Пещерен курс есен’2019 – Карлуково 21-22.12

Петък
Планът за този уикенд е да сме на Карлуково. Имам среща с Рая в 15:30ч. но още в 12 почвам да тичам по задачи – взимане на багаж и вино, прибрахме колата на Радост в гаража на мястото на моята.
След голямо задръстване пристигаме точно навреме за Рая.
Уви, трябва да минем през Церово, да натоварим инвентар, а това удължава пътя ни с доста. След като напълнихме колата с багажа, седнахме да хапнем в кръчмата в Лакатник. Много вуксно и много бавно, както винаги. Милен и Ради вече са в района на Карлуково. Потегляме натам. По пътя се започват едни песни, едно чудо.

Пристигаме в кръчмата в Петревене и тъкмо, когато се приготвяме за тръгване, ни звъни Илиян – с Митака са на предното село (Румянцево). Решаваме да ги изчакаме на крак пред кръчмата. Илиян, макар и замъглил погледа от двайсетина часа кръчми без прекъсвавне, успява без никакво усилие да намери поляната в падналата мъгла.
С пристигането на поляната половината хора започват опъване на лагера, а Митака, като истински церовец, се захваща, първо, с набавянето на дърва.
Палим си огън и се започва петъчна предпещерна веселба. Няколко пъти се чувам със Согньездото – щял да тръгва утре много рано и да докара Ники (Найденов).
Двете бутилки вино си казват думата и решавам, че е време да се евакуирам към 3 през нощта. Илиян си е надул дюшек та ми дава походното му легло, което разпъвам край огъня и припадам в него.
По едно време се будя от шум и с едно око успявам да видя Митака да ръчка огъня – през нощта му станало студено заради чорапите. Уговорката ни е към 9 да пристигнат Милена, Ники (Николова) и Анди, а ние да сме готови за дупки.

Събота
Пристигат към 9 и половина и намират лагера като след война – трупове разхвърляни навсякъде. Пушек се вдига от огнището.

Който и да си, където и да си, ако изпиеш една бутилка малиново вино и една бутилка малина и мерло, ще се събудиш е така на е тая поляна.

В крайна сметка успяваме да закусим, през това време Милена приготвя инвентар за три групи – всеки курсист ще бъде в отделна група, като идеята е едновременно да екипираме три дупки и да се завъртим през тях като последните разекипират. Естествено част (цялата част) от куристите изпаднаха в ужас при мисълта да направим три пещери за един ден. Започнаха се въпроси за дължината, дълбочината, температурата и всякакви други страшни неща.

Милена и Радост ще екипират Дълбоката, като Милен ще е с тях. На Митака се пада Хубавицата с Ники (Николова) и Ради. Аз съм с Рая и Анди и си избирам Черни връх. Макар и да съм ходил няколоко пъти никога не съм спускал втория отвес, та имах сметки за разчистване и име за изчистване.
Оказва се, че съм си забравил гащеризона и ботушите. Илиян все още се въргаляше по поляната и предложи неговите, но взимам само ботушите – ще влизам само по поларизон.
С огромна тъга и гняв установяваме, че във въртопа около пещерата са изхвърлени множество боклуци. Чували пълни с какво ли не са разхвърляни из целия въртоп и трябва да ги газим, за да стигнем до входа. Простотията ходи сред хората, не ходи по гората. Няколко пъти съм ходил в тази пещера и никога не съм пускал втори отвес #срам #позор. Спитовете са достатъчно ръждясали да се притесни и най-безстрашният курсист.

Случайно намерих втория отвес – вече нищо не можеше да ме спре! След като се събрахме с Рая и Анди, екипирах “у” закрепването и се спуснах! #нечувано #невиждано стигнахме дъното! Носехме си запалка да проверим дали има газ в тесняка, на излизане я оставихме заедно с една бутилка вода за следващата група. След бързо излизане отидохме до лагера. Уговорката ни беше след всяка пещера групата да минава през лагера и да казва на Илиян къде отива, за да не се струпат три групи в една пещера.
В лагера нямаше следа от Согньездото и Ники (Найденов), които щяха да тръгнат супер рано. Засякохме се с Ники (Николова), която нямала намерение да влиза в Дълбоката, а Митака и Ради вече се спуснали след групата на Милена, Радост и Милен.
Навихме я да тръгне с нас към Хубавицата. Тъкмо като тръгвахме чухме кола. Оказа се Ивчо, на предния завой свалил Папи, Ники и Мамута, които се чуваха да дуднат от някъде. Много ранното пристигане се оказва час-два след пладне. Изчакахме Ники (Найденов) да се облече и се запътихме към пещерата. Хубавицата е интересна и лесна пещера, на около 60 метра от Дълбоката. Входът е доста красив, на дъното има две залички и гниеща мърша на дъното на входния отвес. В общи линии никакво предизвикателство.

