Колкина, разбира се (30.11.2019)

Решихме и го направихме. 

Решението, да задвижим клуба в съботно-неделни излети по пещери с цел трупане на опит.

Правим го в Колкина, където са останали интересни места за проверка, намиращи се в района на входа и прилежащите му части. Ден за проявата е събота като целим да влезем и излезем в нормални времена, демек влизане преди обяд и излизане по-скоро вечерта около 20ч.

Към цялото събитие се добавя и курса, още по-яко, още по-интересно. 

Една групичка (Стамен и Илиян) се заемат със задачата да екипират и донаковат парапета на Ново старо дъно. Един натек и неговата сянка всяват смут в пещерняците, има ли нещо от другата страна? 

Друга такава се насочва след Рошавото (и по-точно след ‘Трите метра’), където има за катерене. Тук са Митака, Гецата и Диляна.

Трета група остава с курса – Марта, Младен и Колето, разбира се. 

Всичко минава на план максимум – група I наковава парапета и вижда, че зад образованието няма нищо; група II спретнато изкачва 15-20м, остават още 10-15м като на излизането от катеренето ясно се виждат козирки; курсът пък стига до отвеса след Рошавото.

На входа, духа разбира се! Мъгла няма и е доста приятно, но пък студено. Радост ни посреща с пържоли и топла къщичка, вечерта е весело и пълно с истории, вицове, спомени и симпатични раздувки.

Неделя сутрин е, време за кафенце и пържола (Коле, евала, докато си жив ‘гладни ще ходиме от глад няма да умреме’). Тръгваме си, ама Младен вика ‘Искаш ли да ходиме да видиме онова ‘дето …?’. Е, много ясно, че искам! И е така, едни бързи огледи на Бабина река, Студена река и една дупка дето духало.  

Вместо заключение… на Колкина си е най-хубаво!

Текст: Цеката
Снимки: Стамен, Диляна и Цеката 

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.