ми се доста просторна и лека пещера, но знаех че щом сме дошли точно в нея, значи не е само това 🙂 Е, бях права. Да оставим това, че беше пълна със злато и сребро и какви ли не образувания, а целия път следваше красивата река. По пътя си мислех, че някак реката като е в пещерата, е коренно различна от реката, която виждаме на повърхността. Все едно пещерата е охраната, която пази истинската ѝ красота и същност. Да, вижда се че съм имала време за размишляване 🙂

Е, сега да минем по същество. Всъщност пещерата беше изключително приятна за “разхождане”, като пъзел, където трябва да решиш къде да стъпиш, за да не паднеш в реката или да се подхлъзнеш. Но днес аз бях човека с най-много страх 🙂 По принцип имам страх от височини, но той не се проявява на въжето, тъй като имам доверие на джаджите, но минавайки класики е доста напечено. Но все пак си се наслаждавах, както и всички около мен. Имахме късмет, че беше доста сухо. Поне така каза Колето.

А пък в края на пещерата имаше и ядене на бонбони по случай рождения ден на Ради! А бе не ни беше скучно. И разбира се, имаше и минаване на един парапет без осигуровка. Доста се бях уплашила тогава. Особено, когато точно преди да мина, Колето ми разказа няколко случая, в които са падали хора във водата и как ги е вадил. Много ме окуражи. Благодаря ти, Коле! Е, нямаше падане, но не беше изключено. И беше време за излизане. Беше особено забавно, защото ние с Ради дръпнахме напред и като стигнахме входа си легнахме на един камък и си се смеехме, гледайки дървета и небето и слушайки нашия приятел Совата, която ни изпрати и посрещна на входа.

И така, вече се събрахме и отидохме да ядем. Първо отидохме в една приятна кръчма, където така любезно ни изгониха и продължихме към следваща. Все пак, щом имаше шкембе значи всичко е наред. И вече бяхме още по-близо до края на приключението ни…

Текст: Рая Лакова
Снимки: Милен Марков

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *