Натоварващ и изпълнен с емоции и много разнородни дейности уикенд за нашите курсисти. След като лежерно пропуснаха предния, този им го върнахме! Менюто включваше Колкина за закуска, обяд и вечеря в събота и картиране в Темна дупка в неделя. Как е минало? Можете да прочетете повече в разказа на курсистката Рая…
Хайде пак в Колкина!
Този път планът беше да се разделим на две групи, за да бъдем по-бързи. Аз бях с Колето и Милен (курсиста). Като тръгнахме, аз малко се впрегнах от мисълта, че трябва да сме бързи и се почна едно заплитане, оплитане, увисване… Но за щастие това продължи само 2-3 закрепвания и след това всичко тръгна по мед и масло. Стигнахме и до Минната проходка, където Колето, минавайки, ни предупреди за един прилеп. Този прилеп се оказа нашият стар приятел, заради когото не продължихме миналия път. Съобщих тази новина на Колето и той ме погледна… Този поглед може да убива! И така, тесняк след тесняк и Оп! огромна зала. Отидохме и до Халвата, да починем и да изчакаме другата група. Ядохме, пихме и тръгнахме! Докато минавахме покрай зала Церово, веднага се усети рязката промяна в характера на пещерата. Щом Колкина се променя толкова бързо, какво ли ни очаква нататък? Стигнахме вече мокри до зала Бисерна и време за излизане. Много ми хареса един парапет, където ако не си 178 см, правиш едни пируети и съчетания, за да успееш да преминеш. Вървим, лазим, помпане и хайде на Старо ново дъно. Много бързо! Излизайки от пещерата, ни посрещнаха едни много ярки и красиви звезди. Но за жалост не можах да ги погледам повече, защото беше мноого студено и се прибрахме в къщичката. На следващия ден имахме картиране в Темна дупка (Лакатник). Ставайки рано, като за училище, и тръгвайки с малко проблеми със запалването, пристигнахме точно на време. Писане, рисуване, мерене и стана време за ядене. Денят мина изключително бързо. Аз тъкмо се събудих и то вече трябваше да тръгваме към София.
И пак ме обзеха мислите за Колкина…
Текст: Рая Лакова
Снимки: Николай Петров, Милен Марков