Радост и Милен в Хубавицата

Ники (Николова) и Рая се спуснаха, след тях бях аз, а по план след мен трябваше да се спуснат Анди и Ники (Найденов). Анди имаше известни колебания, та се качих до горе и се спуснахме заедно. На дъното на отвеса седяха остатъците от едно легендарно прасе което се беше подуло, вече си се беше разложило и трябва да се вгледаш, за да го намериш. Изнизахме се набързо по въжето и в лагера ни казаха, че Дълбоката е свободна.
Ники (Николова) се съгласи да се спусне по входния отвес. Продължихме надолу Ники (Найденов), Рая и след нея аз. В пещерата има едно тясно отвесче, което към средата си има едно малко стеснение, което може да се мине отдолу или отгоре. Стана ми неудобно като видях колко време и мъки им отне, а аз се спуснах доволно бързо и без пъшкане. Реших да ги изчакам тук – бях само по поларизон, а на дъното има много кал. Ники слезе до дъното с идеята да разекипира а Рая отиде до парапета преди последния отвес. Разбрахме се аз да разекипирам и пак се почна едно пъшкане и охкане. Качих си се пичовската и въпреки разекипирането ги настигнах.

Останалите вече бяха в лагера, липсваха само Милена и Радост. Оставих двете торби от пещерата и отидох до Хубавицата да ги видя как са. Радост чакаше горе, докато Милена се бореше с много затегнат болт в началото на отвеса. Предложих си услугите и за трети път се закачих на това въже. Пет минути по-късно крачехме към лагера.

Последва истинска пещерна вечеринка – музика, песни, хора, опитващи се да се хвърлят в огъня, хора, заспали самички край огъня на шалте, на което трябва да седнат петима. Абе нашто си!

Предколедно настроение около огъня

Неделя
Много топъл вятър – интересна работа е метеорологията по Карлуково. Мъчна закуска и проверка на оцелелите. Милена, Николинка и Анди ще тръгнат към София като по пътя ще изперат част от екипировката, която не ни трябва за деня.
Товарим се уж бързо по колите и курсът акостира на поляната пред Банковица. Когато бях курсист ми бяха казали, че Банковица е едно неизследвано царство. Така се и оказа. Скоро група корави пещерняци бяха успели да свържат Банковица и Голямата вода. Голямата вода е на другия край на селото. Впечатляващо.

Радост остана да пази колите – тука се пипа, има гепарди. След кратко любуване на красивия вход и една-две от дежурните героични истории, отново се подредихме – аз екипирам, след мен е Ради, след нея Рая, след нея Милен и накрая Ники (Найденов).
Входният отвес е широк кладенец, облян от дневна светлина. И пълен до горе със студ. С връхче. Докато се събрахме всички на дъното на отвеса вече нямах търпение да тръгвам. Последва бързо хързулване из тъмните дебри на Банковица. На доста места спирахме, за да осветя с челника си и да се възхищаваме на красотата. Точно преди легендарния тесняк обърнахме – време ни беше да си ходим. Горе при колите се видяхме с Папи, част от останалите отишли да се разходят из Свирчовица.
Разбрахме се да се видим после на реката. Минахме през Проходна и след това им показах сградата на Националния пещерен дом. Уви, бегло подсказваща, че е виждала едни много по-добри, по-пещерни времена. Жалко наистина.
След тази кратка разходка по забележителностите се отправяме към реката за пране. На Румянцево водата си беше все така студена, но пък доста бързо изпрахме въжетата и инвентара. Настигнаха ни Мая, Симо, Данчо и компания.

Качествен контрол се упражнява постоянно

Който цапа, той си и пере

За изпроводяк минаваме през кръчмата в Петревене. Обратно по колите и през Церово да оставим инвентара на път към Мордор. На няколко пъти курсистите изразиха възхищението си от уикенда.

А какви уикенди ги очакват!

Текст: Николай Петров
Снимки: Милена Ненова, Ники Николова, Милен Марков

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *