Кита 2019

Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина. 

Традиционно, преди идването на ‘Бугари’, времето от прекрасно циганско лято се превръща в същински потоп, ама от ония дето стават, само ние като се наканиме да влизаме. Марин кара към Грачац, чистачките не смогват, нивите са се превърнали в езера, вали, вали, вали… нервно се шегува ‘Кажи им да дойдат на туризъм в Сплит’, кажи им, ама то как да им кажеш на хората, сърце юнашко играе, дружината готова, киснат на дъжда вече ден и половина, киснат, ама всъщност нас чакат и да влизаме.

Вали изведро и навсякъде е протекло – много е, но не прекалено. Бързата равносметка и краткият анализ са категорични – даже и не е близо до ситуацията от 2017-та. Експедицията от Август, в същия масив, ни дава една идея спокойствие и чувство за преднина, сега Кита има още един вход, т.е. изход в нашия случай. Решението е, че влизаме, а планът следния: на първите 100м ще знаем каква е ситуацията, а ключовият потенциален водопад е едва от около -200м до – 300м, демек грижи нема.

Ден I (понеделник) 

Марин, Тин и аз пристигаме около обяд, на беседката всички само нас чакат. ‘И кво?’, кво, кво, влизаме. Вадете багажа, всичко на масите – инвентар, машини, дистота, бивачни неща, храна… после хидро торбите и черните чували. Подреждането на багажа е важна част, нищо да не забравиш, всичко да вземеш, всичко да разпределиш, а  пък и за всички да има, е има де, та даже и отгоре! Кратък брифинг, преговор и обясняване – входни части, групи, план. 

Приготвяне на багажа

На входния отвес всичко става ясно, всичко е ок. Продължаваме напред и надолу. Въпросният ключов отвес/потенциален водопад е мокър. И все пак нищо общо с гореспоменатата 2017-та, когато, за да се закачиш на въжето, трябваше да бръкнеш под плътната, бяла струя на гърмящия водопад. Мокро е, но пък това го знаем вече, едно якенце или няколко черни чувала ще ни помогнат да минем входните 300м отвеси сухи. 

Чувалът за боклук – най-добрият приятел на пещерняка

Малко, малко, ама след 100м и още няколко притока си е тамън, под ‘Гърлич’

Събираме се в началото на Шибенски канал и от там започва дългото ходене по планини от камък. И така до следващото логическо събиране, двете изтръпнали камбани на изтръпналия отвес (Вйеверица), който ще ни отведе на последния трети етаж и на едно стеснение, разстояние от лагера.

Ето ни пак тук, както сме си го оставили преди една година – лагер Имберлани. 

Ден II (вторник) 

Забавата е започнала, но не съвсем, тепърва се насочваме към последните части от 2018-та, “Оги и Жохари”. Сега всичко е тамън и в разгарата си! Двете катерачни групи се обособяват и разделят тук, едните отиват в края на ‘Навлакуша’, а другите по пътя на водата, един внушителен траверс между два водопада. 

Катерене между два водопада

Катеренето на ‘Навлакуша’

След 10тина метра Навлакуша се отваря и разделя на две галерии, големи, интересни и обещаващи. Едната галерия (впоследствие наречена ‘Пулса’) завършва с голям отвес, шум на вода, привидно други паралелни отвеси и т.н., другата (в последствие ‘Комплициран’) се изкачва в безкрайни зиг-загове около 40-тина метра до горната част на цепка, от която или траверсираш или пускаш надолу. 

Другата група катери и се мокри, стигат до още един водопад, още по-мокър. 

Денят е дълъг, време е да се връщаме към комфорта на лагера – чай, топли манджички и почивка сред сухи шалтета и пухкави чували. 

Обедна почивка

Ден III (сряда

Лагерното подмотване е всъщност ритуално събуждане и приготвяне за тръгване на път. Районът ни става все по-далечен, вчерашните открития допринасят за това. Всички отиваме към новото продължение на ‘Навлакуша’. Заемаме се с пускане на отвесите, които пък ни водят към нови такива, от друга страна Папи е доволен, че един от отвесите (Пулс-а) се свързва с галерията на водопада и елиминира мокренето. Друг отвес се свързва с ‘Оги и жохари’, а последният и най-големият всъщност, излиза на ‘Stone Age’ (Stone Age е едно прилично голямо катерене с адски много кал, което две години го мъчим). 

Връзването на ‘Stone Age’

Екипирането на ‘Пулса’

Освен отвесите, траверсираме също, следва катерене, тази част получава гръмкото ‘Пинчер нинджа’, има още, ще остане и за следващата година. 

Като цяло този район е една голяма и обещаваща ‘цепка’, която върви във височина, но пък предлага и допълнителни хоризонтали, разклонения и т.н. 

Организираме инвентара като за завършване – за утре имаме други планове. 

Сестра Христова картира неуморно

Ден IV (четвъртък) 

Решението е днес да се насочим към първи етаж и да нощуваме на бивака под ‘Гърлич’ (входната каскада), целта е да сме в по-добра позиция, за да направим траверс през новата система, която е резултат от лятното ходене. Искаме да излезем през Оаза. Групата оправя лагера и багажа, Папи и аз (Цеката) се връщаме на Анин Пенй и отиваме в галерия, която има да се провери. Докато другите лека-полека се оправят и вървят нагоре, ние екипираме и картираме. Наклонена галерия с малки разклонения и прагове, най-логичният път е през отвеса. Вече не ни харесва, големи до огромни камъни, глина, която създава лъжливо чувство за стабилност и още камъни…Наясно сме, че трябва да сме внимателни и продължаваме, отвеса прави интересна чупка и продължава още 20м, докато забивам първия анкер за новото закрепване, камък с респектиращ размер профучава между краката ми, Папи не го е бутнал. Продължавам внимателно, но пада втори такъв, самичък. Виждам пътя на камъните и как се ‘изсипват’ в продължението на отвеса, не е добре за линията на въжето, нито пък за човек на тази хипотетична система.  Папи и аз сме сами, а другите вече далеч и близо до повърхността. Кръщаваме го ‘Превенция’ и си тръгваме. 

Събираме се в новия за тази вечер лагер и след малко раздувки си лягаме. 

Пулсовете са супер за катерене, ама и за проверка на отвеси не са никак лоши

Ден V (петък) 

Будим се рано, дълъг ден е пред нас. Експедитивни сме и за по-малко от два часа (което си е бързо за група от 10 човека) сме на път, а пътят е дълъг – за наш кеф прекосяваме целия ‘Шибенски канал’, а той е голям! Накрая ни очаква сипей, който се изкачва 120м във височина и на самия му връх някъде е връзката с Оаза или поне така ни казаха… 

И започна едно търсене, всичкото въже което намерихме – изкатерихме, всеки комин, тесняк и прочие проверихме, но пътят към Оаза не намерихме. Малко на детективи си играхме, малко се нервирахме, много мислихме, ама пътят не намерихме…

В търсене на пътя към ‘Оаза’

 

Връщаме се към ‘Гърлич’, разделяме се на групи и към повърхността. Излизаме по тъмно, но е прекрасно! Понякога си мисля, че само затова го правим това с пещерите, за тези първи две минути, когато всичко ти е като за първи път – вятъра, есенните листа, миризмите, свежестта на въздуха, звуците и цялото усещане, което ни носи повърхността, а толкова малко ценим. 

Следва порой, като от онези които само ние си знаем. 

След това събота беше туристическа – разходки, кафенца, раздувки и страшен купон събота вечер.

Следващата година пак! 

Бугари след Кита

Текст: Цветан Костурков
Снимки: Марин Глушевич
Карта: Тео Баришич

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.